Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (60)

60

Пади чакаше Анабел в хотелската стая.

Тя подуши въздуха и изненадано се обърна да го погледне.

— Май не си пушил, а?

— Изхвърлих цигарите си, преди да вляза — неохотно каза той.

— Защо?

— Искам да бъда във форма преди сблъсъка с Багър.

Изглеждаше твърд и решителен, но едновременно с това уязвим като малко момче, което се изправя срещу най-големия побойник на квартала. Сърцето й се сви от внезапен прилив на съчувствие, пръстите й леко докоснаха рамото му. Миг по-късно се овладя и дръпна ръката си.

Да, той умираше. И на всичкото отгоре не беше пряко отговорен за смъртта на майка й. Разбира се, това не го правеше най-добрия баща на света. След шест месеца щеше да е мъртъв, но тя нямаше намерение да скърби за него както за майка си след смъртта й.

— Какво стана? — попита той. — Успя ли да намериш помощ?

— Може би.

— Разкажи ми.

— Един агент на Сикрет Сървис, казва се Алекс Форд. Оливър го помолил да ни помогне.

— Тоя Стоун наистина има връзки навсякъде. Кой е той, ей богу? И защо живее в гробището?

— Всъщност не съм много сигурна кой е — призна Анабел.

— Но му се доверяваш.

— Да.

— Сикрет Сървис е добре — промърмори с надежда Пади. — Дано след тях да се включи и ФБР.

Анабел събу сандалите си и седна на стола срещу него.

— За пръв път те чувам да говориш с ентусиазъм за федералните — отбеляза тя.

— Обстоятелствата се променят. В момента съм готов да приема всяко ченге, което реши да застане до нас.

— За битката с Багър явно ще ни е необходимо — въздъхна тя. — А как мислиш да го направим, ако все пак успеем да привлечем подкрепления? Но този път не искам общи приказки, а подробности. Как ще го накараме да признае?

— Ти си тази, която му извъртя големия номер, нали?

— Да. Но какво от това?

— Значи разполагаш с телефонните му номера.

— И?

— Ще му се обадя и ще му направя предложение, което няма как да отхвърли. Ще те продам, Анабел. Той, естествено, ще ми предложи цял куп пари, но аз ще му кажа, че не ми трябват мангизи.

— Как ще се мотивираш?

— Ще му кажа, че си сринала авторитета ми в света на измамниците, обвинявайки ме за смъртта на майка ти. И по тази причина съм бил лишен от възможността да си изкарвам прехраната.

— Трябва да бъдеш адски убедителен, за да ти повярва.

— Едва ли ще ми бъде трудно, защото е чистата истина — втренчено я изгледа той.

— Добре, пускаш ме по пързалката — кимна тя. — А после какво?

— После идва тежката артилерия — отвърна Пади, помълча малко и неохотно добави: — Разбира се, това ще е най-трудната част от операцията. Обмислил съм всичко.

— Преди да ти кажа, че няма да стане, искам да чуя подробности — приведе се напред Анабел.

— Не забравяй, че навремето бях изкусен мошеник.

И Пади започна да говори.

Когато свърши, Анабел го изгледа, дълбоко впечатлена. Като всички първоначални планове и този имаше пропуски, ала никой от тях не беше фатален.

— Мисля, че ще мога да добавя някои неща — каза тя. — Но в общи линии звучи добре.

— Поласкан съм.

— Джери ще направи всичко възможно, за да елиминира възможността за проследяване.

— Знам.

— Но след като аз ще бъда примамката, трябва да бъда сигурна, че действително ще можем да го проследим.

— Той ще изпрати своите хора да те приберат, но няма да присъства лично, защото ще се страхува от капан — рече Пади.

— Знам. И нашият шанс се съдържа именно в този факт.

— Как разбра?

Отговорът, който й хрумна, я накара да се усмихне.

— Нека първо стигнем до Джери.

— Как мислиш да го направиш?

— Ти ще го направиш.

— Аз ли? — погледна я Пади и леко щракна с пръсти. — Просто ей така, по телефона?

— Именно.

— Но все пак ще ни трябва помощ — поклати глава той. — Сами сме загубени.

Тя си обу сандалите и грабна ключовете за колата.

— Отивам да я осигуря.