Метаданни
Данни
- Серия
- Клуб „Кемъл“ (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Stone Cold, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 42гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дейвид Балдачи. Хладнокръвният Стоун
Американска. Първо издание
Издателство „Обсидиан“, София, 2007
Редактор: Димитрина Кондева
ISBN: 978-954-769-163-6
История
- —Добавяне
21
На другата сутрин Багър се срещна с Джо от частната детективска агенция. Човекът беше стегнат и сдържан, със спокойни сиви очи. Говореше тихо, но изобщо не се впечатляваше от царя на хазарта. Това беше една от причините, поради които Багър го харесваше. След размяната на обичайните поздрави Джо седна пред бюрото и разтвори бележника си.
— Получихме бързи резултати, мистър Багър — започна той, плъзна поглед по записките си и вдигна глава. — Ще очертая най-главните от тях, а по-късно ще получите и писмен доклад. — Подаде му една снимка и продължи: — Наш сътрудник във Вегас направи проверка в параклиса, в който Конрой и Дехейвън са сключили брак. Типичен семеен бизнес, който и до ден-днешен се управлява от същите мъж и жена. Срещу скромна сума ни разрешиха да хвърлим едно око в архивите. Именно там открихме тази снимка. Оказа се, че те фотографират всички младоженци, за да си украсяват стените. От изражението на лицето ви правя извод, че това е вашата дама.
Багър се ухили и кимна. От снимката го гледаше младичката Анабел Конрой в компанията на новоизлюпения си съпруг Джонатан Дехейвън.
— Тя е, Джо. Браво на теб. Какво друго имаш?
— Бих казал, че открихме и нещо, което има вероятност да улесни работата ни. Но все още не съм сигурен.
— Какво е то? — вдигна глава от снимката Багър.
Джо му подаде една вестникарска изрезка.
— Още от самото начало имах чувството, че името Дехейвън ми е познато. Поразрових се малко и… бинго!
— Бил е убит! — възкликна Багър, успял да плъзне очи по изрезката.
— Съвсем наскоро. Открили са го в хранилището на Библиотеката на Конгреса. Става въпрос за шпионска афера във Вашингтон.
— Сигурен ли си, че е същият Дехейвън?
Джо му подаде друга снимка, свалена от статия във връзка с убийството.
— Сам можете да се уверите, мистър Багър. Човекът е същият, но вече по-възрастен.
— Значи съпругът на Анабел е бил шпионин и са му видели сметката?
— Бившият й съпруг. Бракът им е бил анулиран около година по-късно.
— Анулиран? Значи ли това, че не е бил консумиран, или какво? Минала е цяла година, по дяволите!
Багър отново се втренчи в сватбената снимка на Анабел. Беше ослепителна. Призна го без никакво колебание, въпреки че го беше ужилила здраво. Как е било възможно тоя тип да не й скочи в мига, в който е чул нейното „да“? Педал ли е бил тоя шибан Дехейвън?
— Не знам подробности — все така сдържано отговори Джо. — Но анулирането е факт, регистриран във Вашингтон, където вероятно са живели след брака. Освен това Дехейвън не е шпионин. Все още не разполагам с пълни подробности около убийството, част от които ще останат тайна в името на националната сигурност. Но по всичко личи, че то е в резултат на нещо, което не е трябвало да попада пред очите му.
Багър замислено се облегна в креслото си. Анабел го беше излъгала, че е сътрудничка на ЦРУ, която се занимава с пране на държавни пари в чужбина. Ами ако наистина бе работила за ЦРУ? Дали нямаше да се окаже, че той е бил прецакан не от нея, а от държавата? Не можеше да съди държавата, а и нямаше как да убие Чичо Сам.
— Добра работа, Джо — повтори той, отново насочил вниманието си към частния детектив. — Продължавай в същия дух, пък да видим какво ще излезе.
— Вече го правя, мистър Багър — надигна се Джо.
Багър го изчака да излезе и сведе поглед към младата и изключително красива Анабел. Изглеждаше адски щастлива, въпреки че младоженецът приличаше на… хм… на библиотекар.
Стана и пристъпи към прозореца. Империята му заемаше почти цял квартал в близост до крайбрежната улица, наречена „Бордуок“. Погледа я известно време, после решително тръсна глава и вдигна слушалката.
— Обади се да подготвят самолета! — заповяда на шефа на личната си охрана той. — Скоро излитаме!
— Накъде, мистър Багър?
— Към Вашингтон, любимия ми град.