Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (48)

48

— Това наистина е непоносимо, Картър! — изръмжа сенатор Роджър Симпсън.

Бяха се разположили на удобните кожени кресла в бункера на ЦРУ с чаши каберне в ръце.

— Адски ми е неприятно да чуя, че онова грозно нещо отново надига глава — продължи сенаторът. — Особено сега, когато, ако нещата вървят по план, след няколко години ще съм президент.

— Роджър, ако това се разчуе, ти изобщо не можеш да се кандидатираш за Белия дом — кротко възрази Грей. — Защото най-вероятно ще бъдеш в затвора.

Симпсън поруменя, но успя да се овладее и сведе поглед към чашата си.

— Рей Соломон — рече той. — Кой би допуснал, че тази история ще ни преследва след толкова години?

— Винаги е съществувала такава опасност. Навремето ти пое този риск. Понякога нещата се получават, понякога не. Но аз съм убеден, че тогава си смятал това за правилно.

— Казваш го, сякаш нямаш нищо общо. Но на практика беше затънал до шия, също като мен.

— Не аз заповядах убийството на Рей! — остро отвърна Грей. — Той беше мой приятел. Ти стана причина за смъртта му!

— Забравяш, че той се самоуби в Бразилия.

— Нищо подобно! Ти изпрати Джон Кар и отряда му да го ликвидират, защото се страхуваше, че ще открие истината и ще те натопи!

Очите на Симпсън над ръба на чашата станаха ледени.

— Щеше да натопи и двама ни, Картър. Никога не забравяй това!

— Рей Соломон беше доблестен мъж и отличен агент. Но днес го наричат предател и името му е опетнено.

— Голямата цел винаги изисква жертви, Картър.

— Не знам защо ми се струва, че ти никога не би жертвал живота си в името на голямата цел — жлъчно се усмихна Грей.

— Съдбата си има начини да съхрани онези, които се отличават от другите, Картър. Великите винаги оцеляват.

— В такъв случай трябва отново да се помолиш на съдбата, защото има хора, които със сигурност те искат мъртъв.

— Теб също, Картър. Не го забравяй.

— Убиецът ме смята за мъртъв, което ми дава доста пространство за маневриране — поклати глава Грей. — Признавам, че в личен план не мога да го обвинявам, защото постъпката ти наистина няма оправдание.

— Направих каквото бях длъжен! — почервеня Симпсън. — Беше отдавна, в един съвсем различен свят. Самият аз бях различен.

— Никой от нас не е чак толкова различен. А и не беше много отдавна. Всъщност не става въпрос за миналото, а за настоящето. Въпрос, който ни напомня никога да не горим мостовете след себе си и да не вършим глупости.

— Ако разбере за какво става въпрос, Дона със сигурност ще побеснее — нервно преглътна Симпсън.

— Да, жена ти с право ще побеснее — каза Грей. — Действията ти могат да се квалифицират само по един начин: отвратителни!

— Ами твоите? — избухна Симпсън. — Ти убиваше хора, Картър! Включително и със собствените си ръце!

— Става въпрос за „Три шестици“, Роджър, а не за неделно училище. Всеки обект ни е бил подаван след задължително съгласуване с Белия дом. Бяхме длъжни да изпълняваме тези заповеди, защото насреща бяха нашите заклети врагове. И най-малкото колебание от наша страна можеше да бъде изтълкувано като държавна измяна.

— Прекрасно знаеш, че не всички убийства бяха съгласувани, Картър!

— В някои случаи е по-добре политиците да не знаят всичко! — изпепели го с поглед Грей. — Но Рей Соломон не биваше да е един от тези случаи. Не трябваше да постъпваш така, Роджър!

— Сега ти е лесно да го кажеш. Освен това съм го направил само веднъж.

— Наистина ли? Ами Джон Кар?

— Той беше най-тежкият случай. Забрави ли, че се опита да се оттегли от „Три шестици“?

— Както винаги преценката ти е блестяща. Кар беше най-добрият от тях.

— Това си е твое мнение.

— Ето защо поръча да го ликвидират, нали? Защото пожела да спре с убийствата.

— Не знам за какво говориш — ледено процеди Симпсън. — Да ликвидирам един от нашите хора? Абсурд!

— Не те бива в лъжите, Роджър. Ако действително искаш да се кандидатираш за Белия дом, трябва доста да поработиш върху изражението на лицето си.

— Не съм заповядал да го убият.

— Преди четири години имах един дълъг разговор с Джъд Бингам, който ми разказа всичко. Именно той, Коул и Синсети са свършили работата. Кар е бил ликвидиран от собствения си отряд по твоя заповед.

— Това е лъжа! Аз нямах правомощия да издам подобна заповед!

— Правомощия? В онези времена? Ние ръководехме група убийци, Роджър. С изключение на Кар всички те изпитваха огромно удоволствие от своята работа. Бингам каза, че той и другите двама са изпълнили заповедта ти с дълбоко удовлетворение. Всички били разстроени от желанието на Кар да се оттегли, приемали го като лична обида.

