Начо Папазов
Япония от самурайския меч до изкуствения интелект (7)

№2 в икономиката на капитализма

Икономическото „чудо“ в следвоенното развитие на Япония е явление, с което капиталистическият свят се сблъска за първи път. Но твърде скоро апологетите на капитализма осъзнаха, че раждането на японския икономически колос е не само повод за възторжени дитирамби за „неограничените“ възможности на „свободната“ икономика, а и източник на сериозни проблеми за останалите капиталистически държави. Япония, редом със САЩ и Западна Европа, се разви и укрепна като трети център на световната капиталистическа система, който започна „да дели мегдан“ със своите довчерашни покровители в борбата за овладяване на модерни технологии и завоюване на нови пазари.

Японците от своя страна трябваше бързо да надмогнат еуфорията на икономическото „чудо“. Бизнесмените и политическите дейци се изправиха пред нови реалности и проблеми, органично присъщи на „големите“ в капиталистическото стопанство. Те бяха принудени да се сблъскат със суровата истина, че борбата на капиталистическия пазар за тях ще става все по-ожесточена и безпощадна, че довчерашните им покровители са се превърнали в яростни конкуренти, които се стремят с всички допустими и недопустими средства да спрат нахлуването на японските стоки на своите пазари. В японското стопанство остро започнаха да се проявяват и много от вътрешноприсъщите на капитализма антагонистични противоречия. Икономическото „чудо“ все по-често буксуваше. На всички стана ясно, че вече никакви усилия не могат да задържат темповете на икономическото развитие на равнището на 50-те и 60-те години, когато те обикновено значително надхвърляха два до три пъти тези в другите развити капиталистически страни.

Ако сравним индустрията на Япония по отрасли, ще открием, че третата световна (и втората капиталистическа) икономическа сила заема в действителност първо място по много показатели и дейности. Все по-многобройни стават секторите и индустриите, в които японците не само здраво са се укрепили на второ или на трето място, но и активно се подготвят да извоюват лидерна позиция.

 

 

Ще се опитам в най-общи черти да направя „портрета“ на третата сила в световната икономика.

Японското икономическо „чудо“ се дължи както на бурното количествено нарастване на производството, така и на коренни качествени изменения в стопанския организъм, обусловили неговата структурна и технологична реконструкция. В резултат на това от страна със сравнително висок относителен дял на селското стопанство във формирането на общия национален продукт Япония се превърна в модерна индустриална държава с прогресивна отраслова и технологична структура на производството. Това й позволи не само да заеме второ място в световното капиталистическо стопанство и търговия, но и да се намеси активно в международния капиталистически валутно-финансов пазар.

Кои са най-важните показатели, характеризиращи Япония като №3 в световната икономика?

На първо място, общият национален продукт. От 1968 г. по този показател японците заемат второто място в капиталистическия свят. В периода 1971–1985 г. той се увеличи над 3 пъти в сравнение с периода 1951–1965 г. и достигна 14,8 на сто по относителен дял в общия национален продукт на трите центъра на световния империализъм (САЩ, Западна Европа и Япония). Това означава 44 на сто от общия национален продукт на САЩ и около 50 на сто от общия национален продукт на страните от Западна Европа, взети заедно. Не трябва да се подценява и фактът, че темповете на икономическото развитие на Япония, а оттам и на увеличаването на нейния общ национален продукт продължават значително да изпреварват темповете на нейните конкуренти. Така например, през периода 1981–1985 г. независимо от известно забавяне Япония изпреварваше най-напредналите капиталистически страни. Нейните темпове по този показател бяха средно 4,1 на сто в сравнение с 2,5 на сто за САЩ, 1,1 на сто за ФРГ, 1,7 на сто за Англия и 1,1 на сто за Франция. (Данните са взети от „Япония — ежегодник — 1986“, изд. Наука, Москва).

На второ място е увеличаването на относителния дял на японското промишлено производство в общата промишлена продукция, произвеждана в посочените региони на капиталистическата икономика. През 19811985 г. японците произвеждат около 36 на сто в сравнение със САЩ и над 33 на сто от промишленото производство на Западна Европа. Съпоставено с периода 1951–1955 г. „страната на изгряващото слънце“ е увеличила своя относителен дял по този показател над 6 пъти. За същия период Западна Европа е увеличила своя относителен дял с около 1 на сто, а САЩ са го снижили с около 25 на сто.

