Джейн Костело
Нежененият ми приятел (66)

Глава 66

След това не можах да заспя. Не беше само защото събитията от вечерта още отекваха в съзнанието ми, твърдо решени да ме държат будна. Не беше само заради вълнението, което изпитах, когато погледите ни се срещнаха. И със сигурност не беше заради нещата, които бе казал и направил Дрю Смит, дори и след като Хенри му бе разказал играта.

Осъзнах нещо. Нещо, което ми бе отнело двадесет години, за да го разбера.

Не само държах на Хенри. Той не беше просто приятел. Аз дори вече не го желаех, вече не.

Обичах го. Обичах го с всяка частица от съществото си. Той беше всичко, което някога бях искала. И беше Хенри. Моят Хенри.

Затова взех следното решение: никакви колебания. Никакво хленчене. Щях да кажа на най-добрия си приятел, че бях влюбена в него, и точка по въпроса.