Джейн Костело
Нежененият ми приятел (69)

Глава 69

Хенри се върна в осем часа вечерта в неделя и топката в стомаха ми стана твърда като камък. Тя беше там от вчера и се свиваше, като всеки път, когато пред очите ми повторно преминаваше сцената от паркинга, ми причиняваше гадене.

— Здрасти! — опитах се да се усмихна, когато вдигнах поглед от чинията си с бобени кълнове. Те бяха дори още по-малко съблазнителни от обикновено. Всяка отблъскваща хапка беше оскърбление към определението „ядивен“.

— Здрасти! — усмихна се той и застана на вратата. Изглеждаше леко разрошен, но абсолютно великолепен и напълно недостижим.

— Добре ли прекара уикенда? — попита той.

— Много спокойно — излъгах аз.

— О, чудесно — отвърна той, докато си играеше с кожената гривна на ръката си. — Е, ще си взема душ.

— Добре — отговорих аз.

Той кимна и тръгна към вратата.

— Хенри. Предполагам, че срещата ти е минала добре. С Ерин?

Той замръзна, докато обмисляше последните две думи. Погледът му обходи трескаво лицето ми, за да разгадае изражението ми. Само дето бях подготвена за това. И когато видя убедителния израз на благосклонност, който си бях наложила като отливка, се успокои.

— Ъъъ… да.

— Хубаво — отвърнах хладно.

— Значи си знаела, че е била с Ерин?

Кимнах, сякаш едва ли не бях учудена, че трябваше да ми задава този въпрос.

— Вчера ви видях да пазарувате. — Тонът ми беше толкова преднамерено небрежен, че за малко не си изкълчих челюстта. — Хей, наистина се радвам за вас.

Той изпъна гръб:

— Така ли?

— Разбира се — отвърнах щастливо. — Че защо не? Вие двамата сте най-близките ми приятели.

— До този уикенд не се беше случило нищо — каза ми той. — Не сме крили нищо или…

— Хенри, всичко е наред — прекъснах го аз. — Наистина.

— Е, това е страхотно. — Той беше видимо облекчен. — Чудех се дали няма да се почувстваш малко странно от случилото се. Нали се сещаш, все пак Ерин ти е приятелка…

— Какво? Не! Странно ли! Никак даже!

Той се усмихна. Изглеждаше искрено трогнат:

— Благодаря ти, Лус. Това значи много за мен.