Таня Николова
Еквилибриум (2)

Пролет

изпърхах

вятър ли ме вдигна

или ти дойде

Лято

не винаги се случва лятото

с онези разтопени небеса

не винаги

Есен

надушил е кошутата еленът

и цял е бяг и трепет

сторих път

Зима

чуй тишината

в окованите думи

е погребано лятото

влюбена съм

не май и не през май

октомври си отиде без много дъждове

ноември сигурно ще е мъглив

а декември студен

типично за сезона

плача

когато ирисите се целуват с вятъра

жената знае

мъжът е влюбен

и с аромата храни птиците

усмихва се

усмихва се

усмихва се

и ако те от слънцето странят

жената знае

усмихва се

усмихва се

усмихва се

и цвят затваря

грях

сок сладък

от ябълковия задник

на съня ми

капка червива

в синия

разум

е

любов

само хубавите хора оставят хубави спомени

често забрявам че е имало такива

зад високата ограда

пазя се

да не влезе някой

да ме докосне с нож или устни

и да срине

любовта

дома

мен

но човек не може да контролира живота

и случайността винаги намира пролука

да плисне дъжд и усмивки

в едно кафе

пишеш ми разни неща

по приятелски

а аз слушам песента

и се питам

какво е това

и как ли се чувства китарата

в ръцете ти

всеки ден в твоя град

по твоите улици

те събирам

тротоар усмивки

шахта с интимни неща

павилион за съвети

алея музика

леха целувки

поток сълзи

лодчици преструвки

слънце

ти целият си любовен стих

и аз валя

слушам тази песен n-ти път

музиката ме взривява

а не разбирам текста

бейбе… тогедър…

защо не можеш да видиш

през дупките на очите

колко си в мен

и колко ми липсваш

как ми размъти мозъка така не знам

вредителите ли бяха малко

или със син камък ме напръска

цъфнах и вързах

че и плод изкарах

грозде

сочно е много

какво да го правя се чудя

сън не ме хваща нощем

да го изям — кратко е

да го изсуша — жал ми е

на ракия и вино ще да е

все да съм пияна

любими

ти ме чуваш през девет земи в десета

трудно ми е, ела, успокой ме

изпразниха се менците

увяхна ми китката

чакам те

да си дойдеш

когато те видя сутрин

или вечер

когато говориш

или мълчиш

усмихваш се

за мен

или пък не

когато те има

съм обла

и сладка

и цяла

или

портокал в зениците

обичам те бавно

охлюв по тялото

за първи път

всеки път

изпищява свирката

бие тъпанът

струна плаче

с глас

и умира

ще се оставя

нека потокът пише вместо мен

за секса

ах

за секса

с теб

100 е тежко за крилете на любовта ти

90 също

при 80 бихме могли да се разхождаме по плажа хванати за ръце

на 70 да подскачаме весело и

на 60 да тичаме по облаците

но тъй като искам да ме пренесеш на ръце

50 / 50 е идеалното тегло за любовта.

Косата ми вече те целува по петите,

идваш ли?

твоето тяло в моето тяло

звучи така лесно

в късно лято

в ранна пролет

като гнездо и лястовица

крясък и дрозд

но твоето ще си е твое

и моето ще си е мое

във всичките нетски сезони

нещо казах

нещо ми отговори

чу каквото не искаше

разбрах каквото ме плашеше

млъкнах

избяга

но днес се сетих

че може би се движим в една посока

далече, далече, далече

от риска да сме себе си

и право в прегръдките

на мелодрамата

глупаво е да кажа обичам те

и сама да се изправя пред избора

накъде

насам, натам или на място

няма значение, защото моят отговор не е приятен за мен

наникъде съм така зависима от другите

първо трябва сама

а после с някой

някъде

ако изобщо е писано

мастилото е още по клавишите

не го изтрих, усмихнато е

дишаше

рисунки не видях, ни вятър

нито птици ехото донесе

пресипнах ли от викане

къде си

естествено че те открих по знаците

в новия ти дом

и тайно те наблюдавам

бих искала да беше тайно и от мен

за да ги няма какавидите в стомаха

и пърхането на пеперуди

по коприненото въже

на което висиш

не заслужава да бъде разказван

бичувай го с мълчание

души го с многозначие

кълцай със страст

а той

няма да е там

кървящата пихтия в гърдите ми

пулсира

искам да я изям

сурова и топла

без белег

от теб

Обичам морето

и тихото, и бурното

с поглед.

Мокра съм

а спасители няма на плажа.

за Санторини ще напиша

някой друг път

всъщност много пъти

ще пиша за Санторини

дори ще отида

с някой друг

може би

там

Голямото въображение е наказание в личен план

Естествено, сама, пак съм сама

с тази любов

и това стихотворение

не мога да избягам от стихотворението

хайде нека да е песен

разочарова ме скъпи

толкова много, толкова много

че думи нямам

а чуждите не вършат работа

не искам и няма да позволя да се увличаш по мен

ми каза

записвам в книгата

за да си го чета като забравя

липсваш ми

не достигам, губя се, не намирам, намалявам, изчезвам

търся метафора или поне синоним

на тази проява на лош вкус

извинявай

много беден речник

той не е против да е вдъхновение

и да лекува нуждите ми

между другото

пак ще се срещнем в някоя реалност

душата ми е в началото

на урока по любов

не гледай звездите, виж до теб

някой иска да те целува

направи го

цената на моите стихотворения

е в килограми и отчаяние

колкото повече, толкова повече

и само за мен

кога да спра да плача

за това тяло

така противно и чуждо

мое ли е

отражението

и позора

как да я спася под тоновете сланина

не съм принц

да я целуна

днес, да, точно сега и нито минута по-късно

ще изтрия всички книги на духовни учители

и ще си кача добра литература

примерно хемингуей

защо той ли

откъде да знам

има ли значение

с кой кораб ще се върнеш у дома