Дейвид Балдачи
Хладнокръвният Стоун (15)

15

— Багър е пипнал Тони — каза в слушалката Анабел. Не беше спала цяла нощ, а на разсъмване се обади на някогашния си партньор Лио Риктър. Нямаше представа в какъв часови пояс се намира той и не я интересуваше.

От другата страна на линията Лио подскочи от изненада и усети, че му призлява.

— Какво говориш, по дяволите?

— Тони е прецакал работата. Започнал е да пилее пари и Багър го е спипал. Трима души са убити, а самият Тони е в кома, с безнадеждно увреден мозък.

— В такъв случай бъди сигурна, че малкият язовец ни е изпял! — каза Лио. — Защо някой не пречука тоя Багър? Толкова ли е трудно?

— Ами ако е научил фамилното ми име? — отвърна с въпрос Анабел. — Ти си го споменал на Фреди, а той като нищо го е издрънкал на Тони. Или може хлапето да ви е подслушало.

— Не знам какво да ти кажа, Анабел. Най-вероятно и двамата сме прецакани, защото сред измамниците едва ли има много на нашето ниво, които се казват Анабел и Лио.

— Ако знаеш къде е Фреди, трябва да го предупредиш.

— Ще направя каквото мога. Всъщност защо не се съберем? Двамата по-лесно ще се измъкнем от бъркотията.

— А Джери Багър ще пипне двама души вместо един — отвърна Анабел. — Стой където си и гледай да се окопаеш още по-дълбоко!

Тя изключи телефона и седна на леглото. Може би беше време да вкара в действие милионите си. Да похарчи колкото трябва и да бяга, без да поглежда назад. Частен самолет, частен остров, много охрана — всичко това звучеше примамливо, но тя имаше мрачното предчувствие, че то е равносилно на червен плащ, размахан пред очите на разярен бик. Все още се чудеше какво да прави, когато телефонът иззвъня.

— Дано не съм те събудил — каза Оливър Стоун.

— О, аз ставам рано — излъга тя.

— Имам новини за теб. Ако искаш, можем да се срещнем у нас.

— А защо ти не отскочиш, Оливър? — предложи тя. — Ще закусим заедно. Съвсем наблизо има едно добро кафене.

Продиктува адреса и трийсет минути по-късно двамата седяха на една масичка в дъното, далеч от останалите клиенти. След като взеха поръчката им, Стоун разказа какво е открил.

— Не виждам по какъв начин ще ни помогне това — поклати глава Анабел, докато разбъркваше захарта в кафето си.

— Нападението е най-добрата отбрана. Властите с удоволствие ще го заковат, стига да им помогнем. Ако това се случи, той едва ли ще има време за теб. Дори едно сериозно разследване на бизнеса му ще бъде достатъчно, за да се почувстваш сигурна.

— Не познаваш Джери — въздъхна Анабел. — Той има четирийсет милиона причини да отдаде всяка минута от живота си за моето ликвидиране.

— Познавам хора като Джери Багър — каза Стоун. — Разбира се, че не става въпрос само за пари. Става въпрос за унижение и загуба на авторитет. Той трябва да изглежда непобедим в очите на околните, иначе няма да е Джери Багър.

— Веднага си го преценил.

— Казах, че познавам много хора като Багър. Дори съм работил за някои от тях.

— Добре де, как ще действаме, ако наистина решим да контраатакуваме? — предпазливо попита тя.

— Първо трябва да напипаме слабото му място. Естествено, по пътя на най-малкото съпротивление. В Португалия той е убил трима души, а четвърти лежи в кома. Успеем ли да го уличим за тези убийства, ще се отървем от него завинаги.

— Знам, че ги е извършил, но нямам доказателства. Ако отида в полицията, ще се наложи да обяснявам и те едва ли ще ми дадат медал.

— Можеш да предложиш на Багър да му върнеш твоя дял и да се надяваш, че ще ти се размине.

— Аз тези пари си ги спечелих до последния цент. Освен това ти правилно отбеляза, че въпросът не е в парите. Дори да му ги върна, той пак ще ме убие.

— А ако успеем да свържем Багър с тези престъпления, без да даваш показания и без изобщо да излизаш на светло?

— Е, това би решило проблемите — кимна Анабел. — Но не виждам как ще стане.

— Ние трябва да измислим как — каза Стоун и понечи да добави още нещо, но в този момент звънна мобилният му телефон. Беше Алекс Форд и гласът му звучеше напрегнато.

— Оливър, снощи ходи ли у Картър Грей?

— Да.

— В колко часа беше там и кога си тръгна?

Стоун отговори.

— Шофьорът може да го потвърди — добави той. — Защо питаш?

— Още ли не си чул?

— Какво?

— Снощи някой е взривил къщата му. Заедно с него. Знам, че ще ти прозвучи странно, но ФБР със сигурност ще пожелае да те разпита за срещата с Грей.

Стоун изключи телефона. ФБР ще ме разпитва за Грей.

— Какво? — рязко попита Анабел.

— Малки проблеми — отвърна той, а мислите му препускаха далеч напред. — Всъщност не много малки.

Тя чукна чашата си с кафе в неговата.

— Добре дошъл в клуба.