Даниел Стийл
Светлините на Юга (8)

8.

На сутринта, когато Савана се събуди, огряна от слънцето, Дейзи беше изчезнала. Изненада се, щом видя, че вече е десет часът; бе спала непробудно и не беше чула Дейзи да излиза от стаята, а и нямаше следи от присъствието й. Тя се бе измъкнала тихичко на зазоряване, така че да не бъде открита в леглото на Савана, защото майка й щеше да побеснее.

Савана се изкъпа, изми зъбите си и се среса. После се облече и отиде в кухнята, където две жени седяха до масата. Те се усмихнаха, когато я видяха.

— Добро утро — поздрави Савана предпазливо, като се зачуди къде ли е Луиза.

— Чакахме те да станеш. Не искахме да те будим — каза по-възрастната. — Господин Бомонт ще се върне в единайсет да те вземе. Трябваше да свърши някои неща в службата. А госпожа Бомонт е на фризьор и после ще обядва в града.

Това означаваше, че баща й щеше да се върне след половин час, за да отидат да разгледат града, както й бе обещал. Двете жени се представиха като Талула и Джейн. Талула беше съпругата на Джед, а Джейн беше от Мемфис и имаше различен акцент. Савана бе възхитена от говора им.

Попитаха я какво иска за закуска и тя отговори, че може да си приготви нещо сама. Но те настояха да й сервират в изящен порцеланов сервиз на цветя, който подредиха на красиво избродирана ленена покривка. Всичко тук беше скъпо и изискано. Нямаше нищо семпло или практично като у дома. Савана се чувстваше абсолютно чужда. Двете с майка й живееха удобно, но нямаха нищо, което дори да се доближава до лукса в тази къща. Това беше различен свят. Тя осъзна какъв шок е преживяла майка й, след като са я прогонили оттук. Сигурно се е чувствала като Пепеляшка след бала, когато каляската се бе превърнала в тиква, а белите коне в мишки. В нейния случай и чаровният принц се беше превърнал в плъх. Савана изпита огромно съжаление към майка си.

Тъкмо привършваше закуската си, когато баща й влезе в кухнята. Изглеждаше невероятно хубав в безукорно скроеното си сако от туид и сив панталон.

— Здрасти, Савана — поздрави я той весело. — Как спа?

— Като бебе.

— Готова ли си за обиколката?

Тя кимна, благодари на двете жени в бели униформи и колосани дантелени престилки и го последва в коридора. Отиде да си вземе чантата и якето, тъй като бе прохладно и от океана както обикновено в Чарлстън духаше вятър, което правеше влагата през лятото кошмарна. Пет минути по-късно се настаниха в колата на Том, лъскав ягуар, и потеглиха към центъра на града.

Бъбреха си весело, а първото място, където Том я заведе, беше Форт Съмтър, където е прозвучал първият залп във Войната между щатите. Савана намери урока по история изключително интересен, особено южняшкото преиначаване на фактите. Всичко бе само за Конфедерацията и никога за Севера, който за тях сякаш не съществуваше, освен като врага, когото бяха мразили преди сто и петдесет години, а в някои случаи дори и сега.

Оттам потеглиха към Френския квартал и спряха да обядват в изискан ресторант с градина. Храната беше пикантна и местна — супа от раци, пълнени с раци питки, скариди и ориз, всичките в деликатни сосове с ароматични подправки. Беше много вкусна и двамата се забавляваха много. После Том я заведе на разходка с файтон по павираните улици, където видяха още исторически места. Той й посочи няколко популярни кафенета, любимо място за срещи на младежите.

След това минаха покрай няколко магазина, които Том смяташе, че ще й харесат, и покрай великолепните плажове на остров Съливан на път към дома.

