Дийн Кунц
Полунощ (118)

24.

Сам се отпусна на едно коляно и зае по-стабилна позиция, за да компенсира по-слабата си дясна ръка.

Съзираше силуета на нападателя, очертан от светлините в коридора зад него, но не виждаше лицето му. Обаче нещо в този силует му се стори познато.

Стрелецът, който не видя Сам, изръси куп сачми. Дръпна спусъка. Празният пистолет изщрака силно в тишината на стаята. Край на амунициите.

Това променяше плана на Сам. Скочи на крака и се втурна обратно в музикалната стая, без да чака човекът да си светне и да презареди, защото сега беше моментът да го атакува. Изстреля в движение и последните четири патрона, като си пожелаваше всеки да попадне в целта. При втория или третия изстрел онзи на прага изпищя и побягна.

Сам тичаше, опипваше джобовете си с лявата ръка за още патрони, докато с дясната изтърси празните гилзи от пистолета. Когато стигна до затворената врата към тесния коридор, спря и зареди оръжието си.

Ритна вратата и погледна в коридора, където луминесцентните лампи светеха.

Беше пуст.

На пода нямаше кръв.

Дявол да го вземе! Дясната му ръка беше почти безчувствена. Усещаше, че китката му се подува под бинта, напоен с прясна кръв. С това неточно стреляне май трябваше да отиде при онзи копелдак, вежливо да го помоли да лапне дулото и тогава да стреля.

Вратите на десетте стаи бяха затворени. Онази, която водеше към музикалната стая, беше отворена и вътре светеше. Високият би могъл да е там или в една от десетте стаи за упражнения. Но където и да беше, досега навярно е презаредил и беше глупаво да го гони.

Тъкмо затваряше вратата, когато видя врага на десет метра от него.

Та това беше самият Шедак.

Пушката изгърмя.

За щастие вратата беше достатъчно дебела, за да спре куршумите.

Сам се обърна и прекоси тичешком стаята на хора, после се втурна нагоре по стълбите.

Когато достигна най-горния етаж, завари Теса и Криси да го чакат под надписа „СТЪЛБИЩЕ“.

Шедак се качваше по стъпалата.

Сам стъпи на площадката, надвеси се над перилата, погледна надолу, видя преследвача си и стреля два пъти.

Шедак пак изпищя като момче и се притисна към стената.

Сам не знаеше дали е улучил. Но със сигурност знаеше, че Шедак не е смъртно ранен, защото идваше нагоре стъпка по стъпка, притиснат към стената. А когато стигнеше до площадката, щеше да стреля срещу всеки, който се криеше горе.

Букър безшумно се оттегли към коридора. Алената светлина на надписа озари лицата на Криси и Теса… като че ги заля с червена кръв.