Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (37)

37

Настанил се в луксозния хотелски апартамент, Джери Багър обмисляше идеята за сериозно повишение на цените на стаите в казино „Помпей“. По личното му мнение гледката към Белия дом изобщо не струваше хилядарка на нощ. Появата на Майк — един от личните му охранители, го накара да откъсне поглед от дома на президента.

— Мистър Багър, късно снощи се обадиха от казиното, но решихме да не ви будим. Някакъв тип е разговарял с Долорес.

— За какво е разговарял с Долорес? — рязко се завъртя Багър.

— Нашият човек не е могъл да чуе много, но на няколко пъти са споменали името на дъщеря й.

— Синди значи — каза Багър. — Предполагам, че Долорес все още жали за нея. Що за тип е бил онзи? Ченге, агент на ФБР?

— В момента го проверяваме. Придружавал го е някакъв огромен мъж. Пуснали сме им опашка. Отседнали са в евтин хотел, недалеч от „Бордуок“.

— Проверявайте го по-живичко.

— А ако се окаже ченге?

— Ще ме информирате, а после ще видим. Премахването на ченге е друго нещо. Свитнеш ли едно, цялата полиция хуква подире ти. Същото е и при федералните. Дръжте го под око и проверете къде другаде си е пъхал носа.

Багър се облегна назад и Майк тръгна към вратата.

— Хей, чакай малко. Случайно да се е обадило онова смотано библиотекарче?

— Не, сър.

— Историята му звучеше напълно нормално, но нещо ми нашепва, че лъже!

— Никой няма вашите инстинкти, мистър Багър.

Само дето не ми вършат работа, кисело си помисли Багър. Ако беше обратното, Анабел Конрой нямаше да ме стисне за топките!

— Да си поговорим ли с него, сър?

— За момента не — поклати глава Багър. — Но го поставете под наблюдение. Искам да разбера къде ходи вечер спецът по редки книги.

— Това означава ли, че ще останем малко повече във Вашингтон?

— Защо не? Тук започва да ми харесва — Главата на боса се извърна към прозореца. — Виж онази къща, Майк. В нея живее най-могъщото копеле на планетата. Само да кимне и някоя държава ще бъде изпепелена от атомна бомба. А ако пръдне накриво, котировките на борсите се сриват с хиляда пункта. Охранява го цяла армия, готова да му достави каквото пожелае. Просто ей така — щракна с пръсти Багър. — Свирка в Овалния кабинет, данъчни облекчения за богаташите, нахлуване в чужда държава, щипване гъза на някоя кралица — всичко! Защото е най-главният! Аз уважавам такова поведение. Всъщност заплатата на тоя тип е само четиристотин бона годишно, но допълнителните стимули са много сладки. Например самолетът, на който лети, е много по-голям от моя. Но знаеш ли какво става, когато копелето вече не е президент, Майк?

— Какво, мистър Багър?

— Нищо. Напусне ли оная къща отсреща, той е нула. Докато аз винаги ще си бъда Джери Багър.