Дийн Кунц
Полунощ (78)

21.

Там долу, в тъмнината на мазето в хотел «Икар», Тъкър и глутницата му не спяха, защото нямаха нужда от сън. Те се излежаваха свити в черния мрак. От време на време той и другият мъжкар се сношаваха с женската, бореха се един с друг с хищно настървение, разкъсвайки плътта си, която моментално зарастваше, смучеха кръв един от друг само заради удоволствието от мириса й. Три безсмъртни чудовища, заиграли се на воля.

Тъмнината и празнотата в дупката с бетонни стени допринасяха за все по-голямото объркване на Тъкър. С всяка изминала минута той си спомняше все по-малко от времето преди вълнуващия лов миналата вечер. Престана да чувства самоличността си. Индивидуалността не можеше да се прояви по време на лов, а още по-малко в тази бърлога. За да се осъществи хармония в тясното пространство, имаха нужда да се слеят.

Точно преди да се събуди сънуваше странни, диви фигури, промъкващи се през нощните гори и през окъпаните от лунна светлина ливади. Когато някакъв човешки образ преминеше през ума му, Тъкър се озадачаваше, дори се плашеше от него и бързаше отново да насочи фантазията си към ловни преживелици, в които беше само един от групата, част от единна сянка, член от по-голям организъм, освободен от нуждата да мисли, без други желания освен просто да съществува.

В миг осъзна, че е изоставил вълчия си вид, тъй като беше твърде обемист. Повече не желаеше да бъде водач на глутницата, защото тази позиция изискваше отговорност. Не искаше да мисли за нищо. Само да бъде. Да го има. Всички физически начини на съществуване му се струваха трудни.

Усети, че женската и другият мъжкар наблюдаваха трансформациите му и следваха неговия пример.

Почувства, че плътта му се размеква, костите се топят и кръвоносните съдове престават да съществуват. Той деволюираше назад още преди маймунския вид, преди четириногото, което с мъка беше изпълзяло от моретата преди милиарди години, още преди, преди това. Накрая се превърна в маса от потръпваща тъкан, в протоплазмена супа, пулсираща в мрака на мазето на хотел «Икар».