Даниел Стийл
Светлините на Юга (12)

12.

През първия ден след завръщането си от Чарлстън, Алекса бе заета с безброй срещи с ченгета и следователи. Случаят напредваше и тя направо удави Джуди Дънинг с огромното количество нов материал. Имаше толкова много лабораторни проби и доклади, че адвокатката бе зашеметена. По обед Алекса си позволи кратка почивка, което не се случваше често напоследък, и отиде в Семейния съд да обядва с майка си. Беше в добро настроение.

— Е, как мина? — погледна я Мюриъл.

— По-добре, отколкото очаквах — отговори Алекса. — Савана беше в отлична форма, а на излизане от църквата се сблъскахме с Луиза, която се прояви като абсолютна кучка. Но с изключение на тази среща, всичко беше прекрасно. Чарлстън е красив както винаги, а ние прекарахме страхотно. Срещнах стара приятелка, която ме предаде, когато се разведох, и това бе неприятно, но като цяло бе хубаво.

— Казах ти. Това е интересно за Савана и е добре да опознае другата част от семейството си. Дъщеря ти е умно момиче и никой не може да я заблуди. Струва ми се, че Том си е купил еднопосочен билет до ада с брака си с Луиза. Защо не се разведе?

— Вероятно по същата причина, поради която се върна при нея — отвърна Алекса остро. — Няма смелост. Когато ме заряза, направи онова, което майка му и Луиза му наредиха. А сега тя го е стиснала за гърлото.

— Как изглежда той? — попита Мюриъл с неприкрито любопитство и дъщеря й се засмя.

— Хубав и слабохарактерен. Все още е най-красивият мъж на света, но вече знам какъв е. Предполагам, че винаги ще го смятам за хубав, но, слава богу, вече не съм влюбена в него.

Алекса звучеше по-спокойна и по-малко ядосана, отколкото през последните десет години. Не беше и напрегната, въпреки стреса от делото на Куентин. Работеше непрестанно с ФБР, но сега, след като не заплашваха да й отнемат случая, се наслаждаваше на това. В групата нямаше агентки и тя бе единствената жена в мъжки свят. Това й харесваше. А агентите от ФБР бяха интересни.

Докато майка й се трудеше усърдно, Савана бе заета с училището си в Чарлстън. Добави и китайски към френския за напреднали и се забавляваше да го учи. Сприятели се с още от съучениците си, а двете с Джулиан обядваха заедно почти всеки ден.

Ходеше на футболни и волейболни мачове и й позволиха да се включи в отбора по плуване, тъй като една от плувкините се бе отказала заради проблеми с ушите.

А през уикенда след посещението на майка й капитанът на футболния отбор я покани на среща. Джулиан едва не припадна, когато научи. Той беше скъсал с най-красивото момиче в училището.

— Ще излезеш ли с него? — попита Джулиан задъхано.

— Може би. Нямам какво друго да правя — спокойно отговори Савана.

Той я заведе на кино в петък вечер, после се отбиха в едно кафене. Казваше се Търнър Ашби и я уведоми, че е кръстен на прапрадядо си, генерал със същото име.

— Струва ми се, че всеки в града има роднина генерал — пошегува се Савана.

Беше облечена в розовия пуловер на майка си и джинси и носеше високи токчета. Изглеждаше различна от момичетата в Чарлстън, притежаваше изискаността и стила на истинска нюйоркчанка и носеше лек грим. Търнър изглеждаше луд по нея.

— Това е сериозно нещо тук — обясни й той.

— Знам. Баба ми е генерален президент на Обединените дъщери на Конфедерацията. Получила титлата, защото и нейният дядо бил генерал — ухили се Савана.

Не искаше да се подиграва на южняците, но определено намираше това за смешно. Търнър беше хубаво момче с тъмна коса и зелени очи, най-големият от четирима братя.

— В кой колеж възнамеряваш да учиш? — попита го тя с интерес.

Беше забелязала, че повечето й нови съученици са кандидатствали в южняшки университети.

