Дийн Кунц
Полунощ (31)

31.

Мъглата обгръщаше патрулната кола, в която беше Сам. Мисълта му течеше бързо, като че ли в ритъм със засилващия се вятър. Бяха така тревожни, че му се щеше да престане да разсъждава.

От богатия си опит знаеше, че част от възможностите на системата могат да се скрият, ако просто се заличат някои от точките на зададеното меню, което излиза на екрана. Той се втренчи в основното меню, излязло на дисплея в колата:

А. Диспечер

Б. Централни данни

В. Бюлетини

Г. Модем (външни системи)

След това натисна „Д“, макар да нямаше такава точка.

На екрана се появиха думите:

ЗДРАВЕЙТЕ, ПОЛИЦАЙ ДОРН.

Ето, имаше „Д“! Той беше влязъл или в тайна база данни, изискваща ритуални кодове за достъп, или във взаимодействаща информационна система, която отговаря на въпроси, изписани от клавиатурата. Ако трябваше да се използва код, ако бяха нужни кодови думи или фрази и ако изпишеше грешен код, чакаха го неприятности. Компютърът ще изключи и ще изпрати алармен сигнал в полицията, за да ги предупреди, че нарушител използва кода на Дорн.

Треперейки от вълнение, той написа:

ЗДРАВЕЙ. МОГА ЛИ ДА ПОМОГНА?

Сам реши да продължи по обикновения начин — въпроси и отговори. Натрака по клавиатурата „Меню“.

Екранът избледня за секунди, след това се появиха същите думи:

МОГА ЛИ ДА ПОМОГНА?

ГЛАВНО МЕНЮ

МОГА ЛИ ДА ПОМОГНА?

Когато човек използва непозната система, на която задава въпроси с определена насоченост, повече разчита на случайността. Сам опита отново:

ГЛАВНО МЕНЮ

Най-после беше възнаграден.

Изберете едно от:

А. ПЕРСОНАЛ НА „НЮ УЕЙВ“

Б. ПРОЕКТ „МУУНХОК“

В. ШЕДАК

Беше открил тайна връзка между „Ню Уейв“, нейния основател Томас Шедак и полицията в Муунлайт Къв, но все още не знаеше точно каква беше и в какво се изразяваше.

Подозираше, че точка „В“ може да го свърже с личния терминал на Шедак и да му позволи да разговаря с Шедак много по-дискретно от един разговор по полицейската радиочестота. Ако нещата стояха така, това означаваше, че Шедак и местните полицаи наистина бяха забъркани в нещо престъпно, изискващо голяма секретност. Не натисна „В“, тъй като, ако се свържеше с личния компютър на Шедак и самият господин Супермен се обадеше от другия край, по никакъв начин нямаше да може да се преструва, че е Рийз Дорн.

Точка „А“ вероятно ще му даде списък на служителите на „Ню Уейв“ и на шефовете на отдели с вероятни кодови думи за връзка с техните лични терминали, но въобще не желаеше разговори с тях.

Най-лошото беше, че нямаше време. Пак огледа паркинга и особено по-сенчестите места извън светлината. От петнайсет минути седеше в патрулната кола и през това време никой нито влезе, нито излезе. Съмняваше се, че късметът му ще работи много дълго и искаше да разбере с колко време разполага.

„МУУНХОК“ беше най-мистериозната и най-интересната от всички точки и Сам натисна „Б“, след което се появи друго меню:

ИЗБЕРЕТЕ ЕДНО ОТ:

А. ПРОМЕНЕНИ

Б. ОЧАКВАЩИ ПРОМЯНАТА

В. РАЗПИСАНИЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОМЕНИТЕ — МЕСТНИ

Г. РАЗПИСАНИЕ ЗА ПРОМЕНИ — ВТОРИ ЕТАП

Той натисна точка „А“ и колонка от имена и адреси се появи на екрана. Те бяха хора от Муунлайт Къв и в началото на колонката беше изписано: „1967 — вече променени“.

Променени? Как? В какво? Дали това не беше законспирирана религиозна операция? Някакъв странен култ? Или пък „промяна“ беше дума, която означаваше нещо зашифровано?

Думата го стресна.

Сам се сети, че може да набере списъка или произволно, или по азбучен ред. Погледна имената на жителите, с които или се познаваше, или се беше срещал. В списъка на видоизменените беше Ломан Уоткинс. Също така и Рийз Дорн. Бърт Пекам, собственикът на „Найтс бридж“, не фигурираше между променените, но цялото семейство Перес, вероятно същото, което притежаваше мексиканския ресторант, беше в този списък.

Потърси Харолд Талбот, ветерана инвалид, с когото тази сутрин се беше опитал да се свърже. Нямаше го в списъка.

Озадачен от всичко това, Сам изключи този файл, върна се на главното меню и натисна „Б. ПРЕДСТОЯЩИ ПРОМЕНИ“. В този списък той откри Бърт Пекам и Харолд Талбот.

Натисна „В. РАЗПИСАНИЕ ЗА ПРОМЕНИ — МЕСТНИ“ и се появи допълнително меню с три заглавия:

А. ПОНЕДЕЛНИК, 13 ОКТОМВРИ — 18 ч.

— СВЪРШЕНО —

ВТОРНИК 14 ОКТОМВРИ — 6 ч. сутринта

Б. ВТОРНИК 14 ОКТОМВРИ — 6 ч. сутринта

— СВЪРШЕНО —

В. ВТОРНИК 14 ОКТОМВРИ — 18 ч.

— СВЪРШЕНО —

ПОЛУНОЩ!

Днес беше вторник, 12:39 ч., по средата на времето, обозначено в точка „А“. Натисна този код. Получи друг списък от имена, озаглавен „380 ПРЕДСТОЯЩИ ВИДОИЗМЕНЕНИЯ“.

Косите на Сам се изправиха, без да разбере точно от какво. Само знаеше, че думата „видоизменения“ дълбоко го безпокои. Накара го да си спомни един стар филм с Кевин Маккарти — „Нашествието на похитителите на тела“.

Спомни си също за групата, която го преследваше по-рано тази вечер. Дали, дали бяха… променени?

Когато потърси Бърт Пекам, откри кръчмаря в списъка за промени преди 6 ч. сутринта. Но Хари Талбот го нямаше.

Колата се разлюля.

Сам вдигна глава и посегна към скрития под якето пистолет.

Вятърът. Само вятърът. Няколко силни тласъци раздвижиха мъглата и леко разлюляха колата. След малко поривът утихна и разкъсаната бяла пелена отново се сгъсти, но сърцето на Сам продължаваше да блъска в гърдите.