Даниел Стийл
Светлините на Юга (17)

17.

Сам, Джак, Алекса, съдията, обществената защитничка и семействата на жертвите чакаха още един дълъг ден, докато съдебните заседатели размишляваха без резултат. Тъкмо се канеха да си тръгнат, когато председателят звънна в кабинета на съдията и съобщи, че са взели решение.

Съдът бе свикан и обвиняемият бе въведен в залата.

Възрастният мъж, председател на съдебните заседатели, се изправи и погледна съдията.

— Взехте ли решение, господин председател? — официално попита Артър Либерман.

— Да, ваша чест. Взехме единодушно решение.

Алекса въздъхна облекчено. Нямаше да има ново дело. Каквото и да бе решението, всичко бе свършило.

Съдията нареди на подсъдимия да застане прав и отново се обърна към председателя.

— Какво е решението ви за осемнайсетте обвинения в изнасилване, господин председател?

— Виновен, ваша чест — ясно отговори председателят.

Алекса хвърли бърз поглед на Сам. Още не бяха спечелили, но бяха на половината път към победата. Всички в залата затаиха дъх.

— Какво е решението ви за осемнайсетте обвинения в предумишлено убийство?

— Виновен, ваша чест — отговори председателят, без да погледне към Люк.

Виновен по всички обвинения.

От редиците, където седяха семействата на жертвите, се чуха викове и плачове. Съдията удари с чукчето и призова за ред. Алекса забеляза как Чарли и майка му се прегръщаха и плачеха. Съдията благодари на заседателите за усърдната им работа, гражданска отговорност и за дългите седмици в съда. После те бяха изведени от залата, както и Люк Куентин. Този път той бе с окови и на ръцете, и на краката. Алекса го загледа неволно. Той се завъртя към нея, изгледа я с омраза и процеди презрително:

— Да ти го начукам!

После го отведоха. Джуди се бе опитала да го успокои, преди да го изкарат от залата, но той я бе отблъснал. Сега тя седеше зашеметена на стола си. Алекса отиде при нея и й подаде ръка.

— Не можеше да спечелиш, Джуди. Нямаше шанс. Случаят бе железен. Той трябваше да се признае за виновен.

Адвокатката вдигна към нея тъжните си очи.

— Не мисля, че той е извършил престъпленията. Това е ужасно — поклати глава тя.

Алекса я изгледа невярващо. Ужасното бе, че Джуди вярваше на студенокръвен убиец и психопат.

— Аз мисля, че той ги е извършил — меко каза Алекса.

Надяваше се, че Джуди никога вече нямаше да види Куентин. И съжаляваше, че на нея щеше да й се наложи.

Съдията удари с чукчето си отново и съобщи, че присъдата ще бъде обявена на десети юли. Обвинението и защитата трябваше да се явят в залата, както и подсъдимият. После Либерман благодари на всички, разпусна съда и изчезна в кабинета си. Беше седем и половина вечерта и той искаше да се прибере у дома. Алекса копнееше за същото. Както и да види Савана. Не я беше виждала цял месец.

Този път бяха нужни десет ченгета, които да я преведат през тълпата от фотографи и репортери на стъпалата на съда. Всички се бутаха ожесточено и я молеха да каже нещо. Алекса само се усмихна и забърза надолу към патрулната кола.

— Какво ще кажете? Как се чувства той?

Крещяха името й и тя се обърна с усмивка към тях, преди да влезе в колата.

— Беше въздадено правосъдие. Това е единственото, което има значение. Убиецът на осемнайсет жени беше осъден. За това сме тук. Това е работата ни — каза тя, после полицаите я откараха в дома й.

Савана й звънна на мобилния, преди да си стигне до вкъщи. Беше гледала новините и майка си.

— Гордея се с теб, мамо.

— А аз се гордея с теб, скъпа. Съжалявам, че отне толкова дълго време.

— Всички те смятат за герой. И за мен също си герой.

— А ти пък си моят герой — отвърна Алекса, спокойна за първи път от месеци.

Възнамеряваше да се радва на всяка минута със Савана през лятото, за да навакса пропуснатото време.

— Утре ще долетя до Чарлстън, миличка. Готова ли си да се прибереш у дома?

— След завършването, мамо. Остава само една седмица.

— Знам — съгласи се Алекса. — А после ще се дипломираш тук. Аз трябва да присъствам на обявяването на присъдата през юли, но мислех, че можем да отидем до Европа за няколко седмици. Имам нужда от ваканция! — засмя се тя.

Говориха си още няколко минути и Алекса обеща да потегли към Чарлстън на следващия ден. Беше свободна жена. Случаят бе приключил. Люк Куентин щеше да лежи в затвора до края на дните си. През следващия месец двама детективи все още щяха да я пазят, но животът можеше да се върне към нормалното си русло. И Савана най-после щеше да се прибере у дома. Алекса се усмихваше широко, когато влезе в апартамента си. Беше си свършила работата. И чувството, че я бе свършила добре, беше страхотно. Направо летеше.