Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (61)

61

Срещнаха се в едно кафене на Ем Стрийт и Уисконсин Авеню, само на километър от празната къщичка на Стоун. Анабел гледаше през прозореца, а Алекс Форд не сваляше очи от нея. Беше обучен да чете езика на тялото. Тази жена беше трудна за разгадаване, но си личеше, че е подложена на стрес.

— Какво те накара да ми се обадиш? — попита той. — Останах с впечатлението, че едва ли ще се видим повече.

— Как да ти кажа… Просто си падам по високите ченгета.

— Като зов за помощ ли да го разбирам?

— Може би. До каква степен си информиран?

— Оливър ме помоли да се поразровя около този Багър и аз го направих. Изглежда, че Рубън и Милтън са били в Атлантик Сити и са се отбили в казино „Помпей“. Оливър каза, че в момента и двамата са се покрили. Те са и мои приятели и искам да знам дали не са загазили. Бих искал да помогна и на тях, докато помагам на теб.

— Това ли е основното ти занимание? — присви очи Анабел. — Да помагаш на хората?

— Точно така е записано в длъжностната ми характеристика. Хайде, разкажи ми за теб и Багър. Не е зле да разбера защо Оливър е ходил в Мейн.

— Май вече знаеш всичко.

— Всичко и нищо. Но ще трябва да ми се довериш, ако наистина искаш да ти помогна. — Анабел тъжно отмести поглед, а Алекс наклони глава и добави: — Май не си свикнала да се доверяваш на никого, а?

— Нямаш представа колко добре ми е служила тази философия през годините — отвърна тя.

— Не се съмнявам. Но за твое сведение аз нееднократно съм пазил гърба на Оливър и мога да му поверя живота си.

— Чух го и от него. Каза, че винаги е готов да тръгне на война с теб.

— Е, значи си наясно — облегна се на стола Алекс. — Ако все пак направиш усилие да ми се довериш, вероятно ще мога да ти помогна.

Анабел въздъхна. Помощта на Алекс имаше решаваща роля в плана на баща й за неутрализирането на Багър. Но дори и в тази ситуация й беше дяволски трудно. Защото срещу нея седеше не обикновено ченге, а федерален агент! Една излишна дума, и той можеше да й щракне белезниците. Докато пътуваше насам, всичко изглеждаше лесно. Но сега й се струваше невъзможно.

Хайде, Анабел, можеш да го направиш!

След още една тежка въздишка тя се реши на ход, който рядко си позволяваше. Загърби железните си принципи и разказа на Алекс Форд истината. Или поне част от нея.

Запозна го набързо с основните моменти: убийството на майка й от Багър, появата му в града, сдобряването с баща й, за да го пипнат. Алекс вече знаеше, че са били отвлечени от хората на Багър и без малко не са загинали.

— Нямам доказателства за нито едно от тези неща — добави тя. — Или поне такива, които биха издържали в съда. Но всичко е истина.

— Вярвам ти. Моите колеги бяха доста ядосани, когато се появиха на мястото, но нямаше кого да арестуват.

— Едва ли са били по-ядосани от мен.

— Защо те преследва Багър?

Въпросът автоматично задейства лъжите.

— Защото знае, че се опитвам да го накисна за убийството на мама. Научил е, че съм била в Мейн, където е станало всичко, и не желае да разкрия нещо, което ще го изпрати на топло завинаги.

Алекс отпи глътка кафе и й хвърли изпитателен поглед. Заключението му беше, че ако тази жена не казва истината, то тя е най-голямата лъжкиня, която е срещал в живота си.

— Значи сте се съюзили с баща ти, така ли? А как точно възнамерявате да заковете Багър?

— Баща ми ще се престори, че ме предава, Багър ще се хване, а аз ще го накарам да си признае. После влизат ченгетата и му щракват белезниците.

— Това ли е целият план?

— Да, защо?

— Защото в него има един милион пропуски, всеки от които може да доведе до смъртта ви.

— Това са само най-общите щрихи. Всичко е в детайлите, винаги е така.

— Наистина ли вярваш, че можеш да се справиш?

— Много съм добра, а и баща ми си го бива.

— Ще ми трябват малко повече подробности, за да ти предложа помощта, от която се нуждаеш.

— Нека направим така: ние ще изпипаме всичко, до последния детайл. Ти ще го представиш на хората си с горещата ни молба, след което ще вземете решение. Ако кажете „не“, умирам и толкова. Устройва ли те?

— Хей, по-спокойно! Просто се опитвам да бъда реалист.

— Не, по-скоро класически бюрократ. Търсиш да намериш онова, което не можеш да направиш, вместо обратното.

— Сикрет Сървис гледа все пак да прави нещата — усмихна се сдържано Алекс.

— Добре, докажи го.

— Чакай, дай ми малко време, щом искаш да ти свърша тази услуга. Тя може да ми коства много.

— Извинявай — прошепна Анабел и нервно смачка салфетката в шепата си. — Аз просто…

— Добрата новина относно Багър е, че прокуратурата отдавна го е взела на мушка. Ако размахам под носа им достатъчно голям морков, може би ще получим известна помощ и от ФБР. Багър е замесен в голям брой афери, включително няколко убийства. За съжаление липсват доказателства.

— Аз имам няколко, но ще бъдат неизползваеми, докато той сам не се натопи.

— Вероятно си наясно, че повярвах на около петдесет процента от това, което току-що чух. — Тя понечи да каже нещо и Алекс побърза да добави: — Но няма да те притискам.

— Защо? — погледна го с любопитство Анабел.

— Защото Оливър ме предупреди да не прекалявам с въпросите. Той твърди, че ти си добър човек с не съвсем добро минало.

В погледа на Анабел се появи хладна решителност.

— И тъй, кой е Джон Кар? — тихо попита тя.

— Работил е за американското правителство, изпълнявал е специални задачи.

— Убивал е хора, нали?

Алекс инстинктивно се озърна, но заведението беше празно. Момичето зад бара не им обръщаше внимание, потънало в списание „Пийпъл“, което съобщаваше за голямото завръщане на Бритни Спиърс.

— Вече не го прави, освен ако се наложи. Освен ако някой се опита да убие него или приятелите му.

— Видях го с очите си да убива човек. С нож. Едно извъртане на китката беше достатъчно. Но този човек се опита да ни убие. — Пръстите й завъртяха чашата с кафе. — Имаш ли представа какво се случва с него?

— Чу ли за взривяването на къщата на Картър Грей?

— Да, четох.

— Грей и Оливър се познават отдавна, но не бих казал, че са близки. Оливър е гостувал на Грей по негова покана малко преди експлозията. Тя не е била случайна, а предизвикана. Оливър няма нищо общо с нея, но извършителят най-вероятно го е включил в списъка на мишените си.

— Някой се опитва да го убие?

— Така изглежда. Ето защо той не желае да е близо, до когото и да било от нас.

— Аз наистина се разстроих, когато ме заряза.

— Веднага ми съобщи за теб. Сега може да съм обикновено ченге, но съм участвал в доста екшъни.

— Онова, което преди малко ти казах за бюрократите…

— Доколкото си спомням, нарече ме класически бюрократ.

— Е, забрави го. Наистина ценя помощта ти.

— Виж какво, трябва да проведа няколко телефонни разговора. А после ще ти дам възможност да ме осветлиш по отношение на детайлите, тъй като основната идея вече ми се изясни.

Тя отвърна на усмивката му и тихо промълви:

— Никога не съм срещала федерално ченге като теб, Алекс Форд.

— Няма проблем, и аз не съм срещал толкова странна птица.