На трето място е износът на стоки и услуги. Относителният дял на Япония и по този показател се увеличава над 4,5 пъти, Западна Европа реализира нарастване малко повече от 1 на сто, а САЩ губят около една трета от своя относителен дял.

През 1987 г. светът научи за един нов японски пробив, който заслужава внимание. Националният доход на Япония на глава от населението през I960 година беше 6 пъти по-малък от дохода на глава от населението в САЩ. През 1986 г. разликата изчезна, а през 1987 г. Япония достигна по този показател около 18 000 долара, с което изпревари най-голямата икономическа сила в света.

Промяната на съотношението на силите в капиталистическия свят се забелязва особено силно в нарастването на ролята на Япония и в намаляването на ролята на САЩ. Непрекъснато се укрепват позициите на японските фирми и стоки на международния пазар. Вече са нещо обикновено търканията и дори острите противоречия, които възникват между Япония и САЩ във връзка с увеличаването на положителното салдо на японците във взаимната им търговия. Впечатляващо е, че това салдо се влияе слабо от цикличните фактори в капиталистическата икономика. То продължава да нараства дори при икономически кризи, какъвто беше случаят през 1980–1982 г. Търговският дефицит на САЩ по отношение на Япония през 1980 г. беше 10 млрд. долара, през 1981 г. — 13,4 млрд., а през 1985 г. и 1986 г. — съответно 55 и 60 млрд. Подобно е положението и с търговското салдо на Япония със страните от Западна Европа.

Ясно е кой печели състезанието на американския, европейския и японския пазар. Ускореният ход на развитие на японската промишленост, високата конкурентоспособност на японските стоки и пазарната агресивност на японските фирми са често причина за остри противоречия между трите главни центъра на империализма, а понякога и за тайни и открити търговски войни. Неслучайно в САЩ и в Западна Европа все по-често се чуват гласове, които обвиняват японската държава в „некоректно“ стимулиране на износа и препоръчват преки протекционистични мерки за премахване на неравновесието в търговските баланси и „спасяване“ на цели промишлени отрасли от задушаване поради японския експорт.

Друга мярка, с която може да се оценява ролята на Япония в капиталистическата икономика, е процентът на покритие (съотношението „износ-внос“) на високотехнологичните продукти. В началото на 70-те години той е 1,5, т.е. като на Западна Европа и два пъти по-нисък от САЩ. През 80-те години положението се измени коренно. Процентът на покритие на Япония достигна 4,24, а на САЩ и на Западна Европа спадна съответно на 1,79 и 1,14. При това японците повишиха процента на покритие и за стоките с ниско технологично съдържание, достигайки около 4,5.

Мерило за ефективността на японските икономически и търговски „оръжия“ е индексът на специализация в търговията с високотехнологични продукти. Той изразява съотношението между дела на страната в световния износ на високотехнологични изделия и дела й в световния износ на готови промишлени стоки. Ако индексът на специализация е по-висок от единица, това означава, че страната се е специализирала в производството и износа на високотехнологични продукти. През 1978 г. за Япония и за САЩ този индекс е 1,27, а средно за Общия пазар 0,88 (ФРГ — 0,99, Франция — 0,96 и Великобритания — 0,92). През 1981 г. японците укрепват своите позиции по този показател, достигайки 1,37 срещу 1,19 на САЩ и 0,87 средно за Общия пазар (ФРГ — 1,00 Великобритания — 0,88 и Франция — 0,87).

Японците стават все „по-технологични“ от своите конкуренти. Те ги изтласкват постепенно, и то от производства и пазари, в които доскоро са били монополисти или са се чувствали недостижими и неуязвими. Може би в САЩ и в Западна Европа вече се питат не е ли това навечерието на един нов Пърл Харбър в търговската война, която бушува с пълна сила? Възможно ли е японската търговска експанзия да угаси американския технологичен блясък, който и без това е вече доста избледнял? Нищо чудно! В края на 1987 г. френското списание „Express“ ни изненада с едно сравнение, което е колкото показателно, толкова и изумително: „… архипелагът (разбирай Япония) регистрира търговски връх — 101,4 млрд. долара активно салдо, което е 4,3 на сто от общия национален продукт. Когато Британската империя е била в пълната си сила в края на XIX век, по този показател тя не е надхвърляла 3,87 на сто…“

