Дийн Кунц
Полунощ (45)

45.

Сам настоя да се преместят в дъното на помещението, за да не ги видят лесно от улицата. Теса още се страхуваше да седне до него. Той й обясни, че работи под прикритие, затова не носи карта на ФБР, но й показа други документи: шофьорска книжка, кредитни карти, пропуск за библиотека, видеоабонаментна карта, снимки на сина си и починалата съпруга, купон за безплатни вафли от всеки магазин на фирма „Фийлдс“, снимка на Голди Хоун, откъсната от списание. Дали вманиачен убиец ще мъкне със себе си купон за вафли? Теса започна да му разказва за клането в „Къв Лодж“, а той я разпитваше за подробности в най-дребни детайли. Поведението му я изпълни с доверие. Ако само се преструваше на агент, не би се старал до такава степен.

— Вие всъщност видяхте ли някой убит?

— Те бяха убити — настоя тя. — Не бихте се съмнявали, ако бяхте чули виковете им. Била съм сред тълпа от хора-чудовища в Северна Ирландия и гледах как бият хора до смърт. Друг път снимах документален очерк в стоманолеярно предприятие, когато се разля втечнен метал и заля лицата и телата на работниците. Бях при индианците мискито в Централна Америка, в джунглата, където ги бомбардираха с антихуманни бомби. Хората умираха от милиони малки стоманени частици, чувах виковете им. Зная как звучи викът на смъртта, но тези викове бяха от най-ужасните.

Той я гледа дълго. След това каза:

— Изглеждате измамно…

— Хубава? — довърши изречението му тя.

— Да.

— Което означава зелена, малка и наивна?

— Да.

— Това е проклятието ми.

— Не е ли предимство понякога?

— Вярно е — призна тя. — Знаете ли, мисля че сте надушили нещо. Какво става в този град?

— Нещо става с хората.

— Какво?

— Не зная. Първо, никой не ходи на кино. Театърът е затворен. Те не се интересуват от луксозни стоки, подаръци, тъй като тези магазини са затворени. Вече не пият шампанско. — Той леко се усмихна. — Баровете опустяват. Интересуват се само от ядене и убийства.