Джейн Костело
Нежененият ми приятел (19)

Глава 19

Интересът на Доминик към „Проекта Хенри“ се стопи след двадесет минути. И не защото й липсваше всеотдайност, както разпалено отбеляза тя самата, а заради един двойник на Джони Деп, висок метър и деветдесет, който влезе в заведението. Не можехме да си кривим душата, защото ни бе предупредила.

Нареди на Хенри: „Гледай и се учи“, и се понесе елегантно към другия край на помещението на високите си като небостъргачи токове. Докосна Джони Д. по лакътя по начин, който едва ли щеше да бъде по-секси, дори и да притежаваше сертификат, издаден от „Мулен Руж“.

Не я беше грижа, че водеше разговор с група от осем човека. Не я беше грижа, че когато отметна косата си с очарователен жест, за малко не изби джина и тоника от нечии ръце. И съвсем не я бе грижа, че когато му се представи, жените около него започнаха да й мятат такива кръвнишки погледи, че човек почти можеше да види летящите ками.

След няколко секунди тя беше погълната от разговора с най-красивия мъж в заведението, като той я поглъщаше лакомо с поглед.

Хенри поклати глава с удивление:

— Ако това е стандартът, към който се стремя, то по-добре да се откажа още сега.

— Има еротични танцьорки, които трябва да учат още много, за да достигнат стандарта за безсрамие на Доминик — уверих го аз. — Да я караме лека-полека. Има ли някоя, която ти хваща окото?

Хенри се облегна на бара и огледа залата:

— Няма съмнение, че тук има много привлекателни жени.

— Коя ти харесва?

— Трудно е да се каже. Определено да харесаш някого, означава много повече от външния вид.

— Трябва да започнеш отнякъде.

— Знам. Но ако избера някоя, която е с привлекателна външност, а после прекарам следващия половин час в разговор с нея само за да открия, че е скучна? Или пък глупава? Или пък е заклет привърженик на идеята за превъзходството на бялата раса?

— Добре дошъл в моя свят. Никога няма да си намериш гадже, ако не им дадеш шанс. И така, коя според теб е симпатична?

— Ъммм… тя? — Той посочи някаква жена с меки кафяви къдрици и дълбоко изрязана блуза.

— Така е — съгласи се Ерин. — Но я чух да казва в дамската тоалетна, че е на моминско парти. Тя е булката.

— Дори и Доминик би се съгласила, че тя е доста амбициозна цел — обади се Хенри.

— Ами тя? — посочих към елегантна червенокоска на бара.

— Тя не е ли извън лигата ми? — намръщи се Хенри.

— Не е — отвърнах искрено. — Но ако искаш да пробваш с някоя друга, какво ще кажеш за нея?

— Тя изглежда… гръмогласна.

Канех се да възразя, когато въпросната жена се разкикоти гръмко и тупна приятелката си по гърба, сякаш се опитваше да изкара нещо от трахеята й.

— Ами онази там? — посочи Ерин. — Тя е с приятелка. Сигурна съм, че няма да имат нищо против, ако идеш да си побъбрите.

— Идеално — реших аз. — Какво мислиш, Хенри?

Изведнъж действителността за това, което се канеше да направи, се стовари върху му и той пребледня.

— Добре ли си?

— Хммммм? — измуча като обезумял.

— Искаш ли да поседнеш? — попита Ерин.

— Аз… ъм… ъъъ.

— Ами малко вода? — започнах да се притеснявам.

— Добре съм — настоя Хенри и си пое дълбоко дъх. — Ще го направя. — Гаврътна бирата от бутилката, тръшна я на бара и пое с решителна стъпка.

После се спря, завъртя се кръгом и отново се насочи към нас:

— Но първо ще пийна още една бира.

Двете с Ерин кимнахме и тя каза:

— Така е честно.

Хенри плати бирата си, изпъна рамене и най-сетне изглеждаше готов за действие.

— Преди да го направя — той се обърна към мен, — мога ли да те помоля за нещо.

— Каквото пожелаеш.

— Може ли вие двете да идете някъде другаде?

С Ерин си разменихме погледи.

— И да не гледате — пророни той.

Настроението ми се развали:

— Нима не искаш да оценим техниката ти? Според мен би било от полза да чуеш комента…

— Не, Луси — заяви той. — Не искам да оценявате техниката ми. И колкото и да съм ви благодарен за всичко, което сторихте за мен, ако тръгнете да оценявате техниката ми, ще се почувствам толкова ужасно, колкото ако наблюдавам как родителите ми правят секс.

— Изглеждаш категоричен.

— Така е.

— Разбира се, че няма да гледаме. — Ерин се намеси с убедителен тон. — Ще се мушнем в някое от сепаретата. Хенри, не бива да се тревожиш за нищо.

— Чудесно — кимна той. — Добре, да започвам.

— Страхотно! — обадих се аз, като изчаквах да тръгне.

— Ей там има свободно сепаре — осведоми ни той.

— Добре, ще се настаним там — ухилих се аз, като продължавах да го изчаквам.

— Тръгвайте де — каза той.

— Но и ти ще тръгнеш! — отвърнах аз.

— О, Луси, просто се разкарайте, моля ви. Не мога да го направя, докато ме гледате.

— Добре, добре — измърморих аз и двете с Ерин се насочихме към свободното сепаре. — Господи, понякога наистина може да ти развали удоволствието.