Дийн Кунц
Полунощ (132)

38.

Теса се безпокоеше за Сам. Тя, Криси и Хари се върнаха в къщата на Хари в един часа сутринта, след като три пъти бяха разпитани от мъжете в предпазните костюми. Макар да бяха преживели страшен кошмар, успяха да поспят няколко часа. Обаче Сам остана навън през цялата нощ. Когато приключваха със закуската, още го нямаше.

— Може да си мисли, че е неуязвим — каза Теса, — но не е така.

— Безпокоиш ли се за него? — попита Хари.

— Разбира се.

— Друго имах предвид.

— Е… не мога да кажа.

— Обаче аз мога.

— И аз — обади се Криси.

Сам се завърна в един часа, мръсен и пребледнял. Не успя да се съблече, просна се на леглото и заспа.

Теса го наблюдаваше. От време на време той изпъшкваше. Произнасяше нейното и името на Криси и понякога името на Скот, сякаш ги беше изгубил и ги търсеше из мрачно и пусто място.

Хората от Бюрото в защитни костюми дойдоха да го търсят към шест в сряда вечерта, след като Сам беше спал по-малко от пет часа. Тази нощ не се прибра.

По това време всички тела с най-разнообразните си превъплъщения бяха събрани от местата, където бяха намерени, бяха прибрани в найлонови торби и предадени в хладилните камери на патолозите.

Тази нощ Криси и Теса спаха в едно легло. В мрака момичето промълви:

— Отидоха си.

— Кои?

— Татко и мама.

— Май си права.

— Умряха.

— Съжалявам, Криси!

— О, зная! Зная това! Много си мила! — След това се разплака в обятията на Теса.

По-късно, когато заспиваше, каза:

— Вие със Сам говорихте нещо. Какво каза той… за онези животни… накъде тичаха те?

— Не ми каза нищо. Все още не се знае…

— Много страшно е.

— И мен ме е страх.

— Страшно е, че нямат сведения.

— Зная. И аз имам това предвид.