Начо Папазов
Япония от самурайския меч до изкуствения интелект (24)

Професор д-р Шигейоши Мацумае и Токайският университет

При запознаването ни този „истински“ японец, учен, изобретател, политик и държавник, педагог и просветен деятел, спортист от младини и меценат на традиционните японски спортове (сам достигнал най-висока степен по „джудо“), ми направи силно впечатление. Не е „скроен“ по японските стандарти. Висок и снажен, със склонност към философските проблеми на живота, жизнерадостен и с умение да се шегува и да разбира от шега. (Това е твърде рядко за обикновения японец, който желае да се шегува, но трудно „поема“ смисъла на шегата… Ненапразно се казва: „Японецът се смее на анекдот на следващия ден, защото дотогава размишлява по него“…)

Когато пристигнах като посланик в Токио Мацумае-сан вече бе приятел на българското посолство. Сприятелихме се: беше на 67, а аз на 46 години. Разликата в годините обаче нямаше значение. При японците такава разлика даже се приема за естествена, защото по-старшият по години поема шефството на по-младшия и винаги е „сенсей“ — учител. Сега мога да кажа, че наистина Мацумае-сан е един от моите учители по японските проблеми, приятел на България, който в много случаи ни оказваше съдействие, особено като депутат от Диетата, известен политически деятел от Социалистическата партия, министър на съобщенията и просъществувалото само една година правителство на социалистите непосредствено след войната.

Д-р Мацумае помогна много, за да навлязат на японския пазар българските тютюни, за което бе необходимо специално разрешение от тютюневия монопол и от правителството. Много ценно бе съдействието му за подписване на първия договор за търговия и мореплаване между НР България и Япония.

Особено големи са неговите заслуги за развитие на българо-японските културни и научно-технически връзки.

На визитната картичка на Шигейоши Мацумае могат да се отбележат 17 поста на президент и директор на най-различни организации — от президент и председател на управителния съвет на университета „Токай“, президент на Японската културна асоциация за връзки с чужбина до президент на световната асоциация по джудо, директор на асоциациите по електроника, по телекомуникации и т.н. Той е почетен доктор на много университети в Европа и САЩ, в това число и на Софийския и на Московския университет.

Награждаван е с българския орден „Мадарски конник“. Носител е на международната Димитровска награда за мир.

Богата е биографията на проф. Мацумае. В неговия портфейл от изобретения като електроинженер и специалист по съобщенията особено значимо е създаването на комуникационния кабел, прокаран на дъното на световния океан за връзка между континентите.

По време на Втората световна война той служи в Бюрото за планиране. Достига чин генерал. През 1943 г. изпраща меморандум до императора, че е крайно време да се спре войната, която ще доведе Япония до пълна катастрофа. Меморандумът попада в ръцете на тогавашния министър-председател генерал Тоджо, който разжалва Мацумае в чин ефрейтор и го изпраща на лагер във Филипините.

Професор Мацумае е първият, който покани детския хор при Българското радио да гостува в Япония. Под патронажа на Мацумае-сан той получи голяма известност в цялата страна, където хоровото изкуство е много популярно и Съюзът на хоровете наброява няколко милиона членове.

Университетът „Токай“, който е частна формация в системата на висшето образование на Япония, има над 40 000 студенти. Главният център — университетският град, е край Токио. Университетът има три филиала — на остров Хокайдо и в префектурите Шидзуока и Кумамото. Притежава два кораба за научни океанографски изследвания, най-големия в Япония аквариум, един от най-модерните японски центрове за космически изследвания в Кумамото, една от най-големите болници в Далечния изток — 1200 помещения, 1000 болнични легла, над 400 лекари, над 600 медицински сестри и медицински факултет. Деканът на факултета, световноизвестният биохимик проф. Сасаки ми е разказвал, че техният подход за съоръжаване на болницата и институтите е да закупуват съответни научни прибори, системи и инструментариум от най-добрите световни фирми в това число и японски. След определен изпитателен срок определят доставчика по равнището и надеждността на техниката…

Спомням си церемонията по откриването на аквариума на университета „Токай“ край гр. Шидзуока. Беше през 1970 г. Присъствувах на едно незабравимо зрелище. Пред 2-те хиляди гости проф. Мацумае говори за значението на новата придобивка за Университета — уникален комплекс, истински нагледен университет по океанография с богатствата на океаните от рибно разнообразие и разнообразието на водорасли до богатствата на океанското дъно и с демонстрации за тяхната експлоатация чрез дистанционно управление на роботите „копачи“ и „товарачи“…

В своето слово проф. д-р Мацумае оповести почетните гости и подчерта, че сред тях са намерили време да се отзоват на поканата съветският и българският посланик, а правителството (тогава министър-председател беше Такео Мики) даже не е поздравило тържеството, което показвало неговото отношение към науката, образованието и културата на Япония. В края на тържеството обаче бе съобщено, че министър-председателят е изпратил лично послание по случай откриването на аквариума…

Много неща могат да се кажат за университетската „империя“ на Мацумае-сан: от ултрамодерните здания, аудитории и лаборатории на неговия университет до богатата спортна база за студентите със специално съоръжени зали за различните спортове и особено за японските древни военни спортни игри като джудо, кендо и т.н.

