Дийн Кунц
Полунощ (11)

11.

Очите на Криси Фостър се приспособиха към тъмнината и тя лесно успя да намери пътя в непознатия терен.

Когато стигна до върха над дерето, мина между два кипариса и пое по пътека, извеждаща на юг от гората.

За миг се поколеба дали да не се покатери сред листата с надеждата преследвачите да минат отдолу, без да я забележат. Не го направи. Ако я подушеха или ако усетеха присъствието й, нямаше накъде да избяга.

Побърза и скоро намери просека между дърветата. Зад тях имаше широка ливада.

Докато тичешком я прекосяваше към дърветата, тя видя голям камион, накичен със светлини като коледна елха, насочил се на юг по околовръстното шосе, почти на километър източно от нея.

Тя изключи възможността да търси помощ от някого на отдалеченото шосе, тъй като повечето от пътуващите бяха непознати, запътени към далечни места, и затова щяха да имат повече съмнения към разказа й от местните хора. Освен това тя четеше вестници и гледаше телевизия — беше чула всичко за серийните убийци, които скитаха в околността, и лесно си представи заглавията с едри печатни букви: „МАЛКО МОМИЧЕ УБИТО И ИЗЯДЕНО ОТ СКИТАЩИ КАНИБАЛИ В КАРАВАНА «ДОДЖ». БИЛА Е СЕРВИРАНА С ЦВЕТНО ЗЕЛЕ И МАГДАНОЗ. КОКАЛИТЕ Й СА ИЗПОЛЗВАНИ ЗА СУПА.“

Околовръстното шосе вече беше близо. Така или иначе, тя се беше отказала да търси помощ там, страхуваше се да не я пресрещне Тъкър с хондата си.

Разбира се, уверена беше, че дочу точно три смразяващи писъка от преследвачите. Това означаваше, че Тъкър е изоставил колата и сега беше с родителите й. Дали пък въпреки всичко да не тръгне към околовръстния път?

Докато обмисляше това, преди да хукне през поляната, страховитите писъци пак се понесоха някъде зад нея, все още от гората, но по-близо. Няколко гласа виеха в хор, като че шайка побеснели псета бяха по петите й.

Кри пристъпи и усети, че пада в нещо, което й се стори като пропаст. Оказа се дълбока канавка, която минаваше през поляната, и детето се претърколи невредимо на дъното.

Гневните викове на преследвачите й станаха по-силни, бяха по-близо. Сега в гласовете им се долавяше жесток глад.

Изправи се на крака и понечи да се изкатери обратно, но внезапно забеляза отвор на канализационна тръба. Беше нова възможност, от която реши да се възползва.

Затича се към отвора. Той беше с диаметър около сто и двайсет сантиметра. Ако се наведеше малко, би могла да върви в него. Криси направи само няколко стъпки и спря, прикована от толкова силна воня, че й се повдигна. Нещо се разлагаше в неосветения тунел. Не можеше да го види и слава Богу.

От север долитаха писъци, от които косата й се изправи.

Преследвачите скъсяваха дистанцията и идваха към нея. Нямаше избор, освен да се скрие дълбоко в канала и да се моли на Бога да не я надушат. Без да се колебае повече, хлътна в черния отвор и тръгна по извития под, който се губеше долу под поляната. След пет-шест метра стъпи върху нещо хлъзгаво и меко. Ужасната воня я блъсна в носа с още по-голяма сила и тя разбра, че е настъпила разложен труп.

Повдигна й се, почувства конвулсия в стомаха, но стисна зъби и не повърна. Когато мина покрай гнилата маса, спря за да изтърка обувките си в бетонния под на канала. Както беше с наведена глава и със сгънати колене, си помисли, че прилича на джудже, бързащо към убежището си.

На около двеста метра от мършата Криси спря, клекна и се обърна към входа. През кръглия отвор се виждаше долът, осветен от луната. Видя повече, отколкото очакваше, тъй като навън беше по-светло отколкото в канала.

Всичко утихна.

В тръбопровода стана течение, което отнесе вонята, така че започна да диша по-свободно. Сега въздухът беше пропит единствено от мирис на влага и плесен.

Тишина завладя нощта.

Затаи дъх и се заслуша.

Нищо.

Все още клекнала, започна да мести тежестта си от крак на крак.

Пак тишина.

Колебаеше се дали да се скрие по-дълбоко в канала, но страхът от змии я спря.

Отново пълна тишина.

Къде ли бяха родителите й, Тъкър?

Преди минута бяха близо зад нея, можеха да я хванат.

Отново тишина.

Имаше доста гърмящи змии по крайбрежните хълмове, но в този сезон не бяха много. Дали някакво гнездо гърмящи…

Така се изнерви от продължителната, неестествена тишина, че й се щеше да изкрещи, за да разруши жестоката магия.

Остър писък разчупи тишината. Прокънтя из бетонния тунел, отскочи от стените в лабиринта зад нея, като че преследвачите я наближаваха не само отвън, но щяха да изскочат изпод земята.

Странни сенки се появиха пред отвора на канала.