Джейн Костело
Нежененият ми приятел (55)

Глава 55

Всяка организация се нуждаеше от добър пиар специалист, при това жена, но имаше моменти, когато се нуждаеха от нас повече от всеки друг път. За един от най-големите ми клиенти — „Пийч Гиър“, модна верига за младежи от дванадесет до шестнадесетгодишна възраст — бе настъпил точно такъв момент. При това с всичките му екстри.

Разбрах го в мига, когато видях изражението на лицето на Джанин Никсън, техния главен изпълнителен директор, още в началото на срещата ми с нея и маркетинговия й директор Фил Макюън. Мястото, което бяха избрали, бе кафенето „Джей Ди“, близо до пристанището. Заведението се славеше със сандвичите си с бекон, но не и с вътрешния си дизайн, съдейки по олющените стени.

Отпих от чая си и с изненада установих, че имаше по-хубав вкус, отколкото този, който сервираха в кафенето до офиса. И макар че персоналът им куцаше, успяваха да компенсират този факт с цените — нищо от менюто не струваше повече, отколкото е било през 1972 г.

И все пак това беше последното място, където човек би очаквал да открие Джанин и Фил. До днес срещите ми с „Пийч Гиър“ винаги се бяха провеждали в елегантната им заседателна зала на четиринадесетия етаж, където посръбвах италианско кафе от луксозна чаша от немски порцелан и се наслаждавах на гледката.

Това можеше да означава само едно нещо.

— Имаме си малка неприятност — каза Джанин, като избърса яйчения белтък, който беше полепнал по ръкава на костюма й „Армани“.

— Каквато и да е, аз съм вашият човек — отвърнах уверено. Надявах се да впечатля Джанин, която бях срещала само веднъж преди това. До този момент тя винаги бе оставяла на Фил да се оправя по въпросите с медиите. — През годините, прекарани в „Пиймън-Браун“, съм се справяла с всякакви кризисни ситуации.

Тя си пое дълбоко дъх:

— Това определено е кризисна ситуация.

— Ясно — отвърнах аз. — Ами нека да обсъдим какъв е проблемът, да съставим план, а вие можете да разчитате на мен за изпълнението му.

Джанин вече изглеждаше по-щастлива. Усмихнах се:

— И така, какъв е проблемът?

Фил и Джанин се спогледаха.

Доколкото знаех от думите на Фил, „Пийч Гиър“ имаха отдавнашна, ясно изразена обществена позиция и подкрепяха принципите на етиката в търговията.

Или поне те си мислеха, че подкрепят принципите на етиката в търговията. Преди три дни бяха открили, че един от доставчиците довършваше на ръка изработването на потниците с пайети не в стриктно контролирана фабрика в Делхи, както бяха си мислили, а в една задна уличка в град Бангалор. Още по-лошото бе, че бяха използвали за това единадесетгодишни деца, което бе незаконно, неморално и осъдително в почти всяко отношение. Както ми казаха, екипът на „Пийч Гиър“ бил направо съсипан.

— И нямахте ни най-малка представа за това? — Зададох въпроса така, сякаш бе част от процеса, но всъщност исках да разбера дали наистина не са знаели нищо. И тъй като антикризисното управление често беше мръсна работа, нямаше да защитавам някоя обречена кауза.

Джанин ме погледна в очите:

— Нищо не знаехме. С право питаш, но не знаехме нищо.

Огледах внимателно изражението й. Тя не сведе поглед.

— Добре — изрекох накрая и прелистих страницата от тефтера си. — Това ще помогне.

Тя се наведе към мен, изпълнена с признателност:

— Ако и това ще помогне, мога да ти кажа какво направихме, след като разбрахме.

— Разказвай.

Джанин обясни, че са се свързали със Съюза по търговска етика, чийто представители щели да посетят Бангалор следващата седмица заедно с група от старшия екип на „Пийч Гиър“. Щели да направят всичко възможно, за да оправят нещата: а именно — да работят с ангажираните по проблема, за да върнат децата обратно в училище, и да се уверят, че работата ще бъде изпълнена от работниците, които трябвало да я свършат.

— Макар че сме направили всичко както трябва — продължи Фил, — се тревожим, че ако пресата надуши историята, няма да я представи по този начин.

— Има ли нещо, което ви кара да мислите така?

Фил нервно прекара ръка през косата си:

— Следващия месец ще бъде разгледан доклад по този проблем в Камарата на общините и ние фигурираме в него. Ето как разбрахме за това.

— Ако ще се обсъжда в Камарата на общините, то медиите неминуемо ще го надушат — казах му аз. — Следователно това, което трябва да направим, е ние самите да го оповестим. Преди да излезе докладът. Така успяваме да задържим контрол над ситуацията, доколкото е възможно, разбира се. Оставете го на мен и ще видя какво мога да направя по въпроса.

Час по-късно се бях върнала в офиса и пишех стратегията си. Лично бях разговаряла със Съюза по търговска етика и ако все още таях някакви съмнения, че „Пийч Гиър“ наистина не са били наясно какви ги върши доставчикът им, те бързо се разсеяха. Според пресофиса им те са настоявали всяка компания да действа много отговорно.

Бях твърдо решена, че трябва да поема сериозен проблем като техния, за да покажа на Роджър цената си. Когато приключих, се отбих при него. Връчих му едно от единствените четири копия на поверителния документ — останалите бяха за Джанин, Фил и мен самата. Беше кратък, но, както се надявах, впечатляващ. Дори накарах Малката Линет да направи подвързия на всеки от тях, за да изглеждат още по-подходящи за случая.

— Добре ли си? — попита Доминик, когато случайно я срещнах в коридора.

— Овладявам някаква криза за един от любимите си клиенти.

— Кой?

Огледах се, за да проверя дали някой не ни слуша, и накрая прошепнах бързешком:

— „Пийч Гиър“.

Роджър прелисти набързо стратегията ми. Изглеждаше разтревожен.

— Вземи. Винаги съм си мислил, че единственото, нужно на този клиент, е да вкараме блузите му по страниците на модните списания.

Не възразих. Да вкараш каквото и да било по страниците на модните списания, беше дяволски по-трудно, отколкото си мислеше Роджър.

— Какви са препоръките ти? — попита той.

Облегнах се на ръба на бюрото му:

— Трябва да го оповестим публично, преди да излезе докладът. Иначе ще се окажем в отбранителна позиция и адът ще се стовари върху ни.

— Няма да е лесно да го съобщят, независимо от това дали са действали правилно, или не.

— Знам. Но ако се опитваме напразно да го прикрием, ще стане по-лошо. Моят план е да организирам поредица от брифинги с доверени журналисти през идните дни, преди да бъде оповестено в Камарата на общините.

— Имаш ли нужда от подкрепление? Това е важна задача и съм сигурен, че Дрю с удоволствие би…

— Не — обадих се бързо. — Сама ще се справя.