Дийн Кунц
Полунощ (135)

41.

Когато влязоха в къщата в Шерман Оукс, музиката от стереоуредбата на Скот беше толкова силна, че прозорците се тресяха.

Сам изкачи стълбите до втория етаж, като даде знак на Теса и Криси да го последват. Те неохотно тръгнаха след него. Изглеждаха смутени, чувстваха се не на място, но той не беше уверен, че сам ще може да извърши онова, което искаше.

Вратата към стаята на Скот беше отворена.

Момчето лежеше на леглото. Беше се разположило така, че да вижда плакатите на стената. Снимки на рокери, облечени в кожи и опасани с вериги, някои от тях с кървави ръце, други с кървави устни, сякаш бяха вампири. Някои държаха черепи, един от тях целуваше череп, друг държеше в шепата си блестящи гъсеници.

Скот не чу шума от влизането на Сам. С музиката, надута до тази степен, не би чул и термоядрен взрив в съседната стая.

Когато се добра до стереоуредбата, Сам се поколеба, сякаш не знаеше дали постъпва правилно. Натисна копчето и спря компактдиска.

Стреснат, Скот се изправи на леглото:

— Хей!

Сам взе компактдиска, хвърли го на земята и го стъпка.

— Божичко, какво правиш?

Четиридесет или петдесет компактдиска бяха наредени на полицата над уредбата. Сам ги хвърли на пода.

— Хей, стига де! — рече Скот. — Да не си луд?

— Нещо, което трябваше да направя отдавна.

Забелязал Теса и Криси пред вратата, Скот каза:

— Кои са тези, по дяволите?

Сам отвърна:

— Тия, по дяволите, са приятели!

— Нямат работа тук!

Сам се изсмя. Почти му се виеше свят. Не знаеше защо. Може би защото най-накрая се беше престрашил.

— Имат, защото са с мен.

И пак се изсмя.

Започна да съжалява, че беше изложил и Криси на това, но после я погледна и видя, че тя не само не беше смутена, а се кикотеше. Разбра, че сега всички лоши думи на света не можеха да я наранят, след това, което беше преживяла. Всъщност след онова в Муунлайт Къв детинският нихилизъм на Скот изглеждаше смешен, дори невинен.

Сам се качи на леглото и започна да къса афишите от стената, а Скот закрещя. Сам свърши с постерите и се обърна към другата стена.

Скот го удари.

Сам прие удара и го погледна.

Лицето на момчето беше яркочервено, ноздрите му разширени, очите му — изцъклени от омраза.

Букър здраво стисна сина в прегръдките си.

В първия момент Скот не разбра какво става. Помисли, че баща му го хваща, за да го накаже, и се опита да се изскубне. Но изведнъж разбра. Някой го прегръщаше, за Бога, прегръщаше го и то пред чужди хора! Когато това го осени, момчето започна наистина да се бори, да се извива, защото тази любов не отговаряше на неговия свят без любов.

Точно това беше причината за отчуждението на Скот. Страх, че ще трябва да откликва на любовта, или че отговорността за взаимността беше непоносимо тежък товар.

Всъщност за момент момчето дори откликна на любовта на баща си и на свой ред силно го прегърна. Сякаш истинският Скот, скрит под пластове от цинизъм, се беше появил. Имаше нещо добро в него, добро и чисто, което си заслужаваше да бъде спасено.

Но изведнъж запсува. Сам го притискаше още по-силно до себе си и започна да му обяснява, че го обича. Каза му го не по този начин както когато му се беше обадил по телефона от Муунлайт Къв, без никакви резерви, породени от безнадеждността му, защото тя вече не съществуваше.

Скот ридаеше и Сам усети, че и той самият плаче, но не знаеше причината.

— Чуй ме, Скот, рано или късно и ти ще ме заобичаш! И не само мен, ще започнеш да обичаш и себе си и не само това, не, по дяволите, ти ще започнеш да обичаш много хора. Ще започнеш да обичаш онази жена, изправена пред вратата, ще заобичаш малкото момиче, ще я обичаш като сестра. Има един инвалид, който ще ни дойде на гости. Той вярва, че животът си заслужава да се живее. Този човек има едно куче, страшно куче и ти ще се влюбиш в него! — Сам се засмя и хвана здраво Скот. — На кучето няма да можеш да кажеш: „Я се махай оттук!“ и да очакваш да те послуша. След това и мен ще обикнеш, защото аз ще бъда само едно куче, усмихващо се старо куче.

Скот беше престанал да се съпротивява. Изглежда се беше изморил. Сам знаеше, че ядът му още не беше преминал. Сам беше оставил злото в живота им да се загнезди и сега изкореняването му щеше да е трудно. Месеци борба им предстояха, може би години борба, още много силни прегръдки.

През рамото на Скот видя, че Криси и Теса бяха влезли в стаята. Те също плачеха. В очите им той видя същата решителност, знак, че борбата за щастието на Скот беше започнала.

Борбата беше започнала. Това беше прекрасно. Най-после беше започнала!