— В Техническия университет в Джорджия или Методисткия университет в Тексас. Кандидатствах в „Дюк“ и университета във Вирджиния, но мисля, че оценките ми не са достатъчно високи за там. А ти?

— Най-много искам да уча в „Принстън“. Близо е до вкъщи, а и мястото ми харесва. Харесвам и „Браун“. Смятам, че „Харвард“ ще е прекалено сериозен, а и вероятно няма да вляза там. Харесвам и „Станфорд“, но мама не иска да съм толкова далеч.

— Кандидатствала си в доста престижни училища от „Бръшляновата лига“ — впечатли се той.

Савана беше много умна, но не се надуваше, а и бе най-красивото момиче, което някога бе виждал.

Търнър я изпрати до дома й в десет и половина. Савана прекара чудесно и му каза, че ще се видят в училище.

Джулиан й звънна рано на следващата сутрин, за да я попита как бе минала срещата.

— Беше забавно — изкикоти се Савана и прозвуча повече като Дейзи, отколкото като самата себе си.

— Това е всичко? Излезе с най-готиното момче в училище и… „беше забавно“? Целуна ли те?

Джулиан искаше да узнае всички подробности. Беше разбрала от майка си. Клюките бяха любимото им занимание.

— Разбира се, че не. Дори не се познаваме. Освен това, ще бъде тъпо от моя страна да се хващам с някого сега. Всички сме се запътили към университета, а и ще бъда тук само няколко месеца — практично напомни Савана.

Не търсеше романтика, а само приятели, и това я правеше още по-привлекателна. Не бе отчаяна като някои от съученичките си, които вечно си търсеха гаджета.

— Няма нищо тъпо във връзката с Търнър Ашби. Знаеш ли, че баща му има нефтени платформи из целия Билокси? Майка ми твърди, че е един от най-богатите хора в щата. А и Търнър е готин — добави тя. — И капитан на футболния отбор. Какво повече искаш?

Савана бе наясно, че футболът нямаше да отведе Търнър високо, а и не й пукаше за нефтените кладенци на баща му.

— Покани ли те на нова среща?

— Не. Не ставай глупава. Просто излязох с него снощи — равнодушно отговори Савана.

— Ще те покани. Момчетата винаги харесват момичета, които не се интересуват от тях.

— Не съм казвала подобно нещо. Харесах го. Просто не съм откачена по въпроса като теб — подразни я тя.

— Обзалагам се, че ще те покани следващия уикенд — подхвърли Джулиан обнадеждено.

— Надявам се, че няма да го направи. Мисля, че майка ми ще дойде. Каза, че ще се опита, но може и да не успее преди следващия уикенд.

Джулиан изсумтя отвратено.

— С кого предпочиташ да излезеш? С Търнър Ашби или с майка си?

— С майка ми — отговори Савана без колебание.

— Ти си луда — обяви Джулиан, после й обеща да й звънне по-късно, за да провери дали Търнър й се е обадил.

Дейзи беше следващият член на екипа за разпити.

— Кое беше това момче, което те взе снощи? — попита тя, докато ядяха палачинки в кухнята.

— Един от съучениците ми.

— И това е всичко? — разочарова се Дейзи. — Влюбен ли е в теб?

— Не — отвърна Савана усмихната. — Почти не ме познава.

— А ти влюбена ли си в него?

— Не. Аз също не го познавам.

— Ако не си влюбена, защо тогава излезе с него? — попита Дейзи едва ли не отвратено.

— Защото искахме да вечеряме и да гледаме филм и реших, че е по-добре да го направя заедно с него, след като вече ме бе поканил.

Дейзи кимна, съгласна с логиката, но намери думите й за ужасно неромантични. Баща им влезе, облечен в екипа си за тенис.

— Момчето, с което те видях да излизаш снощи, един от синовете на Ашби ли беше? — погледна я Том с любопитство.

Очевидно срещата й бе най-интересната тема в града.

— Да.

— Свястно момче ли е?

— Мисля, че да. Поне така изглежда — отвърна Савана.

