Дийн Кунц
Полунощ (69)

12.

Сам намаза скарата с мазнина, за да не се залепват палачинките.

Теса включи котлона на печката и сложи там чиния, за да държи палачинките топли, когато ги направи.

Тогава с тон, който веднага му подсказа, че беше решена да го убеди да подложи на преоценка мрачното си мнение за живота, тя му рече:

— Я ми кажи: щом си изпаднал в такъв песимизъм, не ти ли е идвало наум да се…

— Да се самоубия?

— Защо не?

Той се засмя горчиво.

— Докато шофирах насам от Сан Франциско, изиграх малка игра със себе си — изброих причините, заради които заслужава да се живее. Сетих се само за четири, но, изглежда, са достатъчни, тъй като все още съм жив.

— Би ли ми ги изброил?

— Първо — добрата мексиканска храна; второ — черната бира гинес.

— Лично аз предпочитам тъмна хайникен.

— Чудесно, но това не е причина да живееш. Причина да живееш е гинес.

— Коя е третата?

— Голди Хоун.

— Познаваш ли я?

— Не. Може и да не искам истински да се запозная с нея, тъй като може да се разочаровам. Говоря за екранния й образ, онзи на идеалната Голди Хоун.

— Тя ли е момичето на мечтите ти?

— Много повече… тя… е, не знам… тя изглежда недокосната от живота, непокварена, невинна и… и… забавна.

— Мислиш ли, че някога ще я срещнеш, искам да кажа, «на живо»?

— Майтапиш се.

— Ако наистина срещнеш на някое парти Голди Хоун и ако тя ти обърне внимание и каже нещо пикантно и се изкикоти, както си знае, дали ще разбереш, че е тя?

— О, всякак ще разбера.

— Не, няма. Ще се отплеснеш да й говориш какъв грозен, суров, жесток, черен, проклет и глупав е животът ти в този момент. И ще изпуснеш мига. Ще ти притъмнее и няма да я видиш. Та каква е четвъртата причина да живееш?

— Страхът от смъртта — поколеба се той.

Тя примигна срещу него.

— Не мога да разбера. Ако животът е толкова гаден, защо да се страхуваме от смъртта?

— Преживях една смърт. Бях на операционната маса и лекарите вадеха сачма от гърдите ми. Тогава за малко да гушна китката. Издигнах се над тялото си, отплувах към тавана, гледах оттам известно време, след това усетих, че препускам все по-бързо по тъмен тунел към някаква ослепителна светлина. Това е цялата история.

Тя беше заинтригувана и впечатлена. Ясносините й очи се разшириха от любопитство.

— Е, и?

— Видях какво има отвъд.

— Сериозно ли говориш? Да не искаш да кажеш, че си видял отвъдния живот?

— Да.

— И Бога?

— Да.

Теса бе смаяна:

— Но ако си видял там Бога и знаеш със сигурност, че има друг свят, тогава това означава, че има защо да се живее.

— Е, и?

— Значи съмненията за смисъла на живота са причина за депресията и угнетението на повечето хора. Ако ние бихме изпитали онова, което ти си изпитал, ние… ние никога не бихме се тревожили. Бихме имали силата да се справим с всякакви пречки, ако знаем, че има защо, че има живот отвъд. Така че какво ти тежи, човече? Защо не си се успокоил след това?

Асансьорът подскочи и се спусна от първия етаж.

— Хари идва — рече Сам.

— Отговори на въпроса — повтори тя.

— Нека да ти обясня. Онова, което видях, не ми даде надежда. То ми изкара ангелите.

— Не се занасяй! Какво видя отвъд?

— Ако ти кажа, ще си помислиш, че не съм наред.

— Нямаш нищо за губене. Отдавна се убедих, че ти хлопа дъската.

Той въздъхна и поклати глава. Би искал да не бяха говорили за това. Как ли го подмами, за да се разкрие така изцяло?

Асансьорът стигна третия етаж и спря.

Теса се отмести от плота, приближи се по-близо до него и попита:

— Кажи, по дяволите, какво видя?

— Няма да разбереш!

— А ти разбра ли точно какво означава?

— О, да — отвърна той тържествено.

— Ще ми кажеш ли доброволно, или да ти го измъкна с ченгел?

Асансьорът вече беше потеглил от третия етаж.

Той погледна към коридора.

— Не ми се говори за това.

— Видял си Бог, но не искаш да го обсъдим!

— Точно така.

— Повечето умници като видят Бога, разсъждават само за това. Повечето умници правят цяла религия от една-единствена среща с Него и го разказват на милиони хора.

— Но аз…

— Според фактите, които познавам от литературата, повечето от хората, преживели смъртта, завинаги се променят. В повечето случаи за по-добро. Ако са били песимисти, стават оптимисти. Ако са били атеисти, стават вярващи. Ценностите им се променят, започват да обичат живота заради истинския живот и са дяволски щастливи. Но не и ти! Не, не, ти си станал по-кисел, по-намръщен, по-мрачен отвсякога.

Асансьорът спря на партера и утихна.

— Хари пристига — обади се Сам.

— Не се отплесвай! Кажи какво видя!

— Някой път ще ти разкажа — каза той изненадан, че наистина имаше желание пак да говори с нея за това. — Някой друг път.

Мууз зашляпа из кухнята задъхан и ухилен. Миг по-късно Хари изтърколи стола си през вратата.

— Добро утро — поздрави той бодро.

— Спахте ли добре? — попита Теса, като го дари с доброжелателна усмивка, на която Сам завидя.

Хари отвърна:

— Наспах се отлично, слава Богу.

— Искате ли палачинки? — предложи му Теса.

— Бих изял цяла чиния.

— А яйца?

— Поне десет.

— Препечени филийки?

— О, колкото повече, толкова по-добре.

— Обичам хората с апетит.

Хари обясни:

— Цяла нощ съм тичал, така че съм прегладнял.

— Как така си тичал?

— В сънищата си. Преследваха ме онези отвратителни същества.

Докато Хари вадеше пакет с храна за кучета изпод един от шкафовете и пълнеше чинията на Мууз в ъгъла, Теса отиде до скарата, отново я намаза и предложи на Сам да приготви яйцата.

— Хей — каза Хари, — ако искате, ще ви пусна малко музика.

Затъркаля стола си до радио, монтирано под шкафовете, и започна да мести стрелката, докато стигна до станция, която излъчваше забавна музика.

— Така е добре — каза Теса и започна да се кълчи и извива с такъв ентусиазъм, че Сам не можеше да си представи как същата жена ще приготви закуската.

Хари се засмя и започна да върти в кръг моторизирания си стол, сякаш танцуваха заедно.

Сам се обади:

— Ей, вие, какво сте се разтанцували, не виждате ли, че идва краят на света?

Никой не му обърна внимание.