Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kształt miłości, 1950 (Пълни авторски права)
- Превод отполски
- Димитър Икономов, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание
Йежи Брошкевич. Любовта на Шопен
Редактор: Теодор Попов
Редактор на издателството: Кристина Япова
Художник: Божидар Икономов
Худ. редактор: Григорий Зинченко
Техн. редактор: Лорет Прижибиловска
Коректор: Мария Георгиева
Дадена за набор на 28.I.1980 г.
Подписана за печат на 10.IV.1980 г.
Излязла от печат на 25.IV.1980 г.
Печатни коли 25. Издателски коли 21.
Условни издателски коли 20,64. Издателски №629
Формат 84/108/32
Цена 1,94 лв.
ДИ „Музика“, Г. Трайков 2А
ДЦК „Д. Благоев“, пор. №4067
История
- —Добавяне
Азбучен указател
Д’Агу, Мари (1805–1876). Френска писателка.
Александър I (1777–1825). Руски император (1801–1825).
Байрон, Джордж (1788–1824). Английски поет, представител на революционния романтизъм.
Балзак, Оноре дьо (1799–1850). Френски писател.
Бах, Йохан Себастиан (1685–1750). Немски композитор и органист.
Белини, Винченцо (1801–1835). Италиански композитор.
Бем Юзеф (1794–1850). Полски политически деец, генерал. Участник в полското освободително въстание (1830–31).
Бенкендорф, Александър (1781–1844). Руски държавен деец, граф.
Бестужеви — декабристи-офицери: Александър, литературен псевдоним Марлински — руски писател (1797–1837); Михаил, капитан (1800–1871); Николай, гвардейски капитан-лейтенант (1791–1855).
Бетховен, Лудвиг ван (1770–1827). Немски композитор и пианист.
Боало-Депрео, Никола (1636–1711). Френски поет, теоретик на класицизма.
Боливар, Симон (1783–1830). Един от ръководителите на борбата за независимост на испанските колонии в Америка.
Бродзински, Казимеж (1791–1835). Полски поет и критик.
Буанароти, Филипо (1761–1837). Деец на революционното движение във Франция и Италия, комунист-утопист.
Бурбони — кралска династия във Франция (1589-1792; 1814-15; 1815–30), в Испания (1700-1808; 1814-68; 1874–1931), в Неаполитанското кралство (1735-1805; 1814–60).
Вагнер, Рихард (1813–1883). Немски композитор, романтик.
Волтер — псевдоним на Франсуа Мари Аруе (1694–1778). Френски писател, философ и историк.
Ворцел, Станислав (1799–1857) — полски революционер-демократ, социалист-утопист.
Гизо, Франсуа (1787–1874). Френски държавен деец, историк. Министър на вътрешните работи (1830).
Гировец, Войтех (1763–1850). Австрийски композитор, чех по националност.
Гошчински, Северин (1801–1876). Полски революционер, поет и публицист.
Гьоте, Йохан Волфганг (1749–1832). Немски поет и мислител.
Добжински, Игнаци (1807–1867). Полски композитор, диригент и педагог.
Дьолакроа, Йожен (1798–1863). Френски живописец и график.
Елснер, Юзеф (1769–1854). Полски композитор, диригент, педагог.
Калкбренер, Фридрих-Вилхелм (1785–1849). Немски композитор, пианист и педагог.
Карл X (1757–1836). Френски крал от династията на Бурбоните (1824–1830).
Каталани, Анжелика (1780–1849). Италианска певица.
Керубини, Луиджи (1760–1842). Италиански композитор.
Клементи, Муцио (1752–1832). Италиански пианист, композитор и педагог.
Константин Лавлович (1779–1831). Руски княз, син на Павел I.
Костюшко, Тадеуш (1746–1817). Полски политически и военен деец.
Курпински, Карол Казимеж (1785–1857). Полски композитор, диригент, музикален теоретик.
Ламартин, Алфонс Мари Луи де (1790–1869). Френски поет-романтик, политически деец, историк.
Лафайет, Мари Жозеф Пол (1757–1834). Френски политически деец, генерал.
Лелевел, Йоахим (1786–1861). Полски историк и обществен деец.
Льору, Пиер (1797–1871). Френски философ, социалист-утопист, един от основателите на християнския социализъм.
Лешчински, Станислав (1677–1766). Полски крал (1704–11, 1733–34).
Липински, Карол (1790–1861). Полски цигулар и композитор.
Лист, Ференц (1811–1886). Унгарски композитор и пианист.
Луи-Филип (1773–1850). Френски крал от орлеанската династия (1830–1848).
Льодру-Ролен, Александър Огюст (1807–1874). Френски политически деец, адвокат.