— Играя тенис с баща му. Семейството преживя ужасни моменти. Съпругата му почина миналата година. Пиян шофьор я блъсна на магистрала 526, на десет километра от дома им. Сигурно е тежко за децата.

— Той не спомена нищо по въпроса. Говорихме само за училище.

Том кимна и й съобщи, че Хенри пристигаше от Ню Орлиънс следобед.

— Няма търпение да те види. Ще дойде за вечеря. Травис и Скарлет също ще вечерят с нас. Цялото семейство ще е заедно — завърши той щастливо.

След малко и Луиза влезе в кухнята и заяви, че отивала в кънтри клуба, за да прекара деня с приятелките си. Том каза, че ще вземе Хенри от летището, а Луиза обеща да се прибере в късния следобед. Тя излезе след пет минути и сестрите останаха сами. Савана предложи на Дейзи да я заведе в аквариума. Наричаше се „Аквариумът на Южна Каролина“ и беше прочуто като добро място за забавления.

Двете излязоха към единайсет, отидоха пеша до аквариума, обядваха там и се прибраха в три. Талула им съобщи, че баща им тъкмо отишъл да вземе Хенри, а те седнаха да играят карти. Том и Хенри се прибраха в пет часа и Дейзи се втурна надолу по стълбите към брат си. Той беше хубав младеж с мощна спортна фигура, една година по-малък от Травис. Беше играл футбол в колежа и вместо в университета във Вирджиния се записа в „Дюк“. Савана знаеше, че е завършил история и искаше да стане учител. Не се интересуваше от бизнес като брат си и баща си и работеше в прочута художествена галерия в Ню Орлиънс и стажуваше в музей. Другата му мечта бе да стане уредник на музей.

След като Хенри прегърна и целуна малката си сестра, той вдигна очи и видя Савана, която му се усмихваше. Изглеждаше същата каквато бе като дете, само по-голяма.

— Толкова се радвам да те видя — възкликна Хенри, приближи се към нея и я прегърна. — Много съм щастлив, че си тук. Травис и Дейзи вече ми разказаха всичко за теб. Прибрах се този уикенд само за да те видя.

Савана му повярва. Слязоха по стълбите и седнаха във всекидневната. За щастие Луиза още не се бе върнала, защото със сигурност щеше да се ядоса на вниманието му към Савана. Но Хенри въобще не се притесняваше от това. Никога не бе играл по свирката на майка си.

Хенри й зададе безброй въпроси: какво харесваше, какво обичаше да прави, кои бяха любимите й книги, филми и музика, имената на приятелите й. Искаше да знае всичко за нея. Очите му се натъжиха, когато я попита за майка й.

— Не обичах да пиша, когато бях малък, затова не го направих. Но никога не съм спирал да мисля за нея и за теб. Майка ти направи нещо много специално за мен, когато беше омъжена за баща ни — промълви той сериозно, сякаш се канеше да сподели важна тайна. — Страдам от дислексия и майка ти ме учеше в продължение на години. Мразех частния си учител, затова тя се зае с обучението ми. Мисля, че дори посети няколко курса, за да се научи как да го прави. Както и да е, благодарение на нея завърших училище. Никога няма да забравя това. Майка ти беше най-милата и търпелива жена, която някога съм познавал, въплъщение на обич и съчувствие.

Том, който се бе доближил до вратата, чу думите на сина си и се оттегли с болка в очите. Хенри и Савана въобще не го забелязаха.

— Тя никога не ми е разказвала за това — погледна го Савана. — Но е чудесно, че си влязъл в „Дюк“.

— Да, хубаво училище е — потвърди той.

Продължиха да си бъбрят и след малко Луиза се прибра от клуба. Отиде да целуне сина си, после се качи горе да се преоблече. Не се зарадва, когато го видя да говори със Савана, но не каза нищо. В спалнята откри Том, седнал там с нещастен вид. Беше забравил за уроците на Алекса с Хенри и колко грижовно се отнасяше тя със синовете му. Спомените го накараха да се почувства ужасно.

— Какво ти има? — попита Луиза, забелязала тъгата му.

— Нищо. Просто мислех. Как мина денят ти?

