Дийн Кунц
Полунощ (120)

26.

Фенерчето продължи да примигва и Теса трябваше да го разклаща, за да изцеди от него слабата трептяща светлина.

Бяха се озовали в нещо като химическа лаборатория с маси, покрити с черен мрамор, със стоманени мивки и високи дървени столове.

Нямаше къде да се скрият.

Провериха прозорците, но до земята имаше два етажа.

В дъното на лабораторията имаше врата, през която влязоха в малка стая, препълнена с химикали в запечатани кутии с надпис „ОПАСНО!“. Теса предполагаше, че тук има средства, които можеха да се използват като оръжие, ала нямаха време да проверят съдържанието на кутиите.

От склада с химикалите се влизаше в друга лаборатория, която, изглежда, беше по биология. Табла по анатомия висяха на една от стените. Тук също нямаше къде да се скрият.

Притиснала Криси до себе си, Теса погледна към Сам и прошепна:

— И какво? Да стоим тук, да се надяваме, че няма да ни на: мери… или да се движим?

— Струва ми се, че е по-безопасно да се движим. По-лесно ще ни пипнат, ако стоим на едно място.

Той се оправи към коридора.

Зад гърба им се чу леко дрънчене.

Сам се закова на място, даде знак на Теса и Криси да вървят напред и се обърна да пази изхода.

С Криси до себе си младата жена се промъкна до вратата и натисна внимателно дръжката.

Шедак изскочи от тъмнината и допря дулото на пушката си в корема й.

— Сега вече ще съжаляваш — процеди той.