Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- My Single Friend, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Павлина Николова Миткова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 44гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джейн Костело. Нежененият ми приятел
ИК „Хермес“, Пловдив, 2011
Американска. Първо издание
Редактор: Ивелина Волтова
Коректор: Атанаска Парпулева
ISBN: 978-954-261-000-7
История
- —Добавяне
Глава 93
В мига, когато го видях, бях поразена от това колко красив бе Хенри, колко неустоимо секси бе той. Бях изправена пред мъж, който благодарение на „Проекта Хенри“ се беше превърнал в най-върховното въплъщение на желанията на жените, които се обръщаха след него, където и да отидеше.
Но не го обичах заради това. Не заради дрехите или прическата, тялото или лицето.
Хенри, когото обичах, беше забавният, умен, лоялен и прекрасен човек, когото бях срещнала преди толкова много години. Копнеех за този Хенри; не можех да прекарам и ден без този Хенри. Гарнитурата нямаше значение.
— Здрасти, Луси.
Той се усмихна. Усмивката му предизвика вълна от надежда, която се разля по вените ми, превърна краката ми в желе и уби способността ми да говоря.
— Добре ли си?
— Да. Аз… да. — Обзе ме вълнение, сърцето ми галопираше, а ударите му отекваха с гръм в ушите ми. — Просто съм изненадана да те видя.
— И… щастлива?
Кимнах, погледът ми се замъгли от сълзи.
— Много — прошепнах дрезгаво.
Погледна към ръцете ми, които стискаха писмото му:
— Значи си прочела бележката ми.
Отново кимнах.
— Е, беше ли изненада? От това, което написах?
— Да. Не. Не знам.
О, великолепно, Луси!
— Защо си тук? — едва промълвих. — Мислех, че си в самолета.
— Трябваше да съм там. Но получих телефонно обаждане, след като преминах през охраната на летището, което представи нещата в съвсем различна светлина.
— Телефонно обаждане ли?
— От Доминик.
Преглътнах.
— Каза ми някои нещица, но първоначално не й повярвах. Реших, че това е нейната представа за шега.
— Какво ти каза?
Той ме погледна в очите:
— Каза ми, че моите чувства, чувствата, за които обясних в писмото си… Каза ми, че ти изпитваш…
— Абсолютно същото? — подсказах му аз.
На лицето му засия широка усмивка:
— Трябваше ми малко време, за да й повярвам. Всъщност все още не съм убеден, че трябва да й вярвам. Но не можех да се кача в самолета, без да разбера. И ето ме тук.
Долових собствения си истеричен кикот, примесен с истинска, безусловна радост. Знаех, че бе нелепо, но не можех да се спра.
— Ето те и теб — прошепнах аз. — Господи, Хенри, толкова се радвам.
Повече не можех да се сдържа и се хвърлих към него, а той ме прегърна. Ръцете му бяха силни и мускулести. Те придърпаха талията ми към него, а телата ни решително се притиснаха едно в друго.
Целувахме се задъхано. Затворих очи и почувствах как плътните му устни се вплетоха в моите. Езикът му бе топъл и мек, дъхът — сладък. В слабините ми забушува буря и аз се предадох на прегръдката му. Приятелите не се целуваха така. Сама не знаех колко дълго продължи целувката ни точно тук, в новия ми коридор. Той изследваше устата ми, целуваше кожата зад ухото ми, милваше нежно тила ми с върха на пръстите си.
После сграбчи ръката ми и я поднесе към устните си, като целуваше вътрешната част на китката ми. Целуваше дланите ми, кокалчетата на пръстите ми и китките ми. Пръстите ни бяха вплетени, когато той се взря в очите ми. Бях завладяна от емоции. Но тогава ме осени една мисъл. Не исках да разруша момента, като повдигна въпроса, но трябваше:
— Ами Ерин?
Той си пое дълбоко дъх:
— Двамата с Ерин си поприказвахме. Съвсем набързо, но ако трябва да съм честен, повече и не беше нужно. Ерин ще се оправи.
— О?
— Когато Доминик ми се обади, ми каза да попитам Ерин за Дарън.
— Ах — отвърнах аз.
— Това между Ерин и мен никога не е било сериозно, Луси. Ти, разбира се, го знаеш.
— Не го знаех.
— Мисля, че направихме услуга на Ерин — добави той. — Оставих я да си припомня заедно с Дарън времето в университета в бара на летището. Мога да се обзаложа, че ще се съберат, преди да приключат с обиколката си на Европа.
Изпитах неочакван импулс да се приведа към него и да го целуна отново. Когато устните ни се срещнаха, той изненадващо ме взе в обятията си.
— Хенри, какво правиш? — изкисках се аз. — Сигурно тежа колкото половин син кит.
— Луси, гарантирам ти, че не е така — ухили се той и отвори с ритник вратата на спалнята. — Едва ли си по-тежка от някоя малка косатка.
— О, благодаря ти — изрекох с престорено възмущение. — А аз си мисля, че наистина си бил влюбен в мен.
Той ме метна на леглото, изкатери се, застана над мен, като ме притисна с тялото си.
— Аз наистина съм влюбен в теб.
Усмихнах се:
— Радвам се да го чуя, защото не съм сигурна какво щях да правя, ако не беше.
— Това означава ли, че си склонна да опиташ? — попита той между целувките. — Със смотаняк като мен?
Сграбчих тениската му и го притеглих към себе си.
— Повече от склонна — прошепнах аз. — Ами ти? Склонен ли си да опиташ с истинското ми Аз?
Той се усмихна:
— Винаги съм казвал, че истинското ти Аз е моето момиче.