Даниел Стийл
Светлините на Юга (9)

9.

На следващата сутрин, когато баща й я поведе към новото й училище, Савана определено бе нервна. Дейзи вече бе заминала с училищния автобус. Луиза седеше в спалнята си както винаги. Савана погълна набързо закуската си и бе напълно готова в осем часа.

Почти не проговори, докато пътуваха по магистралата. Видимо се притесняваше и баща й се опита да я успокои. Не след дълго стигнаха до остров Даниъл и новото й училище на улица „Седемте ферми“. Том паркира ягуара и я поведе към кабинета на директора, където Савана бе похвалена за високите си оценки и приветствана с „добре дошла“. Заместник-директорката й подаде лист с програмата й и предложи да я заведе до класната стая. Савана целуна баща си бързо и се сбогува с него.

Училището беше много по-голямо от нейното в Ню Йорк и приличаше на онези, които бе виждала по филмите, с километри шкафчета покрай стените във всеки коридор. Виждаха се малки групички ученици с книги в ръце, забързани към класните стаи. Няколко от момчетата загледаха възхитено хубавата й фигура и дългата руса коса. Савана носеше джинси, маратонки и карирана риза, а върху нея горнището на анцуга от волейболния отбор в Ню Йорк. Знаеше, че вече е прекалено късно да се включи в някой от отборите тук, но се надяваше да получи възможност да спортува извън училище.

Първият предмет бе френски. Беше го учила в Ню Йорк и имаше отлични оценки. Учителката четеше пасаж от някаква книга, когато Савана влезе в стаята и се настани на чина си. Вдигна очи, леко раздразнена от прекъсването, после кимна и продължи. В стаята имаше трийсетина ученици, повечето от които изглеждаха отегчени. Часът продължи петдесет и две минути, а когато звънецът издрънча и учителката им възложи домашното, всички се втурнаха към вратата. Учителката се усмихна на Савана, а тя се сбогува и излезе от стаята. Беше получила карта на училището, но коридорите бяха безкрайни и нямаше представа къде се намираше. Въртеше картата объркано, когато момиче с яркочервена коса, хваната на конска опашка, и безброй лунички се приближи усмихнато към нея.

— Май си се загубила. Мога ли да ти помогна?

Като всички останали, момичето говореше със силен южняшки акцент.

— Мисля, че трябва да отида в кабинета по история. Благодаря — отвърна Савана, като подаде картата на момичето.

— На погрешния етаж си — обясни й то. — Стаята е точно над нас, а господин Армстронг е гадняр. Дава прекалено много домашни и има лош дъх. Откъде си?

Червенокосата хубавица се усмихваше дружелюбно и Савана й бе благодарна за помощта. Никой друг не предложи да й помогне, макар че няколко момчета я зяпаха заинтригувано. Савана си помисли, че някои от тях бяха сладури. Нямаше гадже от края на миналата година. Всъщност това не беше лошо. Ако й се бе наложило да остави гадже в Ню Йорк, идването й тук щеше да е още по-трудно.

— Родена съм тук, но от десет години живея в Ню Йорк — отговори тя.

— Добре дошла у дома — ухили се момичето. — Аз също трябва да се кача горе. Ще те придружа. Имам химия. И винаги се провалям. Нямам търпение да завърша училище, а после ще си почина една година.

Савана кимна и двете забързаха нагоре по стълбите. Момичето беше облечено в суитчър и джинси, също като повечето ученици. Нямаше разлика с Ню Йорк, само дето Савана се чувстваше странно и не на мястото си, а сякаш над главата й имаше табела „Аз съм нова“.

— Защо се върна? — попита момичето.

— Дойдох да живея при баща ми до края на учебната година. Иначе живея с мама в Ню Йорк.

Не искаше да обяснява, че е тук, защото животът й е в опасност. Беше прекалено странно, за да го споделя с хора, които не познаваше.

— Ако си имала разправии с майка си, знам всичко за тях — засмя се момичето. — Мама и аз се караме ожесточено, но я обичам ужасно много. Мога да манипулирам татко, но мама е кучка, Бог да благослови сърцето й — завърши то и Савана се разсмя. — И твоята ли е такава?

— Не, моята е много мила. Всъщност е страхотна. Просто смятахме, че е добра идея да поживея с татко известно време.