— Да, но Бингам и останалите са мъртви, следователно никой нищо не може да докаже!

— Кар също. Той отдавна почива в „Арлингтън“.

— Знам — кимна Симпсън и отпи глътка вино.

— Поне така е записано в официалните архиви.

— Какво искаш да кажеш? — рязко вдигна глава сенаторът.

— Кар е жив.

— Но нали Бингам каза…

Симпсън прехапа устни, но вече беше късно.

— Благодаря, че потвърди това, което вече ми беше известно — леко се усмихна Грей. — Но Бингам беше голям лъжец. Не искаше да признае, че в онази нощ Кар е успял да се измъкне, ликвидирайки трима от оперативните ни агенти. Бингам, Коул и Синсети са се отървали на косъм, въпреки че Кар най-вероятно не е подозирал намесата им. Когато нещата опираха до отнемането на живот, той нямаше равен на себе си. Тази мисия ни струваше скъпо, Роджър. Имаш късмет, че през всичките тези години Бингам и другите двама си държаха езика зад зъбите. Но това беше съвсем естествено, защото, ако нещата се разчуеха, и те като теб щяха да си имат големи неприятности.

— Пак повтарям, че нямам представа за какво говориш!

Грей го изчака да отпие глътка вино и тихо подхвърли:

— Казвал ли съм ти, че Джаки е дъщеря на Кар? Ти осинови неговото дете.

Симпсън бавно остави чашата си на масата. Ръката му видимо трепереше.

— Пропуснал си да ми го кажеш — промълви с напрегнат глас той. — Спомена, че е сираче, но не каза нищо за родителите й. Дори не знаех, че Кар е имал дъщеря.

— Щеше ли да отмениш заповедта за убийството му, ако знаеше тази подробност?

— А ти защо ни предложи да осиновим детето, след като си ме подозирал?

— Защото трябваше да се погрижа за нея, а вие с Дона не можехте да имате деца. Независимо от мнението на много хора аз имам съвест, Роджър. Момиченцето нямаше вина за случилото се. Аз също. Вината беше твоя, а също и на онези тримата: Бингам, Коул и Синсети. Виждаш ли връзката?

— Мислиш, че Кар ги е убил?! — подскочи Симпсън.

— Опита се да убие и мен — кимна Грей. — Напълно естествено е било да си помисли, че имам нещо общо с изтребването на семейството му.

— Но защо е чакал толкова дълго време?

— По този въпрос мога само да гадая. Вероятно се е опасявал да не бъде заподозрян.

— Ако е жив — мрачно отбеляза Симпсън.

— Вече е време да признаеш, че хора като Кар се отстраняват изключително трудно. Доказа го провалът на елитния отряд „Три шестици“.

— Но каква е връзката на Рей Соломон с всичко това?

— Може би няма връзка. По всяка вероятност Кар действа сам, а Соломон е просто прикритие. Ние трябва да разберем дали е така. Ако се окаже, че работи с някого, който има връзка с миналото на Соломон, трябва да го открием. Разполагам с достатъчен ресурс за подобна задача. Сегашният директор на ЦРУ напълно споделя вижданията ми. И няма как да бъде другояче, защото аз съм го обучавал.

— И ще го пипнеш, който и да е той?

— Ще го пипна — кимна Грей. — Да се надяваме, преди той да е пипнал теб. По всичко личи, че ти си на челно място в списъка му, а на всичкото отгоре си и сравнително лесна мишена.

— Никак не е смешно! — отбеляза Симпсън.

— Не го казвам като виц — въздъхна Грей. — Трима мъже с далеч по-голям опит и умения от твоите вече са мъртви. Практически погледнато, ти наистина си лесно упражнение.

— Още утре напускам страната! — отсече Симпсън. — Нямам намерение да седя и да чакам да бъда убит от някакъв психопат!

— Един ход, който данъкоплатците със сигурност ще разберат и одобрят — въздъхна Грей. — Нищо, че ще зарежеш задълженията си в Конгреса.

— Не харесвам тона ти, Картър!

Вместо отговор Грей се пресегна и вдигна от масата Ордена на свободата, който съвсем наскоро беше получил лично от ръцете на президента.

— За близо четирийсет години служба на родината съм получил цяла торба медали — обясни той. — Но ще ти призная, че специално този ме изненада. Защото вече бях освободил поста директор на националното разузнаване, всявайки смут в правителството.

— Често съм се питал защо го направи — погледна го Симпсън.

— Продължавай да се питаш, Роджър. Тази информация ще задържа само за себе си.

Симпсън огледа обзавеждането на бункера и язвително каза:

— Това е една луксозна миша дупка.

— Нямам право да подценявам човек, който ликвидира три бивши „тройни шестици“ и без малко да ме убие — отвърна Грей. — Ето защо предпочитам временно да си остана тук, в удобния бункер.

— Прекрасно, няма що! — гневно извика Симпсън. — А аз трябва да съм горе, гол и беззащитен!

— Не се тревожи, Роджър — леко се усмихна Грей.

— Доколкото разбрах, Орденът на свободата се дава и посмъртно.