Едно изследване, проведено от журналисти от италианския вестник „Соле-24 оре“, публикувано през 1985 г., си поставя за цел да хвърли светлина върху проблемите на „… все по-тясната връзка между нововъведенията, от една страна, и икономическото развитие и относителните съотношения на силите между различните международни промишлени системи, от друга страна.“ В разговори с ръководители на водещи промишлени обединения в секторите на високоусъвършенствуваната технология в Милано, Торино, Ню Йорк, Токио, Лондон, Брюксел, Париж, Франкфурт на Майн и др. са търсени причините, които са довели до относителната изостаналост на Западна Европа по отношение на САЩ и Япония. Изводите са, че Япония и САЩ притежават по-голяма динамичност на промишлените си структури и в областта на развитието на новите технологии. Развивайки бързо електрониката, която вече има решаваща роля в 80 на сто от промишленото производство на големите капиталистически страни, японците са съдействували за влошаване на относителното положение на Западна Европа в такива отрасли като автомобилостроенето, транспорта, производството на металообработващи машини, електродомакински уреди и др. Особено драматично е положението в производството на полупроводници, където западноевропейското производство е само 9 на сто от световното, а западноевропейското потребление — една четвърт от японското. В резултат на това през 1985 г. Западна Европа приключи търговския си баланс в областта на информационните технологии с пасивно салдо от 12 млрд. долара. Само преди десетина години, през 1975 г., тя беше реализирала от обмена на същите технологии активно салдо в размер на 5 млрд. долара.

За чест на авторите на изследването те не се опитват да припишат технологичните и пазарните позиции на японците на нереално ниския курс на йената, на евтината работна ръка, на „отстъпчивостта“ на японските профсъюзи, „които изкуствено увеличават“ конкурентоспособността на стоките или на други подобни причини. За тях технологичният напредък на Япония е факт, който не може да бъде отричан. Но по тяхна преценка Западна Европа все още не е загубила напълно своите шансове в конкурентната борба. Има дори сектори и производства, в които тя продължавала да има известна преднина спрямо конкуренцията: ядрената енергетика, биотехнологиите, фармацевтичната промишленост или авиокосмическата промишленост и телекомуникациите.

 

 

Позицията на третата сила в световната икономика поставя пред Япония и множество проблеми. За да се задържи „на гребена на вълната“ Япония е принудена да прилага значителни усилия за решаване на множество назрели сложни структурни проблеми. В средата на 60-те и началото на 70-те години страната окончателно смени екстензивния с интензивния „модел“ на икономическо развитие. В резултат на това от около една трета през 1955–1960 г. делът на интензивните фактори в икономическото развитие се доближи до 70 на сто в края на 70-те и началото на 80-те години. Положението се усложняваше и от разгръщането на научно-техническата революция, която изостри не само цикличните, но и структурните кризи. Япония почувствува особено остро влиянието на тези кризи поради силната си зависимост от вноса на суровини и нефт. Засилването на държавното регулиране на икономиката и действията на монополите не можаха да избавят стопанството от резките колебания на темповете на икономическо развитие, присъщи на капитализма. Задълбочиха се процесите на структурна реконструкция на промишлеността, при които отраслите, които родиха „чудото“ на ускореното икономическо развитие постепенно започнаха да снижават както общата си продукция, така и дела си в националното промишлено производство. На тяхно място започнаха да се настаняват нови, технологично прогресивни отрасли, които поемаха все по-голяма част от натоварванията на японската икономическа машина.

Япония завоюва второто място в капиталистическия производствен, търговски и финансов маратон с помощта на „класическите“ отрасли на своята промишленост. За да се задържи на него обаче й се налага непрекъснато да променя отрасловата и технологичната структура на икономиката си. Естествено е, че отрасловата структура на претендента за лидер и на лидера значително се различават. Още повече че дори само запазването на позицията на „№3“ в световната икономика налага да се поддържа висока структура и продуктова динамика, непрекъснато да се създават и утвърждават на пазара нови производства и продукти.

Какви са главните промени, които настъпиха в японската индустрия?

Черната металургия е традиционен отрасъл, който много допринесе за японското икономическо „чудо“. В него японците успяха да изпреварят по абсолютен обем на производството основните производители на стомана в капиталистическия свят и да се утвърдят на второ място след САЩ. Във втората половина на 70-те години Япония успя дори да изпревари САЩ по потребление на стомана на глава от населението. През 1974 г. японците постигнаха по този показател 691 кг срещу 680 кг на САЩ, 679 на ФРГ и 419 на… Великобритания. И всичко това върху ограничената площ на архипелага, без почти никакви собствени ресурси и енергоносители!

