Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (89)

89

За проникването в Центъра за посетители Фин се беше спрял на един камион с ремарке, но след инцидента със Сам беше решено да отложат операцията. Камионът обаче все още беше на негово разположение и когато Хари описа възможностите му, Стоун не се поколеба нито за секунда и нареди:

— Докарай го.

Задачата беше лесна, тъй като Фин имаше у себе си ключовете на камиона и на гаража, в който беше оставен.

В момента караше тежкотоварната машина през центъра на столицата. Когато най-сетне се добра до портала на недовършения център, подготовката за фалшивата терористична атака вече беше в пълен ход.

Спря камиона пред портала и изскочи навън. Беше облечен в работна униформа и разполагаше със служебна карта и товарителница, които, макар и фалшиви, изглеждаха напълно редовни за отегчения въоръжен пазач. Фин му подаде документите и отвори ремаркето на камиона. Пазачът огледа товара, дори повдигна капаците на някои сандъци, надникна вътре и пак ги затвори.

Появата му на обекта стана в шест и половина, малко след като работниците бяха освободени заради учебната атака. Следващата смяна щеше да дойде чак на другата сутрин. Размяната трябваше да стане точно в полунощ. Стоун щеше да уведоми за това Грей след два часа. Така щяха да имат достатъчно време, за да реализират плана за оттеглянето си, без да позволят на Грей някаква по-сериозна организация.

Милтън седеше в паркираната малко по-надолу кола и чакаше с мобилен телефон в ръка, изпълнявайки ролята на последния предпазен бушон. Ако нещата се объркаха, той трябваше да вдигне на крак институциите, отговарящи за сигурността на столицата: полиция, ФБР, пожарна и за когото още се сетеше. Всички те бяха разположени съвсем наблизо и реакцията им със сигурност щеше да бъде бърза. Все пак опасността да закъснеят беше твърде голяма. Кейлъб остана в тайната квартира, за да охранява Леся и семейството на Фин, а Рубън и Алекс бяха някъде наблизо и очакваха сигнала на Стоун.

— Ще се позабавя — каза на пазача Фин. — Защото се налага не само да разтоваря оборудването, но и да го разопаковам. А помощникът ми е в болнични.

— Колко време ти трябва?

— Надявам се да приключа малко след полунощ.

— В такъв случай е по-добре да започваш — рече пазачът и се отдалечи, без да му предложи помощта си.

Фин разтовари сандъците, използвайки един от мотокарите на обекта, и побърза да ги махне от рампата. Четири от тях имаха двойно дъно. От първите два изскочиха Стоун и Анабел, от третия измъкнаха завързания Симпсън с лепенка на устата, а в четвъртия беше оръжието, им, включително две снайперски пушки, които Стоун беше използвал като член на „Три шестици“. Забелязал как ги гледа Фин, той се усмихна и каза:

— Действат безупречно въпреки почетната си възраст.

— Нямат ли нощен мерник?

— Не.

— Но хората на Грей ще имат най-модерната оптика.

— Точно на това разчитам.

— Със сигурност ще носят и бронежилетки последно поколение.

— Аз винаги се целя в главата.

Скриха увързания Симпсън зад един сандък с облицовъчни плоскости и Фин ги разведе из помещенията, повечето от които бяха все още недовършени.

Стоун се изправи в средата на едно от тях и попита:

— Има ли балкон?

— Намираме се в централната зала — обясни Фин. — От нея има най-добра видимост към голямото фоайе. Ей там има и заседателни помещения, галерия, амфитеатър, закусвални, кафенета…

— Тук ми харесва — решително тръсна глава Стоун и огледа циментовия парапет на издължения балкон. — Високата позиция винаги е добра. А сега ми покажи къде е най-близкото табло за захранване.

След като приключиха с огледа, Фин ги преведе през няколко врати, които водеха към дълъг задънен коридор.

— Оттук се влиза в подземния тунел към Капитолия — поясни той. — Но в момента той е блокиран.

— Как тогава ще изведа Дейвид? — попита Анабел.

— През вентилационната шахта — посочи нагоре Фин. — Именно нея трябваше да използваме при планираното проникване. Направил съм нещо като карта…

Извади лист хартия и подробно й обясни накъде извива тръбата, преди да стигне до малко складово помещение.

— Оттам пресичате тесен коридор и стигате до една врата. Тя се отваря отвътре и не се охранява. Един от моите сътрудници вече използва този път по време на тренировките. Беше му малко тесничко, но той е доста по-едър от теб и от Дейвид. Сигурен съм, че няма да имате проблеми.

Стоун огледа Анабел и добави:

— Това беше решаващо за избора ти. Рубън и Алекс по никакъв начин не могат да се напъхат в шахтата. Кейлъб и Милтън са слаби, но…

— Знам, знам — прекъсна го Анабел. — За разлика от тях аз вероятно ще успея да отстраня евентуалните проблеми, използвайки красноречието си.

— Алекс и Рубън ще ви чакат много близо до изхода. Ако има блокада, Алекс ще използва служебната си карта, за да ви преведе през нея.

— Добре, ясно. Къде трябва да чакам?

— Точно тук, до шахтата. Ние ще ти доведем Дейвид.

Анабел огледа високите широкоплещести мъже.

— Нещо не ми е ясно — промълви тя. — Ти и Хари не можете да се пъхнете в тръбата. Как тогава ще се измъкнете?

— Остави това на нас, Анабел — отвърна Стоун.