Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (70)

70

Ветеран в системата на ЦРУ, Хърб Дашле имаше зад гърба си дълги години оперативна работа у дома и по света и десетилетие на административна позиция, преди да промени сегашната си длъжност — не особено вълнуваща, напълно неизвестна на широката публика, но от огромно значение за сигурността на ЦРУ, а оттам и на държавата.

Вече втори месец Дашле посещаваше санаториума три пъти седмично и сядаше на стола пред леглото на един човек в безсъзнание. Този човек беше заемал висок пост в системата и главата му беше претъпкана с тайни, които не биваше да стават обществено достояние. За нещастие имаше мозъчна аневризма и вече не беше на себе си. Несъзнателно можеше да издаде тайни, които бяха от жизнено значение за държавата.

Управлението не можеше да допусне това и хора като Дашле правеха компания на излезли от строя служители, разполагащи с ключова информация. Такъв човек беше присъствал по време на операцията, с цел да се понижи мозъчното налягане, както и в реанимацията, а когато болният беше прехвърлен в този дом с надежда за възстановяване, край леглото му беше организирано денонощно дежурство. Дори роднините му нямаха право да остават насаме с него. Това се оказа доста голям шок за тях, тъй като до този момент никой не беше подозирал, че техният съпруг, баща и дядо е работил за ЦРУ.

Стана дванайсет и Дашле се надигна да отстъпи място на колегата си, който поемаше дежурството. Двамата си размениха поздрави, Дашле му разказа за, общо взето, монотонния начин, по който беше протекла смяната, и побърза да излезе навън, тъй като умираше за една цигара. Тръгна към бюфета с намерението да си купи сода и пакетче бисквити, но изведнъж се закова на място, доловил руска реч. Гласовете идваха от една стая в края на коридора. Дашле беше работил в Москва в продължение на близо девет години и владееше руски доста добре. Но сега той чуваше по-скоро някакъв странен диалект или смесица от няколко славянски езика. Беше прекарал известно време в Полша и България. Пристъпи към леко открехнатата врата и напрегна слух. Слуша няколко минути, завъртя се на пета и забърза към изхода, забравил за цигарата.

Миг по-късно Оливър Стоун излезе иззад ъгъла, изпрати с поглед подтичващия мъж и поклати глава.

По дяволите!

 

 

Фин седеше на стола и слушаше.

— Значи Джон Кар възкръсна като феникс, а? — попита на странния си диалект Леся.

— Така изглежда, но не мога да бъда сигурен.

— Сенаторът още е жив.

— Няма да е задълго.

— А Кар?

— Вече ти казах, че работя по въпроса. Но все още нямам представа къде е и дали изобщо е жив. Съвсем наскоро разкопаха гроба му, но това се знае от всички.

Тя се закашля и сърдито промърмори:

— Времето ни изтича!

Твоето или моето? — зачуди се Фин. Все още беше под впечатлението от внезапната среща със сина си. Толкова близо! Съвсем близо!

— Но ти ще разбереш, нали? Аз ще ти помогна да разбереш.

— Остави тази работа на мен.

— Мога да ти разкажа много неща за него.

— Вече знам доста — поклати глава Фин. — И мисля, че не е като другите.

— Какво искаш да кажеш? — рязко попита тя.

— Според мен Управлението се е опитало да го ликвидира. Убили са съпругата му, а най-вероятно и дъщеря му. Преживял е много страдания. Освен това е герой от войната.

— Той е точно като другите! Зъл човек, убиец!

— Защо? Защото е изпълнил заповедта и е ликвидирал баща ми, твоя съпруг?

— Не си даваш сметка какво говориш, Хари!

— Знаеш ли, че тази сутрин, докато се готвех да взривя Симпсън, изведнъж се сблъсках с Дейвид?

— Сина ти ли? — ахна Леся и сложи длан пред устата си. — Пресвети боже! Разбра ли нещо?

— Не, но аз си бях обещал никога да не смесвам тази част от живота си с другата — на нормалните хора.

Леся седна до него и впи костеливите си пръсти в ръката му. Той неволно потръпна от отвращение.

— Хари, мили мой сине! — прошепна тя. — Скоро всичко ще свърши!

— Но никой не знае как — поклати глава той. — Може би със смъртта ми.

Тя бавно отдръпна ръката си.

— Кой следва сега?

— Първо Симпсън, после Кар.

— Ще го направиш, нали? Искам да се закълнеш, че ще го направиш!

Фин кимна.

Майка му отвори едно от чекмеджетата на скрина и извади снимка.

— Това е за Джон Кар! — злостно каза тя и се изплю на пода. После се отпусна в леглото и добави: — Ще ти разкажа една история, Хари.

Той се облегна назад, но за пръв път не направи опит да се концентрира.

Вратата се отвори и двамата механично извърнаха глави.

— Какво искате? — гневно попита Леся. — Не виждате ли, че имам посетител?

Мъжът отговори на руски и гърлото й изведнъж се схвана.

— Кой сте вие? — попита на английски Фин.

— Едно време ме наричаха Джон Кар — отговори Стоун и спокойно го погледна в очите. — Вие сте прав, че не съм като другите. На първо време ще ви кажа, че веднага трябва да изчезвате оттук. И двамата!