„Стоманената хватка“ на Япония в „икономическото джудо“ превърна корпорацията „Ниппон сейтецу“ в най-голямата металургична фирма в капиталистическия свят. „Ниппон сейтецу“ обединява повече от 500 компании, организации и научноизследователски института. Най-забележителното в нея е, че тя е значително по-рентабилна от всички свои конкуренти.

Японците навреме прозряха, че в началото на 70-те години черната металургия се оказа под силното влияние на научно-техническата революция.

За периода 1964–1978 г. японците съкратиха работните часове, необходими за производство на един тон стомана с 67 на сто, срещу 53 на сто във ФРГ и само 35 на сто в САЩ. При такова рязко съкращаване на производствените разходи не е учудващо, че японското производство на стомана се оказа значително по-рентабилно от производството на САЩ и на Западна Европа. Съвременните методи за производство създадоха на японската стомана престиж на продукт, който по нищо не отстъпва на марките с вековна репутация, а в някои отношения дори ги превъзхожда. Всичко това обяснява как и защо Япония започна да играе водеща роля в международния пазар на продукти на черната металургия и най-вече на различните видове облагородена стомана.

Разбира се, по този въпрос има и други мнения. Някои се опитват да обяснят стоманения „бум“ на Япония с довода, че развитите капиталистически държави по екологически и други причини са искали да се „отърват“ от това „мръсно“ производство и да го предоставят на развиващите се страни. Това не е вярно. През 1960 г. производството на стомана в САЩ, Япония и Общия пазар е 96 на сто от общото производство на капиталистическия свят. В следващите 20 години техният дял спадна едва със 7 на сто. Следователно налице са значими структурни промени не в общото производство на стомана, а в неговото разпределение между САЩ, Япония и Общия пазар, резултат главно на по-ниската себестойност и на по-високото качество на японското производство.

Подобно е положението с производството и потреблението на глава от населението на такива жизненоважни за съвременната промишленост метали, като мед, олово, алуминий и др. Заслужава да се отбележат забележителните постижения на японците в създаването и производството на т.нар. аморфни метали. Напоследък те все по-силно привличат вниманието на водещите производители и фирми. Първата аморфна метална сплав с отлагане на водород бе създадена през 1968 година в САЩ. Само след десет години над 10 японски фирми вече създаваха и произвеждаха собствени аморфни метали. Изключително перспективна е и създадената от американска фирма метална сплав със запомнящи свойства, която не след дълго японските фирми „Мицубиши Метал Ко“, „Фурукава Електрик Ко“ и др. започнаха да произвеждат в широка гама.

„Автомобилната хватка“ на японците се оказа особено болезнена за САЩ и за Западна Европа. За развитите капиталистически страни автомобилостроенето е отрасъл, който е и национална гордост, и критерий за общото състояние на стопанския им организъм.

Те не са и предполагали, че ще настъпи времето, когато някой ще ги конкурира сериозно в тази област.

Но да се върнем към японците. При тях автомобилостроенето става стратегически отрасъл в средата на 50-те години. Трябвало да се реши какво да се направи и как да се осигури неговото бързо развитие. Въз основа на своя прогноза МИТИ разработва програма, която цели да се ограничи валутата за закупуване на коли от чужбина и да се поощри придобиването на лицензи. Програмата среща ожесточената съпротива на много влиятелни ведомства, между които Министерството на финансите и Националната банка. Все пак МИТИ успява да се наложи и в Япония започват да се сглобяват автомобили с части, внесени от чужбина. Собствено масово производство на автомобили се организира едва в 1958–1960 г.

В спомените си един тогавашен дипломат пише, че по време на посещението си във Франция президентът на „Тойота“ пожелал да се срещне с висши ръководители на автомобилните тръстове „Рено“ и „Пежо“, но получава учтив отказ. Шефовете на реномираните европейски автомобилни фирми не смятат да губят времето си с такъв „незначителен“ човек. По това време ръководител на автомобилен салон в Токио представител на „БМВ“ самоуверено заявява: „Ние не продаваме коли, а изкуство да се живее…“ Японците учтиво се съгласяват, а „Хонда“ само за няколко месеца завладява 10 на сто от американския пазар на малогабаритни луксозни леки автомобили.

