Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (23)

23

Стоун набра телефонния номер на Анабел. Сигналът прозвуча четири пъти и той реши, че тя няма да вдигне. Но в същия миг чу гласа й.

— Къде си? — попита той.

— Оливър, оставих ти бележка.

— Която е пълна глупост. Къде си?

— Не искам да се замесваш. Просто забрави за мен.

— Изпратих Милтън и Рубън в Атлантик Сити, за да проучат Багър.

— Какво?! — кресна тя. — Ти си луд!

— Ето я онази Анабел, която познавам и харесвам.

— Нима не си даваш сметка, че появата им там е равносилна на самоубийство?

— Те умеят да се грижат за себе си.

— Оливър! Напуснах града, за да не ви замесвам!

— В такъв случай можеш да се върнеш, защото вече сме замесени.

— Не мога и не искам да се върна!

— Тогава ми отговори на един въпрос.

— Казвай — тежко въздъхна тя.

— Какво ти е причинил Багър, за да го прецакаш с толкова милиони?

— Това ми е професията, забрави ли? Аз съм измамница.

— Ако продължаваш да ме лъжеш, наистина ще се ядосам!

— Но какво те интересува?

— Ти ни помогна, сега е наш ред.

— Помогнах на себе си. А вие просто се изпречихте на пътя ми.

— Така да бъде — рече Стоун. — Но ти имаш нужда от нас. Ако Багър е толкова добър, колкото твърдиш, едва ли разполагаш с много време.

— Благодаря за доверието.

— Опитвам се да бъда реалист, нищо повече. Къде си?

— Забрави!

— В такъв случай нека отгатна. Но ако успея, ще ми кажеш точно, става ли?

— Добре, след като това ще те направи щастлив.

— Попитах: става ли?

— Да, става.

— Окей. Приела си съвета ми и се опитваш да разобличиш за нещо Багър. Именно то е причината да го ограбиш. В момента си там — на мястото, където ти е причинил зло, което не можеш да забравиш. И което те е накарало да го ужилиш, при това яко. Прав ли съм?

Анабел не отговори. Той изчака малко и добави:

— Очевидно спечелих облога и сега трябва да ми кажеш къде си.

— Не спомена конкретно място — възрази тя.

— Не сме се договаряли за място. На практика ти казах много повече от назоваването на конкретен град. Но ти явно искаш да се отметнеш…

— Никога не се отмятам!

— В такъв случай ми кажи.

Нова пауза, после:

— Намирам се в Мейн.

— Къде в Мейн?

— Южно от Кенъбънк, на брега на океана.

— Там ли се случи всичко?

Отново му се наложи да изчака.

— Да.

— А какво точно се случи?

— Това си е моя работа! — отряза го тя.

— Вече доказах, че можеш да ми имаш доверие.

— Съмнявам се, че някой може да ми докаже подобно нещо.

— Добре, нека бъде по твоему. А пък аз ще отскоча до Атлантик Сити, за да се оправя лично с добрия стар Джери.

— Не го прави, Оливър! Той ще те убие! Нима не разбираш?

— В такъв случай кръвта ми ще тежи на съвестта ти — шеговито каза Стоун.

— Не се шегувай, моля те! В момента не ми е до подобни глупости.

— Точно така — напрегнато рече Стоун. — Имаш нужда от план, който ще те скрие от дулото на Багър. План, който трябва да бъде реализиран.

— От теб, нали?

— Преди време си изкарвах хляба с такива неща. Сигурен съм, че Джери Багър е долен мръсник, но и някогашната ми територия не беше Дисниленд.

Настъпи продължително мълчание. Стоун не беше сигурен дали тя все още е на линията.

— Анабел?

— Той уби майка ми — прошепна тя. — Сега вече знаеш.

— Какво му е направила майка ти?

— Нищо. Баща ми Пади му отмъкна десет бона. И това струваше живота на майка ми.

— И баща ти ли е убил?

— Не. Той успял да се измъкне, но забравил да предупреди мама, че кръвожадният Багър пристига в града.

— Доста тежък багаж — изпусна една въздишка Стоун. — Много съжалявам, Анабел.

— Нямам нужда от съчувствие, Оливър. Трябва да измисля начин да се отърва от това животно веднъж и завинаги. Ще ти призная, че четирийсетте милиона, които му отмъкнах, изобщо не ме удовлетворяват. За да сме квит, мръсникът трябва да престане да диша!

— Кажи ми точно къде се намираш. До довечера ще бъда при теб.

— По какъв начин? Със самолет?

— Нямам пари за билет.

— Аз ще ти купя билет.

— За съжаление не разполагам с документи за самоличност и не мога да се кача на никакъв самолет.

— Ако ми беше казал по-рано, щях да ти изготвя такива документи, че дори експертите на ФБР нямаше да открият разликата. Да не говорим за онези нещастници от транспортната полиция.

— Някой ден може да стигнем и до това, но засега предпочитам да пътувам с кола.

Тя му даде точния си адрес и попита:

— Сигурен ли си, че го искаш? Все още можеш да се откажеш, без да ти задавам въпроси. Свикнала съм да се оправям сама.

— Ще се видим в Мейн, Анабел.