Това звучеше подозрително дори за самата нея, но не знаеше какво друго да каже.

— Как се казваш?

Червенокоската изпитваше силно любопитство към момичето от Ню Йорк. Имаше стил дори в джинси и анцуг, а очите му блестяха.

— Савана Бомонт. А ти?

— Джулиан Петигрю. Прапрадядо ми бил генерал или нещо такова. Звучи адски отегчително. Тези истории са ми дошли до гуша. А баба ми е в Обединените дъщери на Конфедерацията и вечно ходи по сбирки и чайове.

Думите на Джулиан накараха Савана да се замисли за майката на баща си. Стигнаха до класната стая и Джулиан обеща да се видят по-късно. Каза, че ще бъде в трапезарията за втората смяна в дванайсет и половина и покани Савана да се присъедини към нея. Савана погледна графика си, видя, че и нейният обяд бе тогава, и обеща, че ще се опита да я намери.

— Благодаря ти за помощта. Ще се видим по-късно — каза тя и влезе в стаята.

Класът по история бе два пъти по-голям от френския и тя седна на последния чин в последната редица, зад стена от момчета, които си подаваха бележки и не обръщаха никакво внимание на учителя. Той пък постъпи точно както Джулиан бе казала и им даде огромно домашно.

След това Савана имаше още два часа английски и социални науки. После стана време за обяд. Тя намери трапезарията, но не видя новата си приятелка. Две момчета я поканиха да седне при тях, но тя се чувстваше неудобно, тъй като не ги познаваше. Тъкмо си взимаше кисело мляко, плодова салата и портокалов сок, когато Джулиан я намери.

— Права беше — каза Савана, зарадвана да я види.

Да откриеш някого в трапезарията беше не по-лесно, отколкото да търсиш загубен чорап на летището. Наоколо се мотаеха стотици ученици и шумът бе оглушителен.

— Армстронг дава прекалено много домашни.

— Казах ти. Аз пък получих тройка по химия. Мама ще ме убие. Държи ужасно на добрите оценки, макар че самата тя не е учила в колеж. Просто ходи да обядва и да играе бридж с приятелки. А за това не е нужно да си много образован.

Савана кимна. Не спомена, че майка й е прокурор, защото щеше да прозвучи прекалено самохвално.

— Баща ми е лекар. Педиатър — добави Джулиан, а Савана кимна.

Намериха си свободна маса и седнаха. След миг кимна на група момчета и момичета и те се присъединиха към тях. Явно Джулиан беше популярна и познаваше всички в училището. По време на обяда призна на Савана, че си имала приятел. Бил капитан на футболния отбор, което било голяма работа.

Всички около масата планираха предстоящия уикенд, говореха за баскетболния мач в петък вечер, разпитваха за приятели, разменяха си телефонни номера и клюки. Групата бе оживена и Савана се чувстваше малко неудобно, затова само слушаше. В Ню Йорк имаше самочувствие, но тук бе направо зашеметена от огромното училище и безбройните нови имена и лица.

Беше леко замаяна, когато баща й дойде да я вземе в три часа. Джулиан и още две момичета й бяха дали телефоните си, което бе добро начало, но тя се срамуваше да им се обади.

— Как мина? — попита Том, когато тя се качи в колата.

Помисли си, че дъщеря му изглеждаше изморена и притеснена.

— Зашеметяващо, но не беше лошо. Запознах се с няколко симпатични момичета. Просто е трудно да имаш нови класове и учители. Материалът ми е познат и не се различава много от това, което учих в Ню Йорк, с изключение на историята и социалните науки, които се занимават само с историята на Юга. Конфедерацията е жива и силна в Чарлстън. Предполагам, че не беше лошо като за първи ден — заяви Савана.

Том кимна и потеглиха към къщи.

— Имаш ли много домашни? — поинтересува се той.

Държеше се адски мило и това я трогна.

— Същото като у дома. Всички сме на последната отсечка и чакаме да получим новини от колежите. Трябва да си пълен идиот, за да оплескаш последния срок. Оттук нататък е леко плаване.

Том се засмя на думите й.

— Сигурен съм, че учителите ще се зарадват да чуят това.

— Те го знаят. У дома дори нямаме матури в края на последната година. Просто трябва да изкараме прилични оценки.

