Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Midnight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11гласа)

Информация

Сканиране
delphipro(2014)
Разпознаване и корекция
3Mag(2014)

Издание:

Дийн Кунц. Полунощ

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 1998 година

ISBN: 954-409-178-5

История

  1. —Добавяне

11.

Компютърната стая беше на първия етаж. Прозорците й гледаха към двора и не се виждаха от нито една улица, ето защо Сам запали лампите.

Залата беше голяма, обзаведена като езикова лаборатория. Тридесет компютъра бяха наредени до стените и по средата на помещението.

Оглеждайки това „богатство“, Теса промърмори:

— „Ню Уейв“ е била доста щедра, а?

— Все пак да използваме думата „може би“ — отвърна Сам.

Обиколи редиците в търсене на телефонни линии и модеми.

Теса и Криси останаха до отворената врата, взирайки се в тъмния коридор.

Сам седна до един от апаратите и го включи. Знакът на „Ню Уейв“ се появи на екрана.

Сигурно тези компютри бяха подарени на училището за обучение, свързано с проекта „Муунхок“.

Знакът избледня и на монитора излезе меню. Менюто му предостави три избора:

А. ОБУЧЕНИЕ 1

Б. ОБУЧЕНИЕ 2

В. ОБРАБОТКА НА ДУМИ

Г. ОСЧЕТОВОДЯВАНЕ

Д. ДРУГИ

Сам се поколеба, не защото не можеше да реши коя опция да избере, а защото изведнъж се изплаши да използва машината. Споменът за Колтрейнови беше ярък. Въпреки че изборът им да се слеят с компютрите изглеждаше личен, не знаеше дали не е било обратното. Възможно беше компютрите да са ги обсебили. Но това изглеждаше невъзможно. Благодарение на наблюденията на Хари знаеше, че хората в Муунлайт Къв се променяха с инжекции, не чрез тайнствена сила, предадена чрез клавиатурата. Все пак се колебаеше.

Накрая натисна „Други“ и получи списък на училищните предмети:

А. ВСИЧКИ ЕЗИЦИ

Б. МАТЕМАТИКА

В. ВСИЧКИ НАУКИ

Г. ИСТОРИЯ

Д. АНГЛИЙСКИ

Е. ДРУГИ

Натисна „Е“. Появи се трето меню и този процес продължи, докато най-накрая получи меню, в което последният избор беше „Ню Уейв“. Когато избра тази точка, на монитора започнаха да се появяват фрази.

ЗДРАВЕЙТЕ, УЧЕНИКО.

СЕГА ВИЕ СТЕ В КОНТАКТ СЪС СУПЕРМОДЕРНИЯТ КОМПЮТЪР НА „НЮ УЕЙВ МАЙКРОТЕКНОЛЪДЖИ“.

ИМЕТО МИ Е „СЪН“.

ТУК СЪМ, ЗА ДА ВИ СЛУЖА.

ЩЕ ВИДИТЕ ЛИ МЕНЮТО?

ИЛИ ИМАТЕ СПЕЦИАЛЕН ИНТЕРЕС?

Като си спомни изобилието от менюта в системата на полицейския отдел, си каза, че може да остане тук цяла вечер, докато намери каквото търси. Написа:

ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК МУУНЛАЙТ КЪВ

ТОЗИ ФАЙЛ НЕ Е ДОСТЪПЕН.

МОЛЯ, НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА ПРОДЪЛЖАВАТЕ БЕЗ ПОМОЩТА НА УЧИТЕЛЯ ВИ.

Той предположи, че учителите имаха индивидуални кодови номера. В зависимост от това дали бяха видоизменени, щяха да получат достъп до закодираните данни. Единственият начин да се открият кодовете им беше да се избират произволни числа, но това означаваше наличието на милиарди възможности. Не можеше да седи тук, докато му побелеят косите и му изпадат зъбите, без да открие комбинацията.

Миналата нощ беше използвал личния код за достъп на полицай Рийз Дорн и се питаше дали действа само на определени връзки, или пък всеки компютър, свързан със „Сън“, щеше да го приеме. Нищо не губеше, ако опита. Написа 262699.

Екранът се изчисти. След това:

ЗДРАВЕЙТЕ, ПОЛИЦАЙ ДОРН

Той пак поиска данните от полицейския участък.

Този път му ги дадоха.

ИЗБЕРЕТЕ ЕДНО ОТ:

А. ДИСПЕЧЕР

Б. ЦЕНТРАЛЕН ФАЙЛ

В. ТАБЛО С БЮЛЕТИНИ

Г. ИЗХОДНА СИСТЕМА — МОДЕМ

Натисна „Г“.

Сега му предоставиха списък на компютри из цялата страна, с които можеше да се свърже чрез полицейския участък. Дланите му внезапно се изпотиха. Сигурен беше, че е възможно да се случи нещо, дори само защото от минутата на влизането му в града досега нищо не беше лесно.

