Дийн Кунц
Полунощ (70)

13.

По заобиколен път, прикривайки се в дъжда, мъглата и сенките, Криси стигна до алеята източно от «Конквистадор». Промъкна се в задния двор на Талбот през вратата в оградата от червено дърво, като притичваше от храст към храст. Два пъти стъпи в кучешки лайна. Мууз беше чудесно куче, но не беше безгрешен. Най-после стигна стъпалата на задната веранда.

Вътре свиреше музика. Беше стара мелодия още от времето, когато родителите й са били ученици. Какво съвпадение, наистина тази песен беше една от любимите им. Макар Криси да не се сещаше за заглавието, тя все пак си спомни името на групата — «Звездите».

Прецени, че музиката заедно с падащия дъжд ще прикрие всеки шум, промъкна се по стълбите на верандата от червено дърво, приведена на две, и се придвижи до най-близкия прозорец. Там тя се сгуши под перваза и се заслуша в говора отвътре. Хората там разговаряха, често се смееха, понякога пригласяха на песните от радиото.

Не говореха като извънземни. Говорът им приличаше много на този на обикновените хора.

След малко се повдигна достатъчно, за да надникне над перваза през пердетата. Видя господин Талбот в неговия инвалиден стол, Мууз и двама непознати — мъж и жена. Господин Талбот тактуваше със здравата си ръка по облегалката на стола, а Мууз махаше бясно с опашка. Другият мъж беше хванал плоска лъжица и вадеше яйца от два тигана, прехвърляше ги в чинии, като все се обръщаше към жената, вероятно раздразнен, че тя се беше увлякла в песента, но пък тактуваше с десния крак на музиката. Жената пържеше палачинки и ги прехвърляше в топлата чиния, и както си работеше, извиваше тяло в такт с мелодията.

Криси отново се сниши и се замисли върху видяното. Поведението им не изглеждаше странно за хора. Ако бяха извънземни, едва ли щяха да танцуват, докато правеха закуската си. Беше й трудно да повярва, че онова «нещо», което се преструваше на отец Кастели, би могло да има чувство за хумор или за ритъм.

Въпреки това тя реши да изчака, за да ги види как се хранят. От онова, което чу да казват майка й и Тъкър в ливадата през миналата нощ, и от онова, което беше преживяла на закуска с «отец Кастели», се убеди, че извънземните са лакоми. Имаха вълчи апетит. Ако Хари Талбот и гостите му не приличаха на свине, като седнеха да се хранят, сигурно щеше да им се довери.