Савана нямаше да получи вести от колежите до края на март или април, затова още не се тревожеше.

Стигнаха вкъщи след пет минути, баща й я остави там и се върна в банката. Каза, че ще се видят по-късно. Савана влезе в кухнята да си приготви закуска и не завари никого. Двете жени, които обикновено седяха там, бяха оставили бележка, че са отишли на пазар. Нямаше следа и от Дейзи и Луиза. Савана се качи в стаята си с ябълка в ръката и кутия кола. Тъкмо отваряше вратата, когато Дейзи излетя от стаята си с широка усмивка. Знаеше, че майка й е навън и бе безопасно да прегърне сестра си.

— Как беше в училище? — попита тя, като последва Савана в стаята й.

— Малко страшничко — въздъхна Савана. — Много нови хора.

— Лоши учители? — Дейзи се метна на леглото и прикова очи в сестра си.

— Не. Просто различни.

Внезапно Савана се сети, че имаше въпрос към Дейзи, която вече бе нейната официална съветничка по местните обичаи.

— Какво означава това „Бог да благослови сърцето й“, което всички непрекъснато повтарят?

Това определено й се струваше странно. Дейзи се изкикоти на думите й.

— Това означава, че мразят дадения човек. Първо казваш нещо адски гадно за някого, а после веднага добавяш „Бог да благослови сърцето му“. Мама го прави непрекъснато. Също и баба ми. Наричаме го „гадно — мило“.

Савана също се засмя. Джулиан бе казала това за майка си.

— А ако кажеш лично на някого „Бог да благослови сърцето ти“, означава, че наистина го мразиш. Мама прави и това.

За Савана не бе трудно да повярва подобно нещо за Луиза.

Чуха затръшването на входната врата и Дейзи се втурна към стаята си, в случай че бе майка й. Не искаха да ги заловят заедно. Савана чу вратата на спалнята на Луиза да се затваря след миг и се зарадва, че Дейзи бе изчезнала. Луиза щеше да откачи напълно, ако разбереше, че бяха станали близки и дори спяха заедно.

Алекса се обади малко по-късно и я попита как бе минал първият й ден в новото училище. Савана й разказа всичко подробно. Спомена, че се сприятелила с едно момиче. По навик Алекса попита за името на новата й приятелка, после замълча за известно време.

— Странна работа — каза тя накрая и Савана долови нещо особено в гласа й.

— Какво е странно?

— В училището ти сигурно има хиляда деца, а ти си се сприятелила с дъщерята на жената, която беше моята най-добра приятелка през всички онези години в Чарлстън. Тя постъпи по същия начин. Запозна се с мен веднага след като се нанесох там, помагаше ми с всичко и ми беше като сестра.

Гласът на Алекса затихна и Савана усети, че имаше и нещо повече. Познаваше майка си добре.

— И какво стана?

— Закле ми се във вечна дружба и лоялност, когато баща ти ми съобщи, че се развеждаме. Но след като напуснах Чарлстън, не чух и дума от нея. Спря да ми пише, не отговаряше на обажданията ми. Последното, което чух за нея, бе, че е най-добрата приятелка на Луиза. Типично южняшко. Внимавай да не разбият и твоето сърце. Всичко това са фалшиви преструвки.

— Не бъди такава, мамо — сгълча я Савана. — И в Ню Йорк има всякакви. А някои от хората тук са много мили и дружелюбни.

В този момент Савана се сети за Луиза, която бе всичко друго, но не и дружелюбна, а и определено не проявяваше южняшко гостоприемство към нея.

— Навсякъде има искрени и фалшиви хора. Това не е южняшка или северняшка черта.

Беше права, но Алекса не искаше да го чуе.

— Никой от онези хора не остана близък с мен, когато се върнах в Ню Йорк. Никога вече не ги чух, макар да бях мислила в продължение на години, че са ми близки приятели. Нямам с какво да се похваля за тези седем години, освен с теб — тъжно се усмихна Алекса. — А ти ми липсваш толкова много. Няма те само от два дни, а непрестанно мисля за теб.

— Да, знам. Аз също. Имам чувството, че ще е завинаги. Кога ще дойдеш?

— Не този уикенд, а следващия. Това е най-доброто, което мога да направя. Този случай направо ме скапва.

Беше изтощена и Савана го усещаше в гласа й.

