Джейн Костело
Нежененият ми приятел (90)

Глава 90

Опитах се да измисля някакъв находчив метод, за да премина през охраната, но след един вбесяващ разговор с друг служител на летището бях принудена да приема, че мерките за борба със световния тероризъм бяха достатъчни, за да извадят от строя една леко разстроена двадесет и осем годишна жена от пиар индустрията.

С нарастваща решителност се спрях на възможността да си купя билет до Мадрид, за да мина през охраната, но след поредния епизод на гише „Продажби“ фактът, че паспортът ми беше в една кутия в южната част на Ливърпул, очевидно се превърна в представление, което обра овациите.

Намирах се в огромната зала на летището и докато явно по-голямата част от Западния свят отиваше на почивка, извадих телефона си. Исках да го направя лично, но сега нямах избор. Затворих очи и зачаках сигнала свободно.

Веднага се включи гласовата поща.

— О, божееее! — изревах аз, но никой не забеляза.

Въпреки че беше последното нещо, което исках да направя, набрах номера на Ерин.

Веднага се включи гласовата поща.

— О, божееее! — пак изревах аз и отново никой не забеляза.

В продължение на четиридесет минути крачех нагоре-надолу, като се опитвах да родя някой толкова брилянтен план, който да заслужи признанието на Нобеловия комитет. Но колкото и да се стараех, не се случи нищо подобно.

Погледнах към часовника си за сигурно седемстотен път днес. Беше дванадесет без петнадесет. Полетът на Хенри беше изчезнал от таблото, както и самият Хенри.