Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (20)

20

Съвещанието на клуб „Кемъл“ в къщичката на Стоун започна точно в осем вечерта. Както обикновено Милтън беше донесъл лаптопа си и чукаше по клавиатурата. Кейлъб седеше предпазливо на разнебитен стол, а Рубън се беше облегнал на стената.

Стоун им разказа накратко за проблема на Сюзан и решението й да напусне града.

— По дяволите! — изръмжа Рубън. — Така и не успях да я поканя на едно питие!

— По всяка вероятност Джери Багър е избил онези хора в Португалия, а партньорът й е в кома. Тя се нуждае от помощта ни, но не желае да ни излага на опасност.

— Явно не е наясно, че нашата група буквално се опиянява от опасността — изпъчи гърди Кейлъб.

Стоун посрещна изявлението с леко покашляне и продължи:

— Отначало мислех, че трябва да проучим Джери Багър и да се опитаме да го пратим в затвора.

— На теория звучи добре, но на практика? — сбърчи вежди Рубън.

— Мислех да отскочим до Атлантик Сити и да видим какво може да се направи.

— Ето ви неговата снимка — обади се Милтън. — Казино „Помпей“ разполага със собствен уебсайт.

Кейлъб се наведе над екрана, откъдето го гледаше усмихнатата физиономия на Багър.

— Каква муцуна, господи! — простена той. — Оливър, този човек очевидно е мафиот. Едва ли можем да проверяваме такива като него!

— Да го разследваме на неговата територия наистина е малко рисковано — добави Рубън.

— Имам предвид събиране на информация, нищо повече — отвърна Стоун. — Никаква конфронтация, просто разговори с хора, които могат да ни бъдат полезни.

— А какво ще стане, ако Багър разбере, че се интересуваме от него? — попита Кейлъб. — Няма ли да ни подгони?

— А какво стана с опиянението ти от опасността? — засече го Рубън.

— Тоя тип убива хора! — отвърна натъртено Кейлъб. Може би за забавление!

— Добрата новина за теб е, че няма да ходиш там — успокои го Стоун и се извърна към останалите. — Според мен Милтън и Рубън могат да се справят с тази задача, разбира се, ако Рубън успее да си вземе кратък отпуск.

— Винаги мога да си намеря извинение, за да се отърва от разтоварването на големи боклуци от още по-големи камиони срещу не чак толкова големи мангизи! — изръмжа гигантът.

— Звучи ми добре — каза Милтън.

— Звучи ти добре?! — зяпна го Кейлъб. — Тоя тип е опасен, Милтън! Собственик на казино, който трупа пари от слабостта на хората! Сигурен съм, че се занимава с наркотици, а най-вероятно и с проституция!

— Трябва да бъдете страшно предпазливи — добави Стоун. — Никакви ненужни рискове.

— Разбрано — кимна Рубън. — Утре сутринта ще мина да взема Милтън с пикапа.

— Докато вие изпълнявате тази задача, аз ще се опитам да открия Сюзан. Тя е напуснала хотела си, но имам известни идеи.

— А аз какво ще правя, докато вие скитосвате? — попита Кейлъб.

— Обичайните неща, Супермен — ухили се Рубън. — Ще се грижиш в столицата на страната ни да тържествуват истината и справедливостта.

— Ще трябва да ми дадеш колата си, Кейлъб — каза Стоун. — Мисля, че ще ми се наложи да попътувам, защото Сюзан едва ли е останала в града.

— Да ти дам колата си? — тревожно го погледна Кейлъб. — Моята кола? Не, няма да стане!

Превозното средство на Кейлъб беше раздрънкан шевролет нова в мръсносив цвят с пробит ауспух, по който имаше повече ръжда, отколкото метал, и повече стърчащи пружини, отколкото тапицерия. Отоплението и климатичната инсталация не работеха, но той обгрижваше тази таратайка така, сякаш беше старо бентли.

— Дай му ключовете — изръмжа Рубън.

— А с какво ще се прибера?

— Ще те закарам с мотора.

— Категорично отказвам да се кача на твоята бричка!

Рубън го изгледа заплашително и той връчи ключовете на Стоун.

— Е, в крайна сметка няма нищо лошо човек да опита алтернативен начин на придвижване — промърмори Кейлъб, после изведнъж вдигна глава. — Имаш ли шофьорска книжка, Оливър?

— Имам, за съжаление с изтекъл срок.

— Но това означава, че нямаш право да шофираш! — пребледня Кейлъб.

— Точно така. Надявам се обаче, че ще ме разбереш. Работата е сериозна.

Стоун остави Кейлъб със зяпнала уста и се насочи към Рубън, който му правеше знаци от вратата.

— Картър Грей е бил вдигнат във въздуха заедно с къщата си — съобщи с поверителен тон гигантът.

— В течение съм.

— Надявам се не в прекалено близко течение.

— Вече разговарях с представители на ФБР. Двама от тях ме отведоха на местопрестъплението в присъствието на Алекс Форд. Там получих възможност да им подхвърля някои свои съображения.

— Убийство ли е било?

— Без никакво съмнение.

— То има ли нещо общо с… хм… твоето минало?

Рубън беше единственият член на клуба, който имаше смътна представа с какво се беше занимавал Стоун преди години.

— Надявам се да няма. Ще поговорим отново след завръщането ти от Атлантик Сити. Не забравяй, че трябва да действате изключително предпазливо.

— Искаш ли да направя един-два залога на масата за зарове от твое име?

— Не, Рубън.

— Защо?

— Първо, защото нямам пари. И второ, защото не обичам да губя.