— Как бяха класовете?

— Досадни, но ще ги преживея — успокои я Савана.

Майка й звучеше адски стресирана. И определено се страхуваше от пътуването до Чарлстън, но би отишла и в ада заради дъщеря си. Савана очакваше пристигането й с нетърпение.

Джулиан й звънна по мобилния преди вечеря. И тя като Савана беше открила, че майките им са били приятелки преди години.

— Мама помоли да изпратиш много здраве на майка си, Бог да благослови сърцето й — каза Джулиан и Савана едва не се изсмя.

Вече знаеше какво означава това. Майката на Джулиан мразеше Алекса. Но пък Алекса би казала същото, ако това бе един от нейните идиоми. Но тъй като беше от Ню Йорк, майка й бе по-пряма и би нарекла майката на Джулиан „предателка“.

Двете момичета поговориха няколко минути и се разбраха да се видят в училище на следващия ден. Савана започна да подготвя домашните си и тъкмо бе приключила с историята, когато стана време за вечеря.

Без Травис и Скарлет, които да ги разсейват, на масата тази вечер почти не разговаряха. Луиза от време на време питаше нещо дъщеря си, но пренебрегваше напълно съпруга си и Савана. Том говореше с всички, Дейзи само с родителите си, а Савана въобще не посмя да проговори — смяташе, че така е по-безопасно.

Баща й дойде в стаята й след вечеря. Савана седеше пред компютъра си и изпращаше имейли на приятелите си в Ню Йорк, в които им разказваше за Чарлстън. Не бе обяснила на никого защо замина така внезапно, както я бе посъветвала Алекса. Просто им каза, че е на гости на баща си в Чарлстън и ще се върне скоро. Не спомена, че вече бе започнала училище. А и се радваше, че щеше да се върне, за да завърши заедно с тях. Поне ще можеха да се сбогуват, преди всички да потеглят към колежа. За нея училищните дни в Ню Йорк вече бяха приключили, но приятелите й не го знаеха.

— Как вървят домашните? — попита Том, когато влезе.

— Почти приключих.

Следобед й бе дошла интересна идея, за която искаше да попита баща си, но не заговори за нея по време на вечерята. Не искаше да казва нищо пред Луиза, Бог да благослови сърцето й.

— Чудех се дали да не посетя баба — каза тя.

— Искаш ли? — изненада се Том.

— Мислех, че може да е хубаво.

Той кимна. Савана пристигна в Чарлстън толкова неочаквано, че досега не се бе сетил за това, но идеята беше добра. Савана беше чудесно момиче, а той се почувства трогнат.

— Ще поговоря с нея — обеща той.

Майка му и Луиза бяха много близки и той се страхуваше, че ако заведе Савана на гости на баба й, можеше да предизвика още по-ужасна експлозия.

— Баба ти е доста крехка.

— Болна ли е?

— Не, просто стара. Вече е на осемдесет и девет години.

Майка му бе на четирийсет и четири години, когато го роди. Том определено бе изненада за родителите си. През двайсет и две годишния си брак те не бяха имали деца и почти бяха изгубили надежда, когато той се появи. Майка му още говореше за това като за истинско чудо. А като дете го наричаше „малкото ми чудо“, което той мразеше. Но тя все още го правеше.

— Ако се съгласи да ме види, бих искала да я посетя — каза Савана.

Почти не помнеше баба си. Беше адски близка с Мюриъл, но чарлстънската й баба се бе оттеглила напълно от живота й от лоялност към Луиза. А тъй като Алекса не бе южнячка, щом заминаха, тя затвори вратата си за тях и никога вече не я отвори. Савана знаеше, че майка й бе огорчена и не бе сигурна как щеше да се почувства, като научеше за посещението й при нея. Ала тя бе решена да го направи; искаше да докосне всяка страна от живота в Чарлстън. Това бе и нейното семейство все пак, втората й половина, макар че ако признаеше мислите си пред Алекса, щеше да прозвучи като предателка.

Том се отби да види майка си на следващия ден. Разполагаше с малко свободно време и потегли към дома й. Южени де Борегар Бомонт живееше на десет минути от него в имение от трийсет акъра, в колониален палат, обграден от дъбове, помещенията за робите все още стояха в задната част на имота, макар вече да не се използваха. Южени имаше две древни прислужници, които живееха с нея, а всеки следобед работник идваше да свърши тежката работа. Прислужниците бяха почти на нейната възраст и не бяха нито достатъчно силни, нито достатъчно на брой, за да поддържат огромната къща чиста. Това бе домът, където Том бе израснал, а също и баща му преди него.

