Джейн Костело
Нежененият ми приятел (84)

Глава 84

Последната ни вечер навън беше весело преживяване за по-голямата част от групата. Ерин и приятелите й — Дарън, Джейсън и Аманда — бяха толкова нетърпеливи час по-скоро да започнат пътешествието си. Доминик бе прекарала вечерта, настоявайки да разбере всичко за брат ми (до този момент бях разкрила, че краката му миришеха по-зле от задника на наскоро споминала се мечка, но явно това не я бе отказало). И напълно логично, Хенри преливаше от също толкова голямо нетърпение, колкото и останалите. Дори и да беше размислил, не го показваше.

Колкото до мен, справях се сравнително добре с опитите си да изглеждам щастлива. Което си бе постижение, защото се чувствах така, сякаш сънувах кошмар и не можех да се събудя. Имах чувството, че летях с делтаплан и се бях насочила право към някаква планина. Чувствах се като… лайно. Извинете. Бе трудно да си поетичен, когато си толкова разстроен.

— Опитай от мезето с хайвер, Луси — обади се Дарън, като побутна купата към мен. — Почти нищо не си хапнала.

— О, благодаря. — Загребах една лъжица от соса с цвят на дъвка и започнах да го похапвам с тънката като лист пита. Всички се съгласиха, че това бе най-вкусното ястие отвъд пределите на остров Лесбос. Чувствах се така, сякаш с мъка прокарвах цимент през гърлото си.

— Само помислете — започна Аманда, — по това време следващата седмица ще бъдем в Будапеща, ще ядем гулаш и ще пием… каквото пият в Унгария.

— Известни са с десертното си вино — осведоми я Хенри. — Мисля, че се казва „Токай“.

— Никога не съм обичала сладко вино — нацупи се Ерин. — Ще се задоволя с бирата.

— И в това са добри — добави Хенри. За миг улови погледа ми и сякаш светкавица разкъса гърдите ми. Бързо се извърнах встрани и се опитах да изглеждам така, сякаш се наслаждавах на буца от гръцката разядка дзадзики.

— Хайде, давайте, накарайте ни да ви завиждаме. — Доминик сбута с лакът Хенри. — Двете с Луси оставаме приклещени тук, докато всички вие обикаляте из тези екзотични места.

— Заповядай, можеш да се присъединиш към нас — ухили се Дарън. — Винаги ще се намери място за още две дами.

— О, боже! — изстена Аманда. — Някой да го спре. Той никога не би могъл да устои на блондинка, Доминик.

— Тогава значи е от моя тип мъже — намигна тя. — Благодаря за поканата, но още преди години съм се заклела никога да не отсядам в места, които имат по-малко от четири звезди. Което според мен изключва някои от местата по вашия маршрут. Вляза ли в някое подобно, и започва да ми тече кръв от носа.

Виното се лееше в неограничени количества с напредването на вечерта и колкото по-весела ставаше групата, толкова по-дълбоко отчаяние ме обземаше. Едва поглеждах към Хенри. Бях се убедила, че ако не държа главата си сведена, той щеше да се досети. За моята бурна, възпламеняваща и ужасна любов към него, любов, с която се борех всеки ден и губех.

В един миг Ерин се наведе, за да си вземе маслина, а Хенри й се усмихна нежно. В очите ми започнаха да напират сълзи, обзе ме паника, че щеше да се наложи да напусна залата.

— Смятам, че идва ред на поздравленията, Луси — намеси се Аманда. — Ерин каза, че имаш нова работа.

Роджър ме бе повишил. След сцената с Дрю, на която бе станал свидетел, заяви, че най-сетне бе осъзнал колко много държи на мен. Преди няколко месеца щях да изпадна във възторг заради това. Но сега почти не ми пукаше.

— Да, сега съм акаунт директор — казах й аз. — Имам свой собствен екип и съм в управителния борд.

— Хубаво увеличение на заплата, а? — попита Дарън.

Кимнах.

— Никой не го заслужава повече от Луси — додаде Доминик, като грабна още едно парче от тънката пита. — Време беше Роджър да признае, че тя е наистина ценен кадър…

Когато сервитьорът се приближи, за да налее вино, Доминик се обърна към мен и прошепна:

— Не мога да повярвам какво подло малко лайно се оказа Дрю. Знам, че двамата с него никога не сте били големи дружки, но да те накисне така… честна дума, бях смаяна.

— Хммм.

— Жалко, че напусна по свое собствено желание и се изниза, без никой от нас да забележи — размишляваше тя. — Щеше ми се да видя как го уволняват и охраната го изхвърля.

— Нямаме охрана.

— Знам. Още по-жалко. И все пак това доведе до същото, песента му е изпята.

— Хммм.

— Ама, за бога. — Тя се обърна към мен. Изглеждаше ядосана. — Жено, повишиха те. И вече няма да ти се налага да седиш срещу Дрю и да го гледаш как си масажира чатала. Трябва да си на седмото небе.

Усмихнах се:

— Така е. Честна дума, но имам главоболие, това е всичко.

Доминик се канеше да отговори, когато осъзнах, че телефонът ми звънеше. Извадих го от чантата си и видях, че беше Дейв. Като се имаше предвид, че никога не ми звънеше, първото ми подозрение бе, че искаше да се докопа до номера на Доминик.

— Здрасти. Нека позная… — изправих се и се приближих към вратата, за да го чувам по-добре.

— Луси — звучеше задъхано. — Ще трябва да дойдеш.

— Какво?

— Мама и татко. Къщата гори, Луси. Проклетата къща гори.