По линия на културните връзки вече завършиха университета „Токай“ български младежи, които изучиха японски език и се дипломираха в областта на електрониката и телекомуникациите.

Ш. Мацумае е посещавал многократно нашата страна. При моето последно посещение в Япония през 1987 г. той ме посрещна на 33-я етаж на „Касумигасеки“, първият небостъргач в Япония в центъра на Токио. Там на цялата площ на етажа е разположен клубът на университета „Токай“. Ресторантите на клуба и отделните сепарета се пълнят на обяд и вечер от бивши негови възпитаници. Тук се срещат състуденти от различни професии, обменят опит и идеи, в това число за подпомагане процъфтяването на „Токай“. Това е изпитана форма в практиката на японските ВУЗ. По статистика в Япония има 420 университета, а това означава, че работят най-малкото толкова клубове на техните възпитаници. Както вече споменах в японската система на подбор и разпределение, растеж и използуване на кадрите признакът „съвипускник и състудент от даден университет“ в много случаи стои на първо или на второ място по значение.

И така на 17 юли 1987 г. в Токио приведеният вече годишен джудист Мацумае-сенсей беше мой домакин. Бяхме в неговия кабинет в клуба на Университета.

Разглеждаме неговата сбирка от подаръци и награди, където на лично място са наградите и сувенирите от България, и започваме продължителен разговор по различни проблеми.

Като един от културтрегерите на Япония той все още живо се интересува и вълнува от системата на японското образование. По този проблем сме разговаряли и друг път. Той има своя концепция за образованието и възпитанието. Създал е към университета „Токай“ средни училища и детски градини, за да експериментира една цялостна система на обучение от детската възраст до университета. Организирал е научни лаборатории към катедрите, като отделя специално внимание на електрониката, биотехнологиите с медицинска насоченост, космически изследвания с насоченост към телекомуникациите, океанографията и археологията. Последната е част от неговото хоби като директор на музея за антична история на ориента.

Японската образователна система според него е лоша. Сегашната система на постъпване в университетите чрез сурови изпити депресира японската младеж. В началото на тяхната младост, най-хубавите им години за физическо и умствено развитие те трябва да полагат дяволски усилия, да зубрят, за да получат високи бележки за постъпване в университетите. Нямат време за спорт (а за Мацумае само този факт е истинска „анатема“). Превръщат се в спринтьори за високи бележки. „Ние никога не ще създадем велики учени или истински лидери във всяка област, включително и политиката, докато продължава тази система — сякаш разсъждава на глас големият учен. — На децата трябва да се позволи да се развиват естествено без всекидневния натиск и напрежение за бележки.“

Проф. Мацумае на дело реализира тези идеи не само в своя частен университет, но ги реализира и чрез международната фондация на негово име, която приема на специализация стипендианти чужденци, доказали способности особено в природните науки, медицина и инженерство. Склонен е и настойчиво кани от чужбина изтъкнати млади политици, социолози и психолози. Автор е на много инициативи, свързани с развитието на спорта в Япония и в света, председател на японското движение за световно федерално правителство, в което, както се изразява самият той, не вярва засега, но не го напуска оптимизмът. Миролюбец по убеждение, той не вижда друга алтернатива за оцеляване на човечеството, освен мир и разбирателство между народите.

Ето още някои мисли, развити от Мацумае в хода на разговора ни и в отговор на задаваните му въпроси. Те се потвърждават и от разговори с други прогресивни японски деятели.

„Ако има война, ние ще загубим. Това ще бъде равносилно на харакири. При мир ние ще изпреварим американците (САЩ). Не американците ще американизират Япония, а Япония ще японизира американците. Днес Япония вече не отстъпва на САЩ по наука и технологии. Икономически Япония стана много силна. Но японците не умеят да се самоконтролират. Не можем вече да контролираме икономиката си и икономическата експанзия към света. Японските бизнесмени често не се съобразяват с интересите на другите страни. С това се създават антияпонски настроения. Те имат много пари и си позволяват да купуват земи, сгради, заводи, хотели и др. недвижими имущества не само в Япония, но и по целия свят. Погледнете какво става в Ню Йорк, Сан Франциско, Чикаго, Лос Анжелос — там все повече небостъргачи са японска собственост. В Хаваите повечето хотели са изкупени от японци, което не е правилно и създава антияпонски настроения. Подобно настроение се формира и във Филипините…“

 

 

В Токайския университет бил проведен японско-американски семинар. Един от американските учени, като говорил за дебаланса в търговията на САЩ с Япония, казал, че „не вижда друг начин да се ликвидира този дебаланс, освен да продадат Аризона на Япония. Хем японците ще облагородят пустинята, хем САЩ ще си оправят балансите…“

Питам коя е причината за успеха на японците?