На няколко пъти се опита да я накара да я продаде, но майка му не се съгласяваше. Това бе нейната гордост и радост в продължение на почти седемдесет години.

Тя седеше на задната тераса и четеше, наметната с тежък вълнен шал. До нея бе поставена чаша с ментов чай, а изкривените й от артрит ръце едва държаха книгата. Беше крехка и ходеше с бастун, но в добро здраве. Както винаги бялата й коса бе вдигната на кок. Южени беше генерален президент на Обединените дъщери на Конфедерацията. Носеше титлата, тъй като дядо й бе генерал, при това много известен. Такива бяха и още няколко от предците й. Тя обичаше да повтаря, че семейството й било гордостта на Юга. И бе ужасена, когато Том се ожени за янки. Алекса бе изключително мила с нея, но все пак беше от Севера, а според Южени Бомонт това не бе достатъчно добро за сина й. Зарадва се на завръщането на Луиза и направи всичко възможно, за да убеди Том да се ожени отново за нея. Решението бе взето, когато Луиза хитро забременя, едва по-късно той разбра, че не бе случайност, а грижливо обмислен план, предложен от майка му.

— Мамо? — каза той нежно, като се качи на терасата.

Слухът й бе непокътнат, а и зрението й беше добро.

Само колената я притесняваха от време на време, но мозъкът й работеше безотказно, а също и езикът й. Том не искаше да я стресне, но Южени вдигна очи и се усмихна.

— Каква изненада! — зарадва се тя. — Какво правиш тук през деня? Защо не си в банката?

— Разполагах с малко свободно време и реших да дойда да те видя. Не съм идвал тук от миналата седмица.

Той се опитваше да я посещава два или три пъти седмично, а Луиза идваше поне веднъж, за което Том й бе благодарен. На всеки няколко седмици Луиза водеше и Дейзи със себе си, но момиченцето винаги се отегчаваше ужасно.

— Какво прави през последните дни? Някой идва ли ти на гости? — попита той, като седна до нея.

Жената, която й готвеше, му предложи чаша чай, но той отказа.

— Вчера ходих на фризьор — отговори майка му и се залюля на стола. — А пастор Форбуш ме посети в неделя. Пропуснах църковната служба и той се разтревожил. Коляното ме болеше, затова си останах у дома.

— Как е коляното ти днес? — загрижи се той.

Винаги се страхуваше, че майка му може да падне и да счупи крак, а това на нейната възраст щеше да е истинска беда. Южени едва се изкачваше по стълбите в дома си, но отказваше помощ.

— По-добре. Просто времето го накара да се обади. В неделя беше доста влажно.

Тя се усмихна на единствения си син. Том беше добро момче и тя се гордееше с него. Баща му също бе чудесен човек, но почина преди три години, на деветдесет и четири годишна възраст. И оттогава майка му бе самотна. Алекса се бе държала мило и с баща му. Той беше енергичен старец със страхотно чувство за хумор и никога не бе харесвал Луиза, но за разлика от жена си, не се бъркаше в работите на Том. Южени винаги изразяваше мнението си относно това, което синът й вършеше, и имаше силно влияние върху него. Той я почиташе дори повече от баща си, който бе по-сдържан и отдалечен.

— Луиза каза, че си заминал на север.

— Да — отвърна той. — Ходих на ски във Върмонт.

— Тя не ми спомена за това. Мислех, че си в командировка в Ню Йорк.

— Не този път.

Том реши да прояви смелост и да види какво ще стане. Майка му знаеше, че той се вижда със Савана няколко пъти годишно. Но никога не питаше за нея, а Том не обсъждаше с нея срещите им. Що се отнасяше до майка му, тази глава от семейната история бе приключена.

— Заведох Савана на ски — обясни той, но Южени не помръдна.

— Как е Дейзи? — попита тя.

Това бе начинът й да го посъветва да не започва разговор за другата си дъщеря.

— Добре е. Забавлява се в училище.

Том с нетипична за него смелост добави:

— Мамо. Савана е тук.

