Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Midnight, 1989 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Боян Николаев, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дийн Кунц. Полунощ
Американска. Първо издание
ИК „Плеяда“, София, 1998 година
ISBN: 954-409-178-5
История
- —Добавяне
53.
Когато Хари Талбот престана да разказва за вампирите, Сам на свой ред погледна през телескопа. Той го обърна наляво, докато намери мястото до двора на „Калан“, където неотдавна „съществата“ се бяха събрали.
Не беше съвсем сигурен точно какво търси. Предполагаше, че „съществата“ няма да се върнат точно по това време само за да му позволят да ги разгледа. А в сенките и в изпотъпканата трева, в която само преди няколко часа се бяха въргаляли „те“, нямаше нищо, което да му подскаже как точно изглеждаха. Нито пък нещо за целите, преследвани от тях. Сигурно самият той искаше да свърже в представата си образа на маймуната-куче с вампир и да го направи по-осезаем, за да знае какво преследва.
Както и да е, Хари имаше и други истории освен тази. Както си седяха в тъмната стая и го слушаха, си представиха, че са се събрали да си разказват страшни случки около лагерен огън. Той обаче им разказа истинска случка за това, как е видял Денвър Симпсън, Док Фиц, Рийз Дорн и Паул Хоуторн да връзват Ела Симпсън и да я мъкнат нагоре към спалнята. Бяха приготвили огромна спринцовка със златиста течност, готова за инжектиране.
Насочил телескопа към мястото, определено от Хари, Сам успя да открие и разгледа добре къщата на Симпсънови от другата страна на „Конквистадор“, северно от католическото гробище. Беше глуха и тъмна.
С главата на кучето в скута си, Теса се обади от леглото:
— Всичко това трябва да се свърже — първо, нещастните смъртни случаи, онова, което онези хора са правили на Ела Симпсън и накрая тези… таласъми…
— Да, може да се върже — съгласи се Сам. — А възелът за разплитане е електронната фирма „Ню Уейв“.
Той им разказа какво беше открил, докато работеше с компютъра в патрулната кола зад общинската сграда.
— „Муунхок“? — озадачи се Теса. — Промени? В какво ще променят хората?
— Нямам представа.
— Нима в… подобни таласъми?
— Не, аз не виждам смисъла от това, а както разбирам, почти две хиляди души в този град са минали през тази процедура, каквато и да е тя, по дяволите. Ако наистина има толкова много от тези таласъми, описани от Хари, то градът ще гъмжи от тях като зоологическата градина в Зоната на здрача.
— Две хиляди — замисли се Хари. — Това е две трети от населението на града.
— А останалите ще минат през Промяната към полунощ — каза Сам. — След по-малко от двайсет и четири часа.
— Сигурно и аз съм включен в списъка — каза Хари.
— Да. Видях ви в списъците им. Вие сте определен за промяна в последния етап между шест тази вечер и полунощ. Така че имаме около четиринайсет и половина часа, преди да дойдат да ви търсят.
— Това е чудовищно — каза Теса.
— Да — съгласи се Сам. — Напълно.
— Не вярвам, че това е истина — каза Хари. — Но ако не е, то защо косите ми настръхват?