Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Midnight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11гласа)

Информация

Сканиране
delphipro(2014)
Разпознаване и корекция
3Mag(2014)

Издание:

Дийн Кунц. Полунощ

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 1998 година

ISBN: 954-409-178-5

История

  1. —Добавяне

Част III
Нощта им принадлежи

„…Монтгомери ми каза, че полицията по странен начин губи способностите си след полунощ — тогава звярът беше най-силен. Нощната тъма вселява в него дух на жажда за приключения и тогава той се осмелява да върши неща, които не би посмял да върши през деня.“

Хърбърт Уелс

„Островът на д-р Моро“

1.

Обрасли със зелени храсти хълмове заобикаляха изоставения хотел „Икар“. Лалугери, полски мишки, зайци и няколко лисици се бяха измъкнали от дупките си, зъзнеха на дъжда и се ослушваха. В двете близки борови горички, изпъстрени с каучукови дървета и брези с окапали листа, катерички и миещи се мечки, бяха замръзнали в очакване.

Първи реагираха птиците. Въпреки дъжда те излетяха от притулените в дървесата гнезда, от срутената стара плевня и от полусрутените стрехи на главната сграда. С крясъци и писукане започнаха да правят спирали във въздуха, снишаваха се и се издигаха, след което нахлуха в къщата. Скорци, орехчета, гарги, бухали и ястреби долетяха, като пищяха пронизително и пляскаха с криле. Някои се блъснаха в стената като слепи и изпопадаха с пречупени криле. Подскачаха, пърхаха и се блъскаха, докато умрат. Останалите успяха да улучат отворени врати и прозорци, през които влетяха в къщата, без да се наранят.

Макар дивите същества в радиус от сто метра да бяха чули мамещия зов, само по-близките животни моментално реагираха. Зайците и катеричките заскачаха, койотите и лисиците се впуснаха в див бяг, а миещите мечки тромаво се заклатушкаха през мокрите треви и превитите от дъжда тръстики, през калните мочурища към източника на мамещия звук.

Някои бяха хищници, други по природа бяха лесна плячка, но между тях цареше странно спокойствие. Това по-скоро приличаше на сцена от анимационен филм на Уолт Дисни — хищници и тревопасни животни, примамени от сладката музика на китара или от хармониката на някой чернокож чародей, който след като всички се съберат и го наобиколят, започва увлекателно да разказва за магии и чудни приключения. Но нямаше мил, сладкодумен негър там, където отиваха, а музиката, която ги събираше, беше зла, студена, без никаква мелодия.