Дийн Кунц
Полунощ (127)

33.

Когато се озова пред дулото на пушката, Сам с нежелание хвърли ремингота.

— Аз съм с вас — повтори полицаят.

— Никой не е с нас.

Шедак, който се опитваше да стане, ужасено изгледа полицая.

Най-хладнокръвно униформеният стреля четири пъти в него. Сякаш ударен от гигант, Шедак полетя назад и се блъсна в стената.

Полицаят хвърли пушката си и се наведе над мъртвеца. Разтвори горнището на анцуга му и скъса златната верижка, на която висеше правоъгълен медальон.

— Шедак е мъртъв, така че „Сън“ сега ще изпълни извънредната си програма. След половин минута всички ние ще приемем покоя. Най-после покой!

В първия момент Сам помисли, че бяха на път да загинат, че онова в ръката му беше бомба или нещо подобно. Бавно отстъпи към вратата и разбра, че същата мисъл е хрумнала и на Теса. Беше прегърнала Криси и бе отворила вратата.

Изведнъж лицето на полицая се изкриви. През стиснатите си зъби изрече:

— Господи!

Не беше възклицание, а молитва. След миг се просна на земята. Беше мъртъв.