— Чудесно, благодаря — студено отговори тя.

Не възнамеряваше да се държи мило с него, преди Савана да се върне в Ню Йорк. Планираше да го измъчва през цялото време, за да му даде добър урок. Искаше да схване посланието й ясно, за да не посмее да доведе дъщеря си тук отново. Нямаше да търпи дъщерята на Алекса в дома си.

Настроението по време на вечерята бе весело благодарение на Хенри. Той разказваше смешни вицове, правеше страхотни имитации и се закачаше с всички, дори с майка си. Травис беше по-резервиран, макар също да бе приятен. Скарлет обичаше бъдещия си зет, а той непрестанно се шегуваше с нея за гигантската й сватба. Скарлет призна, че по-малките й братя не спирали да я подкачат по темата. Хенри беше на двайсет и четири години и изглеждаше много млад, но определено бе изискан. Савана се запита дали животът в друг град му бе показал повече от света. Травис все още живееше в семейното гнездо в Чарлстън. И дори и баща им бе живял там през целия си живот. Но Ню Орлиънс бе по-голям и изискан, а и Хенри очевидно прекарваше доста време в Лондон и Ню Йорк. Познаваше всички любими места на Савана в града.

Атмосферата бе приятна и весела и всички се забавляваха, дори Луиза. В края на вечерята тя разпита Хенри за хубавото момиче, с което бе излизал предишното лято, и той я изгледа със странен поглед.

— Добре е, мамо. Наскоро се сгоди.

— О, ужасно съжалявам — изрази тя съчувствието си, но Хенри се засмя.

— Аз не съжалявам.

Той говореше много за съквартиранта си на име Джеф. Бил от Северна Каролина и двамата ходили на няколко пътешествия напоследък. Луиза не попита нищо за него.

Когато приключиха вечерята, лицата ги боляха от смях. Върнаха се в дневната и Хенри седна да играе карти с момичетата. Луиза и Том им пожелаха лека нощ и се качиха горе. Травис и Скарлет вече си бяха тръгнали, понеже на другата сутрин щеше да има празнична закуска в чест на сватбата им. Скарлет каза, че би поканила Савана, но щяла да се отегчи до сълзи, тъй като компанията се състояла основно от баби и лели. Травис я беше помолил да не кани Савана, защото майка му щеше да побеснее. Скарлет изпълни молбата му, но се чувстваше зле.

Луиза би предпочела да държи и Хенри далеч от Савана, но знаеше, че той щеше да се възпротиви и да я обвини, че се държи грубо и невъзпитано. Никога не се поколебаваше да предизвика майка си и да я укори, когато не харесваше поведението й. Не се страхуваше от нея. А Дейзи вече му бе разказала по телефона за гнусното отношение на майка им към Савана и той бе направил всичко възможно да се държи мило с нея. Твърдението му, че е дошъл в Чарлстън само заради нея, беше вярно.

Дейзи заспа по време на играта и Хенри я отнесе внимателно в леглото й, а Савана се прибра в стаята си. Хенри почука на вратата й, за да провери дали е удобно да влезе. Савана беше по нощница и си миеше зъбите, когато той се пъхна при нея в банята.

— Харесва ми да си имам друга сестра, при това такава, с която мога да си говоря — усмихна й се той. — Нямаше те прекалено дълго.

Настаниха се в стаята и продължиха да разговарят. Хенри каза, че искал да се премести в Ню Йорк след няколко години, след като реши дали иска да работи в галерия, музей или училище. Мечтата му бе светът на изкуството.

— Не искаш да се върнеш тук? — изненада се Савана.

Южняците предпочитаха да си останат у дома и да се държат здраво за корените си, ако се съдеше по това, което бе видяла досега.

— Чарлстън е прекалено малък за мен — простичко отговори той. — Малък провинциален град. А и да си гей тук е адски сложно.

Савана го изгледа учудено.

— Ти си гей?

Не беше осъзнала това, а и майка му го бе разпитвала за някакво момиче.