Погледна Теса.

— Всичко наред ли е?

Тя погледна към тъмния коридор, после към него.

— Май да. Има ли нещо?

— Аха… май да. — Той пак се обърна към компютъра и прошепна: — Моля…

Огледа дългия списък на възможни връзки чрез изходната система. Намери код „ФБР“, което беше наименованието на най-новите и най-модерните компютърни мрежи на Бюрото. Сигурна система, работеща от миналата година. Сигурно само проверените агенти имаха достъп до код „ФБР“.

Все още очакващ беда, Сам избра код „ФБР“. Менюто изчезна. След това на дисплея се появи значката на ФБР в син и златист цвят, а отдолу — думата „код“.

Последва серия от въпроси: какъв е отличителният номер на вашето бюро? Име? Дата на раждане? Моминско име на майката? Когато отговори, беше „възнаграден“ с достъп.

— Точно попадение! — възкликна с оптимистичен тон.

— Какво става? — обади се Теса.

— Вече съм в главната система на Бюрото във Вашингтон.

— Ти си майстор! — каза му Криси.

— Само любител. Все пак го направих.

— А сега какво? — попита пак Теса.

— След минута ще извикам дежурния оператор, но първо искам да отправя поздрав към всяка една проклета служба в страната, да ги накарам да приемат зова ми.

— Зов?

По кода на меню „ФБР“ Сам избра точка „Г“ — незабавно съобщение. Искаше да изпрати послание до всички клонове на Бюрото в страната, не само до Сан Франциско, който беше най-близо и откъдето се надяваше на помощ. Все пак имаше минимален шанс дежурният оператор в Сан Франциско да пропусне съобщението измежду десетки други послания, въпреки грифа „спешно“. Ако това станеше, ако някой беше заспал в този тъй неподходящ момент, нямаше да спи дълго, защото от всяка служба в страната щяха да отправят запитвания до централата за подробности по бюлетина от Муунлайт Къв.

Половината от случилото се в този град му беше неизвестно. Но бързо направи резюме, по възможност най-точно, като се надяваше да предизвика незабавна реакция.

ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ,

МУУНЛАЙТ КЪВ КАЛИФОРНИЯ,

ДЕСЕТКИ ТРУПОВЕ, ПОЛОЖЕНИЕТО СЕ ВЛОШАВА

СЛЕД ЧАСОВЕ, ВЪЗМОЖНИ ОЩЕ ЖЕРТВИ

МАЙКРОТЕКНОЛЪДЖИ „НЮ УЕЙВ“ УЛИЧЕН В НЕЗАКОННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ С ХОРА. ПЪЛНО ПРИКРИТИЕ.

ХИЛЯДИ ХОРА ЗАРАЗЕНИ.

СИТУАЦИЯТА Е ИЗВЪНРЕДНО ОПАСНА

ЗАРАЗЕНИТЕ ЖИТЕЛИ ГУБЯТ РАЗУМ, СТАВАТ ОПАСНИ. ПОВТАРЯМ: ОПАСНИ.

ИЗИСКВАМ: НЕЗАБАВНА НАМЕСА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ВОЕННИ ЧАСТИ С МАСИРАНА ПОДКРЕПА ОТ СИЛИТЕ НА ФБР.

Добави, че се намират в гимназията, така че пристигащото подкрепление да знае къде да ги търси, макар да не беше сигурен, че той, Криси и Теса щяха все още да са тук, докато пристигнеха подкрепленията. Даде името си и номера на картата си от ФБР.

Това съобщение нямаше да подготви колегите му за шока, който ги очакваше в Муунлайт Къв, но поне щяха да пристигнат готови на всичко.

Написа „предавам“ но после се сети за нещо и изтри думата от екрана. Написа: „повтарям съобщението“.

Компютърът попита: „Брой на повторенията?“

Той написа: „99“. След това отново „предавам“ и натисна бутона „влизам“.

„Какви служби?“

Написа: „Всички“.

Екранът избледня. След това се появи: „Предавам“.

В този момент всеки лазерен принтер във всеки офис на Бюрото отпечатваше първите деветдесет и девет повторения на посланието му. Дежурните служители скоро щяха да се задействат.

Почти изкрещя от радост, но имаше още толкова много да се върши. Въобще не бяха излезли от бъркотията.

Превключи на кодовото меню и избра точка „А“ — нощен оператор. Пет секунди по-късно беше във връзка с агента в централната служба във Вашингтон. На екрана просветнаха номер, кодът на оператора и името — Ан Дентон. С ирония си помисли, че използва именно висши технологии в борбата си срещу Томас Шедак, „Ню Уейв“ и проекта „Муунхок“.