Дийн Кунц
Полунощ (109)

15.

Теса сграбчи ръката на Криси и заедно със Сам бързо напуснаха компютърната зала. Изглежда батериите на фенерчето бяха отслабнали, защото светлината намаля. Коридорите им се сториха като лабиринт, защото бягаха от смъртта.

Изминаха около двадесет метра, преди Теса да схване, че са тръгнали в грешна посока.

— Не дойдохме оттук.

— Няма значение — прошепна Сам. — Всяка врата ще ни свърши работа.

Изминаха още десет метра и се озоваха в задънен коридор.

— Оттук — рече Криси, отскубна се от Теса и зави обратно в тъмнината, откъдето дойдоха, като ги принуди да я последват.