Джейн Костело
Нежененият ми приятел (25)

Глава 25

— О, Хенри, той е прекрасен — нареждах възторжено, докато бавно се настанявах на стола край кухненската маса, тъй като краката ми още трепереха от болка. — Казах ли ти, че ни свързват толкова общи неща?

На следващия ден бях забравила всички ужасни моменти от срещата си с Пол и ми беше трудно да се съсредоточа върху друго, освен колко прекрасен беше той. Това кипящо сексуално напрежение, безспорно се подхранваше и от факта, че все още не бяхме консумирали връзката си. В този случай бях твърдо решена да позабавя малко нещата. Усещах, че Пол имаше потенциала и можеше да ми стане гадже. Последното нещо, което исках, бе да се отдам на изкушението и да му се пусна прекалено лесно, и тогава той нямаше да има никакви съмнения по отношение на моя потенциал на гадже. След като се прибрахме с колата до Ливърпул, си разменихме по една старомодна целувка на прага и си пожелахме лека нощ. Бях дяволски горда от себе си. Макар че самата аз не знаех колко още щях да устоя.

Хенри вдигна поглед от четивото си и се усмихна.

— Удивително е, че си пада по сериала „24“, точно като мен. И двамата сме зодия лъв.

— Мислех, че не вярваш във всичките тези щуротии.

— Така е, просто си помислих, че е съвпадение — казах му аз. — Как така не си на работа?

— Преглеждам този доклад за нова ваксина срещу маларията, която в момента се тества — отвърна той. — Нещата са на доста вълнуващ етап.

— Смяташ ли, че маларията някога ще бъде ликвидирана?

— Ще има продължителна и скъпоструваща битка, преди това да се случи, но да, смятам. Трябва да стане. Забрави за тероризма, Луси, когато става дума за заплахи към населението на света, нищо не може да надмине маларията. Дневно тя причинява смъртта на толкова хора, колкото бяха убити от „Ал Кайда“ на 11 септември в Ню Йорк.

— Това е едно от нещата, заради които ти се възхищавам толкова много, Хенри. Занимаваш се с работа, която ще спаси човешки животи.

— Но в момента спасените не са достатъчно. — Той прелисти следващата страница.

— Смяташ ли, че причината се крие в това, че толкова малко хора са запознати с проблема, защото болестта засяга страните от Третия свят?

Той се замисли за миг:

— Да, въпреки факта, че мнозинството от жертвите са под петгодишна възраст. Те са още бебета.

Почувствах се горда, че най-добрият ми приятел се занимаваше с това, като в същото време бях и малко ядосана.

— Както и да е — каза той и остави доклада настрани. — Не съм имал намерение да сменям темата. Това означава ли, че имаш още една среща с Пол?

Изпънах гръб и се усмихнах:

— Означава. Трета среща — можеш ли да повярваш? От шест месеца имах чувството, че бях в търсене на Свещения Граал, и изведнъж — бум, имам си гадже. В крайна сметка не съм чак такава загубенячка.

— Разбира се, че не си загубенячка. Но ми направи услуга и повече не се прибирай с подобни травми. Не съм специалист, но съм убеден, че това е необичайна развръзка на събитията.

Хенри говореше за окървавената ми буза. Раната бе все още прясна след вчерашния удар. За щастие, нямаше да излизам с Пол до идната седмица, така че разполагах с няколко дни, за да позарасне. Именно тогава щеше да ме придружи при връчването на Бизнес наградите за Северозападна Англия, важна официална вечеря, на която присъствах всяка година по линия на работата си и която очаквах с нетърпение, за да се изфукам с него.

— Как мина твоето излизане? — попитах аз. Доминик беше наредила на Хенри да се упражнява, колкото се може повече, и той бе излязъл в компанията на останалите момчета от отбора по ръгби след края на мача.

— Не беше зле. — Той сви рамене. — Побъбрих си с няколко жени, обаче нямам никакви телефонни номера.

— Не се тревожи, Хенри. Ще стане. Обещавам ти, че ще стане — успокоих го аз.

Никой от двама ни не подозираше колко скоро щеше да се случи.