През 1979 г. западногерманската федерация на автомобилопроизводителите определя 10-те най-добри модела, които се продават на капиталистическия пазар. За основен критерий се приема броят на рекламациите на 10 хил. продадени автомобили. Между тези 10 модела намерили място четири японски коли и… нито една на САЩ. Този факт може и да е бил изненадващ, но в никакъв случай не е случаен, тъй като процентът на колите за дооправяне в края на веригата в Япония е… 0,31 За сравнение ще посоча, че във Франция той е 30 на сто, т.е. 100 пъти по-висок! Една американска лека кола „Кадилак“ отива на сервиз средно 3 месеца след покупката, а една машина „Ниссан“ след 3 години… При това „Тойота“ и „Ниссан“ произвеждат с един работник за една година повече от 50 коли срещу 26 за „Фиат“ и 12 за „Ситроен“.

Друг интересен факт.

През 1980 г. САЩ успяват да продадат в Япония едва 10 000 леки автомобили. През същата година на американския пазар са продадени повече от 1 800 000 японски леки коли, а общото им производство достига 11 млн. Американците са развенчани като най-голям световен производител на леки автомобили. Независимо от някои конюнктурни колебания, японците и днес продължават да бъдат водещи в тази област. Техните автомобили са по-качествени, по-евтини и с повече електронна апаратура.

Япония успя да се наложи на световния капиталистически пазар на автомобили по един безапелационен начин. Днес японските производители изнасят повече от половината от своето производство. Всяка втора кола в Гърция е японска, в Швейцария и Белгия — всяка пета, а в САЩ — всяка шеста. Изглежда обаче, че и това положение вече не удовлетворява японските автомобилни гиганти. В своите щабове те трескаво разработват производствена и пазарна политика, с която да посрещнат XXI век.

Развитието и укрепването на японската електронна промишленост е класически пример за стратегия и тактика, реализирането на които е извело Япония на челни позиции в света. Неслучайно електрониката е отрасълът, който допринася най-много за постигане и запазване на позициите й на втора сила в капиталистическата икономика. Успехите на Япония в електрониката са колкото главозамайващи, толкова и безспорни.

Развитието на японската електронна промишленост води началото си от 1957 г., когато се поставят нейните основи. Особено бурен е разцветът й след 1978 г., когато производството на отделни полупроводници намалява в сравнение с производството на интегрални схеми. През следващата година Япония вече изнася повече електронна продукция, отколкото внася. Само след една година японските електронни продукти са ¼ от продадените на капиталистическия пазар. Според редица прогнози към 1990 г. се очаква японската електронна промишленост като цяло да надмине електронната промишленост на САЩ, Никой не може да твърди със сигурност, че тези прогнози ще се сбъднат, но фактът, че в последните години САЩ полагат много усилия да осигурят именно японска усъвършенствувана електронна продукция за нуждите на военната си промишленост е многозначителен.

Днес без преувеличение може да се твърди, че „електронната хватка“ се оказа най-изпипаната и най-главозамайващата в арсенала от подходи на японските монополи. В последните 20 години развитието на електронната промишленост в капиталистическия свят се характеризираше с изключително високи темпове. В САЩ например за периода 1976–1985 г. производството на електронна продукция нараства почти четири пъти и достига 170 млрд. долара годишно. Делът на електронната промишленост в общия национален продукт на капиталистическите страни през 1970 г. е 2,6 на сто, през 1980 г. — 3,5 на сто и през 1987 г. — 4,7 на сто. Очаква се, според някои прогнози, през 2000 г. той да достигне 8–10 на сто. В Япония за посочения период развитието на електрониката се ползува с безспорен приоритет както от страна на държавата, така и от страна на монополите. В резултат на това страната на изгряващото слънце изпревари по този показател общото производство на ФРГ, Франция и Великобритания и се нареди на второ място след САЩ. През 1985 г. на Япония се пада ¼ от световната електронна продукция срещу 47 на сто на САЩ. Средногодишните темпове на развитие на електрониката и електротехниката в Япония за периода 1975–1980 г. са 16,4 на сто, в САЩ — 7,2 на сто, във Франция 3,5 на сто и във ФРГ — 3,1 на сто. Особено значими в последните години са успехите на японската полупроводникова промишленост, която не само достигна, но и значително изпревари по технологично равнище полупроводниковата промишленост на САЩ. Въпреки голямата конкуренция японските износители вече владеят повече от 75 на сто от пазара за полупроводникови прибори на САЩ.

Едни от основните видове електронна продукция, големите електронноизчислителни машини, е традиционен приоритет на САЩ. Въпреки това от средата на 70-те до 1985 г. японците успяха да увеличат тяхното производство 7 пъти. Амбициите им в тази област са наистина фантастични. От 1982 г. с непосредственото участие на правителството се осъществява национален проект за създаване на електронноизчислителна машина от пето поколение с изкуствен интелект.

 

 

Дълго трябва да бъдат изброявани областите и производствата в електрониката, в които японците са първи. Особено показателни са и заслужават внимание успехите на Япония в производството на интегрални схеми и микропроцесори. Японските фирми контролират от 60 до 90 на сто производството на много от важните типове микропроцесори на международния капиталистически пазар. През 1985 г. те успяха да изместят САЩ от позицията им на най-голям производител на съвременни интегрални схеми, а от 1986 г. се превърнаха и в най-големия световен потребител на такива схеми.

Големи са успехите на японските фирми в редица нови области и производства на електрониката. „Тошиба“ първа в света демонстрира оптическа дискова система за съхраняване на информация. Тази система прави излишна употребата на огромно количество хартия, икономисва труд и пространство и което е по-важно, създава по същество ново мислене и нова философия за канцеларския труд. Диск с диаметър 5 инча (около 13 см) съхранява информация, която иначе може да се запише на 10 000 страници. „Тошиба“ първа пусна на пазара и машина-преводач от японски на английски език. Влизат в производство и първите машини, които се активират от човешки глас, тоест в перспектива могат да бъдат управлявани с говор. „Фуджицу“ разработиха принципно ново факсимиле-терминал, около 30 пъти по-бързо от действуващите досега подобни устройства. Същата фирма показа и модели, които се свързват с инфрачервени лъчи, при които връзката между централния процесор и периферните устройства се осъществява безжично. Целта на японските фирми е техните продукти да бъдат по-нови, по-функционални, по-евтини, по-добре проектирани и изработени.

Би било наивно да се твърди, че японците във всички области на електрониката са достигнали и изпреварили своите най-големи конкуренти. Те все още продължават да изостават в областта на фундаменталните изследвания, на програмното осигуряване и още редица други. Въпросът е, докога?

Успехите на японската електроника имаха мултипликационен ефект върху всички отрасли на промишлеността и най-вече върху машиностроенето и роботостроенето. В Япония има 135 производители на роботи. През 1980 г. тя е разполагала с 47 хиляди робота в производството, а ФРГ — с 5 850, САЩ — 3255 и Великобритания — със 185. Днес японците разполагат с около две трети от роботите, инсталирани в производствената сфера на капиталистическите страни. Те произвеждат значително количество роботи, три четвърти от които експортират в САЩ и в Западна Европа. Усвояването на производството на роботи от следващи поколения непрекъснато увеличава пазарното им търсене. Японците планират до 1990 г. да увеличат 7 пъти производството на роботи в сравнение с 1983 г. и до 1995 г. — 4 пъти в сравнение с равнището на 1985 г.

Роботи в Япония се внедряват навсякъде, където това е възможно и ефективно. Днес повече от 25 на сто от малките предприятия използуват по един или повече роботи. Тъй като тези предприятия невинаги са в състояние със собствени средства да купуват и внедряват роботи, те са активно подпомагани от държавата, която им отпуска нисколихвени заеми или ползват роботи чрез лизингови форми, т.е. вземат ги „под наем“. Но силата на японците е в използуването на роботите при внедряването на гъвкави автоматизирани производствени системи. От началото на 80-те години в политиката на японските фирми се очерта преход от разработване и внедряване на отделни модули и линии към създаване на гъвкави автоматизирани предприятия. Целта е ясна: колкото се може по-бързо да се премине към създаването на цехове и заводи-автомати.

Япония успя здраво да се окопае на втора позиция в капиталистическата икономика, като едва ли ще позволи да бъде изместена от нея. Но амбицията е да стане №2 в световната икономика. Забележителният икономически успех на японците ги направи особено богати. Япония получи реална възможност да се превърне ако не в световен банкер, поне във финансов магнат. Не е случайно, че седем от десетте най-големи банки в света днес са японски. С равносметка от 285 млрд. долара „Дайичи Кангьо Банк“ беше провъзгласена за първа банка в света през 1987 г. Това е нормално: „дайичи“ означава първа. „След морските строежи, автомобилите, електрониката, японският възход сега се опира върху силата на парите.“ Тези думи на британски банкер, казани в Токио, като че ли най-точно характеризират финансовата мощ на Япония.

Навремето американският генерал Макартър беше казал: „Това, което е добро за САЩ, е добро и за Япония“. Днес обаче тази формула едва ли може да се приложи, особено в областта на финансите и банковото дело. Японците тук успяха да изпреварят САЩ. Благодарение на интернационализацията на йената значително се разшириха международните операции на японските банки. Споменатата „дай-ичи“ реализира 40 на сто от своите активи от интернационални операции. От друга страна, японците ревниво пазят своя финансов пазар, от който само 2 на сто принадлежат на присъствуващите в Токио 67 чужди банки. През 1987 г. златно-валутните резерви на Япония достигнаха 42,2 млрд. долара, което е с 60 на сто повече в сравнение с 1985 г. Токио се превърна във финансов център на Азия и е на път да претендира за световен лидер.

Засилването на финансовата мощ на Япония се съпровожда и с повишаването на нейната политическа и икономическа роля в световното развитие. „Ние носим отговорност за икономиката на Азия — заявява министър-председателят Такешита, — което ще позволи да бъдат заличени спомените от войната…“ Помощта, която японците предоставят за развитие, действително не е малка, но тези, които се ползуват от нея, великодушно биват поканени да купуват японски стоки. Наскоро беше съобщено, че Япония ще отпусне огромния заем от 20 млрд. долара на страните, които изпитват особени трудности в плащането на своите задължения. И тъй като в страната на изгряващото слънце всичко става по план и програмиране, това е указание, че настъпва нова фаза — фазата на японска финансова експанзия, че Япония вече се чувствува достатъчно силна да предприеме нови ходове в утвърждаването си като финансов лидер в света на капитала, превръщайки се в световен банкер.

Не бива да се остава с впечатлението, че завоювали веднъж третата позиция в световната икономика, японците живеят весел и безконфликтен живот. Напротив, пред тях непрекъснато изникват нови проблеми, които изискват все по-големи усилия, за да бъдат решени. Конкуренцията на международния капиталистически пазар се ожесточава и не са редки случаите, когато японците също губят. Често тази конкуренция е толкова силна, че в Япония я характеризират със специфичния термин „като-кайсу“, който означава крайно изтощаващо състезание или конкуренция.

Известни са много факти на остра конкурентна борба между японците и „четирите дракона“ или както още ги наричат „новите Японии на Изтока“: Южна Корея, Тайван, Хонконг и Сингапур. Тези страни използуваха японски инвестиции и оборудване за създаване на собствена индустрия. В резултат на това първа възникна текстилната им индустрия, след нея — производството на изкуствени влакна и напоследък — азиатската електронна промишленост. Тя бавно, но сигурно започна да измества електронната промишленост на Япония от пазара на сравнително простите продукти (касети, радиоапарати, касетофони, домакински уреди и др.) и да се бори за завладяване на пазара на цветни телевизори и видеомагнетофони. Японците се поставиха в положение, когато губят значителна част от пазара, предоставяйки го на конкуренти, които бяха създали сами. В крайна сметка на тях им остана пазара за най-сложни стоки, в които те изпреварват останалите производители. Още по-парадоксално е, че този „сценарий“ се повтори в редица отрасли на тежката промишленост. Изнасянето на големи корабни докове в Бразилия и Сингапур даде отражение върху самите продажби в Япония. Подобно е положението с цяла мрежа от петролни и химически заводи. Причините за високата конкурентоспособност на японските заводи и технологии, които напускат архипелага, се търсят в близостта им до източниците на суровини, евтината работна ръка и земя почти на безценица.

При това положение единственото предимство на японците остава висшата технология, качеството и автоматизацията.

Много сериозно е и отражението, което оказват върху Япония сътресенията на цените на суровините и на международния валутен пазар. Те обуславят редица структурни явления в японската икономика, които често имат кризисен характер.