Мацумае: „Трябва да се отговори в исторически план. Америка деградира. Америка отслабва след войната. Причината е, че излезе победител, забогатя и се демобилизира. Американците много залагаха на това, че са най-могъщата и най-богата държава. Отпуснаха се, много средства хвърлиха за въоръжаване. Решиха, че след блестящите им победи, дойде време за отдих. Подцениха нуждата от усилия и напрежение, помислиха, че са стигнали предела.

А Япония обратното: трябваше да се възстанови от пепелта, полагаше невероятни усилия да стъпи на краката си.“

Отпреди войната Мацумае имал някои идеи и концепции, които се потвърдили след войната: „Фактически след войната САЩ бяха опиянени от успехите. Намалиха темповете, докато Япония действуваше обратно! Докато американците вдигаха наздравици за победата, японците разработваха планове и концепции за бъдещето… Японците още в началото си поставиха за цел да разработват собствена технология. Въпросът за технологическото предимство беше поставен веднага след войната. Опората на собствените сили е бил един от главните ни принципи, т.е. да се създаде собствена технология като база за ускорено използуване на световния опит.

САЩ сега започват да нервничат и се създава напрежение. В съревнованието в технологическата област американците започват да губят предимство. Японците се правят на послушни, защото нямат засега друг изход. Япония обаче може да печели само в условията на мир.

Ако разчитаме само на чуждия опит, ние сме обречени на гибел. Това доскоро бе политика на възстановяване след войната.“

Питам го какво трябва да се направи според него?

Мацумае: „Японците трябва да не се проявяват така агресивно на международната икономическа арена. Както сега действуват, те настройват други нации срещу себе си. Под предлог, че им помагат, като купуват недвижими имоти и дават кредити на правителствата, японците нахлуват по света. За третия свят това не са никакви помощи. Защото техните правителства не умеят да ги използуват и ги прахосват неразумно. Японците не умеят да контролират даваните от тях пари.

Известно е, че японецът е егоист, гледа от всичко да печели. Всеки дърпа чергата към себе си. Идеята истински да развиваш една страна трябва да включва и грижата да се развиват и другите страни. Например в развиващи се страни ние откриваме центрове за обучение и изследване, за да се развиват те в перспектива.

Вчера в моя дом се събраха хора от различни партии и предложиха Япония да подпомага културното и научното развитие на някои развиващи се страни.

Япония може да преуспее само в мирно време. На този етап политиката не е разумна, а ще стане разумна, когато се осигури контрол за правилно използуване на парите както вътре, така и вън от страната.

Япония не е модел на развита страна, защото една развита страна е не само икономически, но и политически силна. А ние сме гигант в икономиката, а лилипут в международната политика…“

На въпроса за впечатленията му от новите процеси в СССР и у нас Мацумае изказа следните мисли:

„Много приятно впечатление ми прави всичко, което става в СССР. Там съществуват много проблеми от икономически, идеологически и психологически характер. Но важното е, че всичко е насочено за даване по-голяма свобода на личността и целта е животът да става по-добър. Напълно подкрепям мирните инициативи на Горбачов.

Очаквам много от Горбачов. Мисля, че той ще постигне нещо много сериозно и от историческо значение: ще покаже истинското, хуманното лице на социализма. В Съветския съюз се дава свобода на самоуправлението, но все пак там има контрол, при който могат много по-лесно да се провеждат различни мероприятия, за разлика от нас, където бизнесът е по-силен от властта. Централизмът в умерена степен помага по-лесно да се провежда желаната политика, както е в България. Господин Живков у вас отдавна работи за самоинициатива в икономиката и за самоуправление. Не му беше лесно, когато от Москва духаше насрещен вятър. Сега мисля, че и той ще се улесни. А за успеха му съм сигурен, защото като политик е мъдър и опитен. Той е един силен политик. За един политик е необходим опит, сила и воля.“

По повод на аферата с дъщерната машиностроителна компания на групата „Тошиба“, която САЩ обвиниха, че е продала свръхточни металорежещи автоматизирани системи на СССР Мацумае изказа следното мнение: „Това, което американците правят, прилича на средновековие, когато управлението бе абсолютно, феодално! Тяхното е идиотска детинщина. Сякаш си имат работа с деца…“

 

 

Загледан в бъдещето, пред мен стоеше един от символите на днешна Япония. Защото Ш. Мацумае е живият мост на съчетаване традициите с най-модерното в епохата на научно-техническата революция. Той е оптимист. Смята, че разумът ще надделее над злите сили и ще се създадат условия хората да общуват, а Човекът да изяви много по-силно още неподозираните свои творчески възможности!