За миг майка му не проговори, после се вторачи в него и той отвърна на погледа й.

— Какво имаш предвид? Савана е в Чарлстън?

Той кимна и майка му го изгледа с неодобрение.

— Как можа да причиниш подобно нещо на Луиза? — недоволно го сгълча тя.

— Нямах избор. Майка й е прокурор в дело за убийство в Ню Йорк и подсъдимият заплашваше Савана. Майка й се страхуваше, че животът й е в опасност и искаше да я махне от Ню Йорк. Нямаше къде другаде да я изпрати.

Майка му се замисли.

— Защо се занимава с такива случаи? Това не е работа за жена.

Южени знаеше, че и майката на Алекса бе адвокатка, но поне се занимаваше с разводи, а после бе станала съдия в Семейния съд. Не съдеше убийци и не излагаше семейството си на риск.

— Тя завърши право след развода и работи в районната прокуратура. Изключително уважавана и почтена работа.

— Не и за жена — заядливо повтори майка му и стисна зъби.

Приличаше на лешникотрошачка, когато правеше това. На млади години бе красива жена, но това време бе отминало отдавна. Сега съсухрена от възрастта, имаше лице като ястреб с тежки клепачи и остър нос. Устните й бяха стиснати в тънка линия, което означаваше, че е ядосана. Мина известно време, преди да заговори отново. Том чакаше търпеливо и се чудеше дали да си тръгне. Ако майка му не искаше да види Савана, той нямаше да настоява. Южени правеше само това, което искаше. И винаги е било така.

— Колко дълго ще остане? — попита тя накрая, присвила очи.

— До май или юни, докато делото приключи.

Майка му се намръщи.

— Луиза сигурно е много разстроена.

Луиза не й бе съобщила новината, но пък и не се бяха виждали няколко дни.

— Меко казано. Готова е да ме разкъса. Но Савана е чудесно момиче.

Майка му не каза нищо.

— И е моя дъщеря — добави той. — Не мога да се държа с нея, сякаш не й дължа нищо. Не е редно. Изобщо не трябваше да позволявам на Луиза да забрани да я водя тук и да я виждам само в Ню Йорк. Савана е част от живота ми, или поне би трябвало да бъде, а в продължение на повече от десет години не беше.

— За Луиза е прекалено тежко Савана да живее в дома й.

Южени не желаеше Том да поддържа връзка с Алекса не по-малко от Луиза. Знаеше колко силно Том я бе обичал и не искаше да се върне при нея. Луиза бе съпругата му и след „малката си грешка“, както я наричаше майка му, се бе върнала при него. И майка му държеше това положение да се запази. Луиза беше добро южняшко момиче от Чарлстън, а Алекса чужденка от напълно различен свят. Мястото й не беше тук. Нито това на дъщеря й. Но Савана бе дъщеря и на Том, макар да не й се искаше да го признае.

— Луиза ще трябва да се примири с това до края на делото — твърдо заяви Том. — Дължи го на Алекса. Алекса се грижеше за синовете й в продължение на седем години, докато тя се забавляваше в Тексас. Три месеца няма да я убият.

Но май бе готова да убие него.

— Каква е тя? — попита майка му. — На колко години е сега?

Струваше й се, че бяха минали сто години, откак Алекса и дъщеря й бяха напуснали града.

— На седемнайсет. Красива, мила, учтива, добра и умна. Прилича на майка си.

Южени отново стисна устни и Том се предаде.

— Не си задължена да я виждаш, мамо. Не възнамерявах да те моля за това, знам как се чувстваш. Но Савана го предложи снощи, затова реших да ти го спомена. Просто ще й кажа, че вече не посрещаш гости.

Майка му отново не отвърна нищо. Той се надигна да си ходи и нежно я погали по косата. Беше обичлив син, винаги изпълнен с уважение и изпълняваше нарежданията й. Наведе се да я целуне по бузата, а тя го изгледа студено.

— Доведи я на чай в неделя — кратко нареди тя и взе книгата си.

Без да каже и дума повече, Том слезе от терасата и подкара колата. Желанието на Савана бе изпълнено. А Луиза отново щеше да побеснее. Но вече не го плашеше, беше свикнал с това. Посещението на Савана му бе върнало нещо, което беше загубил отдавна. Смелост.