Прибраха се в четири и половина щастливи след чудесен ден заедно. По време на обеда Том й съобщи, че започва училище на следващия ден. Всичко бе уредено. Савана щеше да завърши заедно със съучениците си и да присъства на дипломирането им, макар че нейната диплома щеше да пристигне от училището й в Ню Йорк. Том бе уредил да изпратят документите й в Чарлстън и училищното ръководство бе впечатлено от оценките й. Баща й щеше да я закара на сутринта и после да я вземе, но след това можеше да шофира до училище сама. Том бе излъскал и почистил колата й идеално. Не беше забравил нищо, а се бе погрижил за всичко и тя бе трогната.

И двамата се усмихваха и разговаряха, като влязоха в къщата. Стреснаха се, когато внезапно застанаха срещу Луиза, която тъкмо се бе върнала от обяда си в града. Очакваната със страх среща между Савана и мащехата й вече не можеше да бъде избегната.

— Здравей — поздрави Савана свенливо.

Тя заговори първа, тъй като Луиза се вторачи в нея, без да каже и дума. Беше издокарана в син костюм със сатенени ревери и носеше сапфирени обици. Прическата й приличаше на шлем и всеки косъм си бе на мястото. Маникюрът й бе перфектен, а очите й прободоха Савана като кинжали.

— Това е Савана — представи я Том, сякаш Луиза не знаеше. — Савана, това е Луиза, мащехата ти.

Той незабавно осъзна, че бе допуснал грешка, защото жена му заби в него злобен поглед, пренебрегвайки Савана.

— Не съм нейна мащеха — каза тя свирепо. — Тя може да е твоя дъщеря, но не е моя. И не забравяй коя е истинската ти дъщеря в тази къща.

— И двете са мои истински дъщери — напомни Том твърдо.

Савана мечтаеше да потъне в пода и да изчезне. Това определено не беше забавно. Дейзи беше права. Луиза беше бясна заради идването й тук и не се опитваше да го скрие. Всъщност, искаше да е напълно сигурна, че Савана знае, че не е желана в този дом.

— Съжалявам, че се чувстваш по този начин — изстреля тя към Том, после потегли към кухнята, за да даде нареждания на готвачката за вечерята.

Савана се зачуди дали щяха да й позволят да вечеря с тях. Не изглеждаше твърде вероятно, нито пък особено привлекателно.

Том я изгледа извинително и сви рамене.

— Луиза ще се успокои. Не й е лесно — додаде той притеснено, неспособен да обясни противното поведение на жена си и засрамен от него.

Савана тъкмо се опитваше да го утеши и в този момент Дейзи се втурна надолу по стълбите и обви ръце около кръста на сестра си. Все още я прегръщаше, когато Луиза влетя побесняла.

— Да не сте откачили? — процеди тя на дъщеря си и съпруга си. — Това момиче е чуждо за нас. Гостенка, доведена от баща ти. Не е част от семейството ни, определено не и от моето. Бих искала и двамата да запомните това и да не забравяте коя съм аз. Том, аз съм твоя съпруга. Дейзи, каквито и грешки да е допуснал баща ти в миналото си, не са моя работа, нито мой проблем. Нито пък твой — завъртя се тя към момиченцето, което свали припряно ръце от Савана, за да не дразни майка си още повече. — Ще изтърпим това, тъй като се налага, но не е нужно да се държиш, сякаш си открила отдавна изгубен роднина и си го довела у дома. Това е нашият дом, а не нейният. И тя не е моя роднина, нито пък твоя — изгледа тя свирепо Дейзи.

После метна убийствен поглед на Том, подмина Савана и изфуча нагоре по стълбите. След миг чуха вратата на стаята й да се затръшва яростно. Спогледаха се притеснено и объркано. Том се обърна тъжно към голямата си дъщеря, която трепереше и изглеждаше готова да се разплаче. Луиза се бе нахвърлила върху тях със силата на торнадо и бе оставила разрушения след оттеглянето си.

— Татко, може би трябва да си тръгна — прошепна Савана. — Ще се оправя в Ню Йорк. Мама просто беше нервна. Не искам да причинявам неприятности тук.

Нито пък искаше да се отнасят с нея като с отрепка или да бъде тормозена от жена, която очевидно я мразеше.

— