Таня Николова
Еквилибриум (3)

професионалистите не оставят нищо на случайността

дилетантите разчитат само на нея

поезията е по средата

еднакво неуловима

Какво е нужно на поета за да напише стих?

Време.

* * *

много врати

течение

* * *

спънат кикот на прага

била съм тук

писателството не е работа

ще го пазя

тревичка под камъка

дъщеря ми рисува

премълчаното

каквото мога най ми приляга

ритнах я — пресъхна

смирих се — потече

дъното е обятие

текстът е белег

нечие торнадо се завихря

някъде горе, някъде там

a аз съм долу

при мен

а сега накъде за кой ли път

навътре

е отговорът на въпроси без отговор

Снежно е, а люляк посадих.

Напъпил беше другаде

и с корените го пренесох в градината.

Още я нямам, но днес е първа пролет!

крушите са се разлистили

без да видя как

а всеки ден ги гледах

това е поема само за Грийн

и е съвсем кратка

зелен е той

зелен

като утрото в очите

на красив мъж

или красива жена

ако има значение какво е

щом е зелен

дали тя е жената на моя любим

или любимата на моя мъж

е все едно

когато си другата

не ме е обичал!

не ме е обичал!

не ме е обичал!

просто е стихотворението

на омразата

грозната не прави любов

дори и със себе си

жена (второ качество) търси мъж (втора употреба)

до който да изглежда красива и умна

разбита вълна

в скута ми

на свети валентин

в чашата ми

лед на сърчица

толкова много жени

толкова много мъже

и никакво привличане

говори ми

любов в клетка

аз съм голямо момиче

не плача

без очила

с отрязан език уча английски

сега поне знам защо

не

мъже

строят Тадж Махал

в пустинята на сърцето ми

сипят се звезди

в скайп

той ме чете

чувам обичам те

на сина ми

ще бъде трудно, но не забравяй

че от мен до теб е един флуид

предизвикателството в изпита по вероятности

както и в живота

би могло да е само скоростта

защото и времето, и разстоянието

са въпрос на гледна точка

на мъжа ми

пиша това стихотворение за теб

то е повече оправдание

и по-малко стихотворение

но трудно е

с истинските неща

какъв прекрасен спокоен ден

сама на компютъра и приятелите

ми казват обичам те

по сто начина

невероятна си

и усмихни се

и аз се смея с глас

защото живота наистина е прекрасен

обичан