Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (74)

74

Джери сновеше неспокойно из луксозния хотелски апартамент.

Когато телефонът най-после иззвъня, той грабна слушалката и моментално се успокои. Трябваше да се задоволи с дъщерята, защото в момента Пади беше неоткриваем. Тази мисъл прониза сърцето му като остър кинжал. Но той щеше да си го изкара на Анабел, която щеше да страда и за двамата.

— Здрасти, Джери — жизнерадостно рече в слушалката Пади. — Готов ли си за танц с принцесата?

— Докажи, че я държиш в ръцете си — мрачно изръмжа Багър.

— Скоро ще имаш възможност да се увериш.

— Дай й слушалката.

— В момента е малко поовързана, а на устата й има лепенка.

— Махни шибаната лепенка! — отсече съдържателят на казиното. — Искам да чуя гласа й!

Минута по-късно в слушалката прозвуча гласът на Анабел.

— Печелиш, Джери — унило промърмори тя. — Първо докопа Тони, а сега и мен.

Багър се усмихна и седна на стола до телефона.

— Анабел! Изобщо не споменавай името си в едно и също изречение с онзи боклук! Искам да те уверя, че чакам срещата ни с огромно нетърпение!

— Върви на майната си, задник!

— Охо, виждам, че още си показваш зъбките! Жалко, много жалко! Ние с теб наистина можехме да спретнем фантастичен екип.

— Нищо подобно, Джери! Ти уби майка ми!

— А ти ми отмъкна четирийсет милиона, кучко! — изрева Багър. — Отне ми честта, за която цял живот съм се борил!

— Малко ти беше, Джери! — кресна Анабел. — Голямата ми мечта е да видя грозната ти муцуна забучена на кол!

Багър направи огромни усилия да се овладее.

— Виж какво, ще се престоря, че не съм чул тези думи. На прага на смъртта хората изричат и такива неща. Но сега искам да чуеш какво ще ти кажа аз: чакат те страдания и болка, които дори не си сънувала! Мислех да страдаш дълго, но май ще те довърша бързо, след като кажеш къде са парите ми. И знаеш ли защо? От уважение към таланта ти. Към твоя похабен талант. Ако и ти се беше научила на уважение, можеше да живееш и по-дълго.

— Я ми кажи колко плати на баща ми, за да ме предаде?

— Това е най-сладката част от сделката — ухили се Багър. — Не му платих нито цент. Излизаш ми абсолютно безплатно!

— Сбогом, Джери.

— Никакво „сбогом“, скъпа. По-скоро „здравей“.

— Окей, Джери, наслушах се на любезностите ви — пое слушалката Пади. — Време е за бизнес.

— Къде и кога? Само не ми казвай пред Белия дом, срещу Капитолия или нещо от тоя род. Дадох дума да те оставя на мира, нещастнико, но срещу това искам дискретност.

— На брега на река Анакостия се строи спортен комплекс — каза Пади.

— Чувал съм. Но какво общо има той?

— В района масово събарят стари сгради и има много пустеещи места. Довечера, точно в единайсет, ще ти звънна и ще ти дам адреса на един изоставен паркинг. На второ ниво ще бъде паркиран бял пикап с ключ на таблото. Вътре ще те чака Анабел, опакована в килим.

Багър прекъсна връзката и погледна хората си.

— Това може да се окаже някакъв капан, шефе — обади се Майк Мансън.

— Наистина ли, Майки? — пренебрежително се усмихна Багър. — Аз не допускам, че Пади Конрой работи за друг освен за себе си, но нима ме мислиш за глупак? Напълно възможно е дъщеря му да го обвинява за смъртта на майка си, което е истинската причина да я предаде. Нямам нищо против да го оставя на мира, но с тоя мизерник нищо не е сигурно.

— Как ще действаме тогава?

— Ще изчакаме да получим адреса. После, късно през нощта, вие отивате да приберете пикапа. Водите ми кучката на място, което ще посоча допълнително. То при всички случаи ще бъде много по-уединено и безопасно от изоставения паркинг.

— Просто палим пикапа и потегляме, така ли? — погледна го Майк. — Ами ако ни проследят?

Багър отново се усмихна и вдигна вестника от масичката пред себе си.

— Тук пише, че днес се открива конференция на Световната банка. След нея ще има коктейли и вечери на куп публични места. Ще присъстват големите финансови мошеници от целия свят.

— И какво от това? — попита Майк.

— Бих казал, че ще е най-подходящото време да кажем „сбогом“ на този град.