Любецки, Францишек Ксавери (1779–1846). Полски държавен деец, княз.
Майербер, Джакомо — псевдоним на Якоб Лимбан Бер (1791 — 1864). Немски композитор и диригент.
Малчевски, Антони (1793–1826). Полски поет.
Менделсон Бартолди, Феликс (1809–1847). Немски композитор, пианист и диригент.
Метерних, Клеменс (1773–1859). Австрийски държавник, инициатор на Свещения съюз, привърженик на абсолютизма.
Мицкевич, Адам (1798–1855). Полски поет, деец на националноосвободителното движение.
Мохнацки, Маурици (1803–1834). Полски политически деец, публицист и критик.
Моцарт, Волфгант Амадеус (1756–1791). Австрийски композитор.
Мошелес, Игнац (1794–1870). Немски композитор, пианист и педагог.
Муравьов, Никита (1796–1843). Декабрист, гвардейски капитан.
Мюсе, Алфред дьо (1810–1857). Френски поет-романтик.
Наполеон I (1769–1821). Френски пълководец, първи консул на френската република (1799–1804), император на Франция (1804–1815).
Наполеон III (1808–1873). Луи Наполеон. Френски император. (1852–1870).
Немцевич, Юлиян (1757–1841). Полски писател, участник в полското въстание (1830), адютант на Костюшко.
Николай I (1796–1855). Руски император (1825–55).
Новалис — псевдоним на Фридрих Леополд фон Харденберр (1772–1801). Немски поет.
Новосилцов, Николай (1768–1838). Руски държавен деец, президент на петербургската АН.
Павел I (1754–1801). Руски император (1796–1801).
Паганини, Николо (1782–1840). Италиански композитор и цигулар.
Пестел, Павел Иванович, (1793–1826). Дворянски революционер, декабрист, полковник.
Полиняк, Огюст Жул Арман Мари (1780–1847). Френски политически деец, граф, после княз.
Понятовски, Станислав Август (1732–1798). Последният полски крал (1764–95).
Радзивил — стар прочут полски княжески род.
Рилеев, Кондратий Фьодорович (1795–1826). Руски поет, представител на революционния романтизъм, декабрист.
Рис, Фердинанд (1784–1838). Немски композитор, пианист и диригент.
Рихтер, Йохан Паул Фридрих (1763–1828). Немски писател. Псевдоним Жан Пол.
Росини, Докоакино (1792–1868). Италиански композитор.
Ротшилд — династия финансови магнати (XVIII-XIX век.).
Санд, Жорж — истинското й име е Аврора Дюпен дьо Дюдеван (1804–1876). Френска писателка, романистка.
Скарлати, Доменико (1685–1757). Италиански композитор и клавесинист.
Скот, Валтер (1771–1832). Английски писател.
Словацки, Юлиуш (1809–1849). Полски поет и драматург.
Собески, Ян (1629–1696). Полски пълководец, крал под името Ян III (от 1674).
Стал, Ан Луиз дьо (1766–1817). Френска писателка.
Страдела, Алесандро(1642–1682). Италиански композитор и цигулар.
Талейран, Шарл Морис (1754–1838). Френски държавен деец, дипломат.
Фердинанд VII (1784–1833). Крал на Испания (1808, 1814–33).
Филип Орлеански (1674–1723). Херцог, регент на Франция при малолетния Людовик XV (1715–23).
Франц II (1768–1835). Последният император на Свещената римска империя (1792–1806), император на Австрия под името Франц I (от 1804).
Хайдн, Йозеф (1732–1809). Австрийски композитор.
Хайне, Хайнрих (1799–1856). Немски поет-романтик.
Хендел, Георг Фридрих (1685–1759). Немски композитор.
Херц, Анри (1803–1888). Френски композитор, пианист и педагог.
Хилер, Фердинанд (1811–1885). Немски пианист.
Хофман, Ернст (1776–1822). Немски писател, представител на късния романтизъм.
Хумел, Йохан Непомук (1778–1837). Немски композитор и пианист.
Чарториски, Адам Йежи (1770–1861). Полски политически деец. Министър на вътрешните работи на Русия (1804–06).
Черни, Карл (1791 — 1857). Австрийски пианист, композитор и педагог.
Шимановска, Мария (1789–1831). Полска пианистка и композиторка.
Шлегел, Аугуст Вилхелм (1767–1845). Немски литературен историк, писател.
Шуберт, Франц (1797–1828). Австрийски композитор-романтик.
Шуман, Роберт (1810–1856). Немски композитор-романтик.
Юго, Виктор (1802–1885). Френски поет, романист, публицист и политик.