Начо Папазов
Япония от самурайския меч до изкуствения интелект (25)

Хироки Имадзато — неспокойният бизнесмен

Първият председател на Японо-българския комитет за икономическо сътрудничество Хироки Имадзато бе истинска находка за нас. Неговото влияние сред света на бизнеса и икономиката на Япония беше безспорно. Не е случайно, че в надгробното си слово на 30 май 1985 г. тогавашният министър-председател на Япония Ясухиро Накасоне каза: „Днес Япония се разделя с един от незаменимите свои лидери, чиято липса тепърва ще осъзнава…“

В края на март 1985 г. телефонно-телеграфните комуникации в Япония преминаха от държавата в притежание на консорциум от частни фирми. В подготвителната работа държавният сектор бе представян от министър-председателя Ясухиро Накасоне, а частният — от Хироки Имадзато. Това бе последната изява на големия японски бизнесмен, оставил трайна диря както в изграждането на икономическата мощ на Япония, така и в развитието на българо-японските отношения.

Годините след смъртта му, когато ситото на паметта е отбрало най-същественото и важното, все по-често си задавам въпроса: „Кой бе всъщност господин Имадзато и на какво се дължеше неговото огромно влияние?“

В известен смисъл неговата съдба е показателна и типична за развитието на японския бизнес, чието укрепване и възход се дължи тъкмо на такива силни личности „единаци“.

Жизненият път на Хироки Имадзато започва на 27 ноември 1908 г. в селцето Камихасами в префектурата Нагасаки на южния остров Кюшу в многодетното семейство на производител на саке и завършва в Токио сред елита на японския бизнес. Професионалният му път тръгва от фамилното производство на саке и го отвежда в сферата на тежката промишленост — рудодобив, металургия, машиностроене, нефтодобив, където той става един от босовете. Невероятната жизненост, подхранвана от здравите му селски корени, верният усет към икономическата конюнктура, наследен от бащата, природната интелигентност и ученолюбив му позволяват бързо да се приспособи към новите условия в Япония след Втората световна война и да стане едни от създателите на нейната съвременна икономика.

Името му е тясно свързано с машиностроителната компания „Ниппон Сейко“, на която става президент още през 1948 година. Само за три десетилетия „Ниппон Сейко“ започна да конкурира по производство на лагери шведския гигант „Ес Ка Еф“. Макар този бранш да заема важно място в неговия живот, той далеч не изчерпва обсега на неизтощимата му енергия, нито пък обяснява причините за мястото му както в икономическия, така и в обществено-политическия живот на Япония, в който той достигна до кръговете, влияещи при определянето на нейния министър-председател.

Мисля, че тайната на „феномена Имадзато“ следва да търсим преди всичко в самосъзнанието му като един от съзидателите на нова Япония. Имадзато съумя да се издигне над собствения си интерес, без, разбира се, да го пренебрегва, и в съответствие с изискванията на следвоенното време да ратува не само за просперитета на собствената си фирма, но и на цялата страна. Навсякъде и винаги е имало и има хора, чиято вътрешна сила и възможности за действие надхвърлят рамките на личното благополучие и търсят широка обществена изява. Един от тях бе и Имадзато. И както в любимата му игра Го, където при всяко преместване на пуловете трябва да се отчитат редица ходове напред, той бе мъдър стратег на японската икономика.

Невъзможно е да изброя всичките му длъжности и дейности в областта на икономиката, културата, спорта, туризма, международното сътрудничество, образованието, както и наградите му — японски и чужди, но ще спомена някои от тях, за да очертая полета на неспокойния му дух: съветник в Агенцията по икономическо планиране, член и председател на различни комисии в Министерството на индустрията и външната търговия и председател на Центъра за териториално развитие; председател на Центъра за човешките ресурси, директор на „Кейданрен“, председател на Центъра по въпросите на малките и средните предприятия, председател на Центъра за сътрудничество със страните от Близкия и Средния изток, председател на комисията по икономическа политика към Японската търговско-промишлена палата, председател на подкомисията по нефтодобива и нефтопроизводството в Японо-съветския икономически комитет, председател на Комитета за разработване на нефтените находища в Сахалин, председател на Асоциацията на културните институти в Япония, президент на Музея за древноизточно изкуство, намиращ се в изградения с негово най-активно участие токийски небостъргач първенец „Сън шайн“ („Слънчева светлина“)…

В паметта на Хироки Имадзато ще остане преди всичко като основател на Японо-българския икономически комитет, създаден през 1972 г., като негов председател в продължение на десет години и почетен председател до деня на смъртта си, като човек, с когото са свързани — пряко или косвено — всички по-големи българо-японски икономически инициативи. Пряко — изграждането на завода за лагери в Сопот, хотел „Витоша Ню Отани“ и други обекти, осъществени с неговото непосредствено участие; косвено — защото дори само неговото име укрепваше авторитета на България като партньор в очите на деловия свят на Япония. Той се гордееше с ордените „Стара планина“ и „Мадарски конник“, беше почетен гражданин на София и на Перник.

За развитието на връзките ни с Япония Имадзато без съмнение бе изключително важна фигура. Понякога обаче се питам: „Какво ли място заемаше България в неговия живот? Къде се нареждаше сред многобройните му задължения?“ И тогава в спомените ми оживяват българските рози, цъфтящи в градината му непосредствено до верандата на гостната му стая. Наред с тази сантиментална страна на въпроса, следва да признаем, че в забързаното си всекидневие Имадзато-сан винаги се отзоваваше на молби и предложения от наша страна за съдействие при уреждане на контакти с представители на висшите сфери в японската политика и икономика. В такива случаи, когато поради нашата българска припряност се налагаше в броени дни или часове да се уреждат срещи и разговори с най-отговорни представители на управляващия елит, оставахме с впечатлението, че за този човек няма нищо невъзможно.

Крупен бизнесмен, енергичен обществен деец, активен радетел за развитието на широко международно икономическо сътрудничество, включително и със социалистическите страни, дори в момент на най-неблагоприятна политическа конюнктура, меценат на изкуството и спорта, обаятелен човек с живо чувство за хумор — той привличаше като магнит хората около себе си. Имаше много искрени почитатели, навярно защото самият умееше да се възхищава на чуждите достойнства. Имаше верни приятели, защото знаеше цената на приятелството. Умееше майсторски да спазва правилата за поддържането на престижа в японското общество. В разговор той често ми е напомнял: „Папазов-сан, гледаш ли тази група, дето се върти около мен, тези невзрачни журналисти? Те изглеждат хрисими и тихи, но не ги ли ухажваш, не ги ли държиш изкъсо, всеки момент могат да те направят «за резил» пред обществеността…“

Година след смъртта му фирмата „Ниппон Сейко“ издаде книга със спомени за него. Политици, бизнесмени, депутати в парламента, писатели, художници, актьори, спортисти, свещеници… — общо 140 души участвуват в тази книга, сред които личат имената на Ясухиро Накасоне, на тогавашния председател на „Кейданрен“ Инаяма, на председателя на Японската търговско-промишлена палата Гото, на писателя Иноуе Ясуши и на много други известни личности.

Имах щастието да бъда приятел на Хироки Имадзато и честта да бъда включен в този своеобразен „Споменик-признание“, за да мога за сетен път да кажа като българин: „Благодаря ти, Имадзато-сан!“