Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (82)

82

Зарязаха корвета и спряха такси, което ги закара до един мотел в близост до Стария град в Александрия. Алекс остана навън, а Анабел плати в брой и се регистрира с фалшивата си лична карта. После се заключиха в стаята си.

Боби се обади след около час, а предпазливият му шепот казваше всичко.

— Току-що беше официално съобщено, че си стрелял по федералните агенти, които са пристигнали да арестуват бегълка. У вас имало някаква жена, която е издирвана от властите. Разбира се, ние не повярвахме на тези глупости, но шефът е бесен. Говори се, че са се карали по телефона с директора на ЦРУ.

— Тези „федерални агенти“ дойдоха, за да ме отвлекат или убият, Боби! А единственото нещо, което „има у мен“, е силното желание да сритам нечий задник, за да получа отговори на въпросите си!

— Хей, спокойно, аз съм на твоя страна. Не вярвам, че си излязъл от службата като честен човек и изведнъж си станал престъпник. Но трябва да се появиш тук и да разкажеш своята версия. — Колегата му замълча за момент, после попита: — Има ли някой с теб, Алекс?

Срещнал напрегнатия поглед на Анабел, Алекс каза единствено:

— Благодаря, Боби. Пак ще се чуем.

Изключи телефона и с отвращение го захвърли на леглото.

— Работата е ясна. Явно сме телепортирани в друга вселена, където всички свестни хора са прецакани!

Анабел седна на леглото до него и тихо промълви;

— Невероятен си.

— В момента не ми е до сарказъм! — мрачно отвърна той.

— Не е сарказъм, а благодарност. Защото тази нощ за втори път ми спасяваш живота.

— Съжалявам, Анабел. Твърде късно усетих накъде вървят нещата.

— Но защо се превърнахме в мишени на ЦРУ?

— Не мога да се сетя за друга причина, освен за връзката ми с Оливър.

— А защо преследват Оливър?

— Когато отвлякоха президента и САЩ беше на прага на ядрен удар срещу Дамаск…

— Оливър е бил замесен в това! — ахна Анабел.

— И двамата бяхме замесени, но не по свой избор. В дъното на нещата се оказа Картър Грей, който по-късно беше принуден да си подаде оставката. Благодарение на Оливър.

— Значи Оливър е имал компрометиращи материали срещу него, така ли?

— Точно така.

— Но Грей е мъртъв!

— Никой не е видял трупа му.

— Протяга ръце от гроба, а?

— Така изглежда. А ние сме в центъра на събитията.

— Трябва да намерим Оливър!

— Няма да е лесно. Готов съм да се обзаложа, че поемайки нещата в свои ръце, ЦРУ или ще принуди другите централи да съдействат, или ще блокира работата им.

— Но ние току-що помогнахме на ФБР! — възрази Анабел.

— Няма значение. Националната сигурност е над всичко. Което означава, че придвижването ни ще бъде силно ограничено. И за разлика от филмовите герои почти няма начин да се изплъзнем на ченгетата. Милиони хора си отварят очите. Рано или късно някой ще види нещо и това ще бъде краят. Уверявам те, че вече разполагат с точното ми описание.

— Мисля, че все пак мога да направя нещо — каза Анабел и посегна към чантата си. — Я ела пред огледалото.

Алекс се подчини и седна на шкафчето в банята, а тя извади малка кутийка и се приготви за работа. Час по-късно приключи и Алекс Форд вече изобщо не приличаше на себе си.

— Бива си те — промърмори той, заковал очи в огледалото.

— Толкоз засега — кимна тя. — Утре сутринта ще потърсим някой магазин за перуки и ще ти вземем други дрехи. Мога да ти гарантирам, че след като приключа, дори мисис Форд няма да познае съпруга си.

— Няма как да проверим, защото мисис Форд не съществува.

Анабел събра нещата си и затвори кутийката.

— Изведнъж огладнях — каза тя.

— Зърнах „Макдоналдс“ надолу по улицата.

— Един биг мак с големи картофки ще ми дойде добре.

Докато крачеше по улицата, му се обади Стоун.

— Багър е в отвъдното, но Грей почти ни закова — кратко го информира Алекс. — Пади е мъртъв, а Анабел го преживява трудно.

— Много съжалявам да го чуя. Страхувам се, че отново имам нужда от помощта ти.

Алекс го изслуша внимателно, след което предложи да се срещнат на другия ден.

Изключи телефона и влезе в „Макдоналдс“, където поръча два биг мака и големи кутии пържени картофи. По обратния път, понесъл мазната, нездравословна храна, той изведнъж се запита дали това няма да е последната вечеря в живота му.