Джейн Костело
Нежененият ми приятел (56)

Глава 56

Тъй като тази вечер Хенри беше излязъл, реших да използвам времето си градивно. Направих си коламаска и лакирах ноктите на краката си, нанесох спрей за изкуствен тен, вдъхновена от една снимка на Черил Коул в списание „Хийт“, и се опитах да си сложа полуперманентни удължители за мигли. В крайна сметка се оказах с три успешно залепени мигли на клепачите си и с толкова много лепило, че изглеждах така, сякаш страдах от перде на очите.

Когато се оттеглих в леглото, бях доволна от продължителното си разкрасяване и осъзнах, че непрекъснато мислех за утрешната вечер. Унесох се в лек сън и се събудих малко преди два, когато Хенри се прибра. Използвах възможността да ида до тоалетната, за да го срещна „случайно“ в коридора.

Изглеждаше ослепително красив с онова излъчване, типично за края на бурна нощ. Косата му беше леко разрошена, вратовръзката — разхлабена, а смокингът — преметнат през рано. Разкопчаваше ризата си, когато се озовахме един срещу друг. Погледът ми бе привлечен от адамовата му ябълка.

— Страхотна вечер, а? — попитах аз.

— Оказа се по-добра, отколкото си представях.

— О, чудесно. Значи срещата е оправдала очакванията ти?

Той се усмихна мило, но не отговори.

— О, не, забрави — подразних го аз. — Не беше среща, нали така?

Той само се засмя.

— Само дето от километри мога да надуша аромата на човек, който си е поиграл на цуни-гуни с някоя представителка на противоположния пол — продължих аз, душейки.

— Поздравления, Луси! Има хрътки, които едва ли биха се похвалили с подобно обоняние.

— Не се опитвай да се измъкнеш.

— Няма такова нещо. Срещата ми беше възхитителна, благодаря ти.

— Хубаво — отвърнах аз. — Тя знае ли, че напоследък си станал същински плейбой?

Той изпухтя с досада.

— Действай, разкарай се оттук и иди да се изпишкаш — каза той с прозявка. — Утре можеш да ме въртиш на шиш, ако толкова настояваш.

Едно от малкото неща, в които бях по-добра от Хенри, бе готвенето. Не претендирах, че можех да мина за Найджела, тъй като за начало не притежавах нито дикцията, нито циците. Но имаше много малко неща, които да ми доставят такова голямо удоволствие, като да забъркам набързо домашно приготвено къри или касерола от агнешко.

След дълги размисли тази вечер се бях спряла на един вид риба, наречена морски дявол, която щях да задуша по карибски. Бях готвила такова задушено и преди и знаех, че Хенри го обожаваше. Станах рано, за да купя продуктите и за да съм сигурна, че ще избера най-хубавото в магазина за риба, преди половината Южен Ливърпул да се изсипе на пазара, за да напазарува за вечеря.

Купих няколко бутилки хубаво вино, букет божури за перваза на прозореца и свещи, за да заменя старите, които се бяха разтопили през 2005 година и оттогава насам повече напомняха на вулканични късове, отколкото на изгорели аксесоари за дома.

През по-голямата част на деня Хенри не беше в апартамента и по обяд ми изпрати съобщение:

„Остава ли за довечера?“

Отговорих му:

„Да, да нямаш по-добро предложение?“

 

„Всичко е наред.“

Значи имаше и друга опция.

„Тогава до 19:30.“

С напредването на следобеда установих, че в подготовката ми за вечерта имаше нещо странно. Двамата с Хенри бяхме вечеряли заедно през по-голямата част от съзнателния си живот и въпреки това, поради някаква странна причина, ми се струваше, че се подготвях за среща. Усещах стомаха си свит на топка всеки път, когато си помислех за вечерта. След като се изкъпах, бях обхваната от някакво нелепо притеснение какво да облека.

Накрая, в усилието си да покажа ясно, че това не беше среща, си избрах един стар, но любим чифт дънки и потник на „Дизел“. Обикновено го слагах, когато исках да постигна небрежен, но секси ефект, като в този случай очевидно не се опитвах да изглеждам секси. Просто исках да изглеждам небрежно, а не развлачено.

Устоях на изкушението да прибягна до помощта на загряващите се ролки, а вместо това изсуших косата си много по-старателно от обикновено, преди да наредя масата. Застлах я с покривката, която бях изпрала по-рано днес, и сложих свещите в средата. Проверих задушеното и останах доволна от приятното къкрене, после се отправих към всекидневната с чаша вино.

Хенри пристигна точно в седем и половина, очевидно беше бързал, за да дойде навреме.

— Дявол да го вземе! Да не си тичал?

— Задържаха ме. — Той леко се задъхваше, когато прокара ръка през косите си. — Извинявай. Закъснях ли?

— Не, всичко е наред. Спокойно.

— Имам ли време да си взема душ.

— Разбира се. Мога да оставя задушеното в печката, колкото пожелаеш.

Отправих се към кухнята. Хенри се появи пет минути по-късно, закопчавайки дънките си. Погледът ми беше привлечен от чатала му. Докато ръцете му се движеха нагоре, успях да зърна плоския му, загорял корем и косъмчетата в горната част на панталоните. По тялото ми се разля гореща вълна. Обърнах се с гръб и решително разбърках задушеното си.