— Да. Джеф е партньорът ми. Съобщих на родителите си, че съм гей, когато бях на осемнайсет години. Татко не се зарадва, но нямаше проблеми. Майка ми обаче се държи, сякаш не го знае, независимо колко често й напомням за това. Дори и тази вечер попита за момичето, с което съм излизал. Знае, че не ходя с жени. Осъзнах, че съм хомосексуалист, когато бях на петнайсет, около година след като майка ти си замина. А на шестнайсет вече знаех със сигурност. Не мисля, че е голяма работа, но очевидно за някои хора е. Особено за майка ми. Предполагам, че ще продължи да ме разпитва за жените, с които излизам, докато стана на сто години. Вероятно се надява, че ще се „излекувам“. Мисля, че е доволна, задето не живея в Чарлстън. Щеше да се срамува ужасно от факта, че съм гей, а и за мен щеше да е трудно. Тя продължава да лъже приятелките си.

— Странна работа — озадачи се Савана. — Какво значение има това за нея?

— Не е „нормално“, нито „редно“, както казва тя. Но за мен е.

— Ти си такъв, какъвто си — усмихна му се Савана. — Не би трябвало да има никакво значение. Дейзи знае ли?

— Ще ме убият, ако й кажа, но ще го разбере някой ден. Мисля, че и Травис не е много доволен от това. Прилича на родителите ни много повече от мен. Момче от малък град, което полага усилия да ги направи щастливи и да прилегне към модела им. Аз бих се самоубил, ако трябваше да се оженя за Скарлет, но тя е идеална за Травис. Мило южняшко момиче.

— Звучиш като янки — подкачи го Савана.

— Може би съм такъв по сърце. Тук има прекалено много лицемерие, което не харесвам. Мразя да гледам как хората прикриват мислите и чувствата си само за да са любезни или да се впишат в картинката. Всичко е наред, ако имаш няколко генерали от Конфедерацията в рода, но не и син гей. Поне не в това семейство. Търпят го, но не им харесва. А може пък всичките онези генерали да са били хомосексуалисти — ухили се той и Савана се засмя. — Това нямаше да има значение за майка ти — Хенри въздъхна. — Тя беше най-прекрасната жена, която някога съм познавал. Докато живееше тук, не знаех, че съм гей, но по-късно се чудех дали тя го бе осъзнала преди мен. Беше много умна.

Савана кимна, горда с майка си.

— Добре ли е тя? — попита той и погледна изпитателно Савана. — Моите родители се отнесоха ужасно с нея. Онзи ден попитах Травис и научих, че никога не се е омъжила повторно.

— Не е — отговори Савана. — Е, тя е само на трийсет и девет и има време да го направи. Но все още е бясна на баща ни — честно призна тя. — Или пък наранена.

— Има право — поклати глава той. — Майка ми наистина я прекара, а татко й го позволи. Мисля, че отношенията им са обтегнати още оттогава, но татко търпи, а тя го смазва. Заряза всички ни, когато се разведе с татко, но сега всички удобно забравят за това. Така се уреждат нещата тук — презрително заключи той.

— Да, забелязах всичко това — каза Савана. — Луиза е бясна заради мен.

— Майната й. Той трябваше да те доведе тук още преди години. Чувствам се отвратително, че никога не се обадих на теб и на майка ти. Бях на четиринайсет години и мразех това, което родителите ми ви причиниха. Ала и аз имам вина. Не направих абсолютно нищо по въпроса. Но се радвам, че си тук, и се надявам да видя и майка ти скоро. Искам да й разкажа много неща.

— Тя ще се опита да ме посещава на всеки две седмици. Прекарахме си чудесно миналия уикенд. Не искаше да се връща тук, но го направи.

— Сигурно й е трудно — отбеляза Хенри и Савана кимна.

След малко брат й стана, прегърна я и се прибра в стаята си. Дейзи остана да спи в своето легло тази нощ. А Савана се зави и се замисли върху разказаното от Хенри. Не разбираше какво значение имаше това, че брат й е гей. Но пък тя беше от Ню Йорк, а не от Чарлстън. Нещата тук бяха различни.