Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Клуб „Кемъл“ (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stone Cold, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 42гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho(2014)
Разпознаване и корекция
Cecinka(2014)

Издание:

Дейвид Балдачи. Хладнокръвният Стоун

Американска. Първо издание

Издателство „Обсидиан“, София, 2007

Редактор: Димитрина Кондева

ISBN: 978-954-769-163-6

История

  1. —Добавяне

78

Багър заповяда на шофьора да кара през града вместо по околовръстната магистрала. Малко по-късно отбиха от пътя и смениха регистрационните табели на черната кола. После спокойно продължиха, смесвайки се с многото подобни луксозни автомобили в столицата.

Доволен от стореното, Багър се облегна назад и натисна бутона за блокиране на детонатора.

Пади седеше на седалката, без да помръдва, насочил цялото си внимание към съдържателя на казиното. Същото правеше и Алекс, но очите му следяха по-скоро пръста, на Багър върху взривяващото устройство. Анабел гледаше право пред себе си.

— Защо бомба, Джери? — тихо попита тя. — Това не е в твоя стил.

— Ти ме научи да бъда непредвидим, скъпа — усмихна се Багър. — Човек научава много неща, когато го сритат по задника. Самата ти планира измамата си не срещу казиното, както можеше да се очаква, а директно срещу мен. Сега само ти връщам част от собствените ти номера. Джери Багър не може да бъде победен, Анабел. Той се бие докрай. И в последна сметка печели. Ох, колко приятно е това чувство, скъпа!

— Радвам се, че съм ти била за пример — жлъчно се усмихна Анабел.

— Какво следва? — обади се Алекс. — Ще ни захвърлиш в някоя гора на път за летището?

— Пука ли ти, по дяволите? Ти ще си мъртъв.

— Да, но когато се отървеш от нас, оставаш без заложници. Нима си въобразяваш, че ще те пуснат да излетиш просто ей така?

— Те нямат представа, че разполагам със самолет, нито пък знаят къде се намира. До два часа ще бъда извън юрисдикцията на Щатите.

— Имаме договори за екстрадиране с почти всички страни по света.

— Бъди спокоен, прекрасно зная с кои нямате.

— А „Помпей“ отива по дяволите, така ли?

Багър се извърна и го погледна ухилено.

— Наистина ли допускаш, че човек като мен не се е погрижил да прехвърли мангизите си?

— Не, разбира се — отвърна Алекс. — Но въпреки това няма да се измъкнеш.

— Виж ти. И кой го казва?

— Аз.

— Вярвам ти. Особено в положението, в което се намираш сега. — Багър погледна към Анабел и почука слепоочието си. — Жалко за теб, скъпа. Защото наистина заслужаваш страхотни партньори, а не като тоя нещастник. Не виждам с какво е по-различен от малоумния Тони Уолас.

— Искаш ли да чуеш защо няма да се измъкнеш, Джери? — спокойно попита Алекс.

— Хайде, кажи ми. Направо умирам от любопитство.

Алекс извърна глава към река Потомак, която прекосяваха в момента, помълча малко и каза:

— Защото ФБР знае точно къде отиваш.

— Тъй ли? А как, ако позволиш да попитам? Чрез телепатия?

Алекс и Пади си размениха кратки погледи, после агентът разкопча ризата си, под която блесна някакво миниатюрно устройство.

— Така и не се научи да претърсваш заложниците си, тъпако — презрително каза той.

— Мамка му! — изрева Багър, но вече беше късно. Алекс се стрелна напред и го блъсна в тялото на шофьора, който силно удари главата си в страничното стъкло. В същото време Пади се пресегна и измъкна детонатора от ръката му. Шофьорът се свлече върху кормилото, а кракът му силно натисна газта. Тежката кола се люшна рязко и навлезе в насрещното платно.

С едно светкавично движение Алекс изрита вратата, сграбчи Анабел и скочи. Миг преди това тя се бе вкопчила в ръката на баща си. В следващия миг вече падаше, смаяна от силата, с която Пади се изтръгна от хватката й.

Последното нещо, което видя, преди да се стовари на платното, беше погледът на баща й, стиснал в ръка детонатора.

Алекс падна върху асфалта, а тя отгоре му. След още миг колата се удари в бетонния парапет, разби го и избухна.

Експлозията беше толкова силна, че разтресе моста. Отломките от черния автомобил полетяха към реката, някои забарабаниха по асфалта и Алекс прикри Анабел с тялото си.

Трийсет секунди по-късно вече бяха на крака, ожулени и окървавени. Повлякоха се към разбития парапет, подпирайки се един на друг. Останките от луксозната кола и пътниците в нея вече потъваха в мътните води на Потомак.

Анабел отмести очи и бавно тръгна по банкета.

Наоколо започнаха да спират коли. Някои хора затичаха към парапета, други се втурнаха към Алекс и Анабел.

— Ранен ли сте, господине? — попита някакъв мъж.

— За бога, госпожо! — ужасено извика един възрастен човек. — Какво се случи?!

Алекс им показа значката си.

— Сикрет Сървис! Веднага се връщайте в колите си и продължавайте!

След тези думи той сграбчи ръката на Анабел и я повлече след себе си, размахвайки значката си пред образувалата се тълпа от зяпачи. Силуетите им бързо се стопиха в мрака.