Дийн Кунц
Полунощ (122)

28.

Томи Шедак притискаше в корема й дулото на пушката. Внезапно осъзна колко е красива и реши да не я убие веднага, не преди да му направи някои неща. Беше негова и по-добре да разбере това или щеше да я накара да съжалява.

Тогава видя и момичето до нея, едно малко хубаво момиченце само на десет или на дванадесет, и то го развълнува още повече. Първо щеше да се наслади на него и след това на по-възрастната, щеше да ги има по всички начини и да им причини болка, тъй като цялата власт беше в ръцете му. Беше видял лунния ястреб три пъти.

Влезе в стаята с дуло, притиснато към корема на жената. Зад тях стоеше Букър със стреснато изражение. Томи Шедак заповяда:

— Хвърли оръжието и се отдръпни, или тази кучка ще се превърне в малиново сладко, ако не си достатъчно бърз.

Букър се поколеба.

— Хвърли го — настоя Томи Шедак.

Агентът пусна оръжието и отстъпи встрани.

Томи накара жената да се обърне и да натисне ключа за осветлението. Сенките в стаята се стопиха.

— Добре, а сега всички седнете на онези три стола и не хитрувайте.

Отдръпна се от жената, като ги държеше на прицел. Изглеждаха изплашени и това го разсмя.

Сега се предаде на вълнението, защото реши да убие Букър преди жената и момичето; не изведнъж, а бавно: първо ще го простреля в краката, ще го остави да лежи на пода, да се гърчи, след това пак ще стреля, но така, че все още да е жив, момичето и жената да го гледат и да разберат какъв мъж бе Шедак, да му бъдат благодарни, че ги е пощадил, да паднат на колене и да го оставят да прави с тях каквото си иска. Да изпусне парата, събирана в него тридесет години.