Особено отражение върху темповете на икономическото развитие има непрекъснатото падане на курса на основната капиталистическа валута — долара. През януари 1987 г. курсът на долара достигна рекордно ниско равнище спрямо йената в цялата следвоенна история на капиталистическия свят — 128 йени за един долар. „Черният понеделник“ на международните борси не отмина и Токио. Продажбите на редица водещи японски фирми спаднаха. Намали се значително и тяхната печалба. „Доларовият шок“ отне на „Тошиба“ през първото шестмесечие на 1986 г. 70 на сто от печалбите, а на „Хитачи“ — 55 на сто през второто тримесечие. Печалбите на „Мацушита“ спаднаха през 1986 г. с 35 на сто. Единствен изход за японските монополи остана търсенето на нова алтернатива на евтиния долар. И те я намериха в инвестирането на средства за покупка на недвижими имущества и заводи в САЩ, където всъщност при скъпата йена и евтиния долар те печелят 50 на сто; за рационализиране на производството и за усвояване на нови, високоефективни продукти. Този смел и рискован ход не остана без резултат. През 1987 г. продукцията на 300 най-големи японски предприятия се увеличи с около 20 на сто. От октомври фирмата „Фуджицу“, която е сред световните лидери по информатика, съобщи за удвояване на своите печалби…

Повишаването на курса на йената спрямо долара влияе силно върху станалите „традиционни“ за японската икономика отрасли. В особено тежко положение е черната металургия, която беше принудена да съкрати производството си с 6 на сто само за една година и да достигне най-ниското си равнище за последните 20 години — 98,3 млн. т. Експортът на стомана в САЩ падна под 30 млн. тона, т.е. под равнището на квотата на „доброволните“ ограничения, съгласувана между двете страни. „Ниппон сейтецу“ беше принудена да разработи и да започне провеждането на четиригодишна програма за рационализиране на производството, която предвижда неговото намаляване, спирането на четири или пет доменни пещи и освобождаването на 40 хил. работници и служители. Намалява производството и експортът на автомобили. С 9 на сто е намалено само за една година производството на корабостроенето, където се засилва конкуренцията на Южна Корея. Мощностите в този отрасъл превишават двойно очакваните поръчки в близките години. Увеличаването на физическия обем на импорта се съпровожда с намаляване на стойностния му обем. Стойностният обем на експорта в долари, обратно, расте, докато физическият му обем намалява. Това обуславя ново повишаване на положителното салдо на търговския баланс на страната. Палиативно е влиянието и на приетата „Програма за действия по откриване на японския пазар“, която е в ход от средата на 1985 година.

Японската икономика продължава да бъде силно зависима от експорта. Все по-често се чуват вече гласове, че е необходимо да се стимулира вътрешното потребление, за да се запазят темповете на икономически растеж на приемливо равнище. Очаква се, че по-нататъшното повишаване на курса на йената ще намали темпа на прираста на инвестициите, ще окаже влияние върху икономическото развитие и в резултат на това ще доведе равнището на безработицата до границата на 3 процента.

Американците продължават да разчитат на евтиния долар. Те потребяват повече, отколкото произвеждат. Японците пък обратно, произвеждат повече, а потребяват по-малко. Растат техните авоари и участието им в чужбина, което през 1987 г. достигна 180 млрд. долара, срещу 130 през 1985 г. Япония обвинява САЩ, че с небалансирания си бюджет и с високото потребление объркват финансите на света.

Японците считат, че е дошло времето да престанат да се извиняват с традиционната си учтивост и да започнат да играят ролята на лидер в капиталистическия свят, подхождащ на икономическата им мощ.

Тази глава би могла да завърши с последния разговор, който водих през пролетта на 1988 г. с един от представителите на японската металургия и тежко машиностроене по повод поевтиняването на долара.

Той предпазливо, но не без самочувствие отговори: „Някои ни оплакват, че с поскъпването на йената ще пострада японския износ. Искам да Ви уверя, че това са напразни надежди. Преценете сами: чрез скъпата йена се затруднява нашия износ, но колко пъти се облекчава импорта? Скъпата йена ни гарантира по-евтини суровини. По-евтините суровини чрез високотехнологична обработка осигуряват по-евтин краен продукт, а по-евтиният краен продукт гарантира конкурентоспособност на световните пазари. Така че не бива да се очакват някакви изненади, отнасящи се до стабилността на японския активен баланс във външната търговия…“

Япония се готви за отбрана… чрез ново настъпление. В навечерието на 120-годишнината от започването на капиталистическото си развитие Япония залага на нови карти. Ще успее ли тя да се превърне в новия лидер на капиталистическия свят? Отговорът на този въпрос е пред нас, в XXI век.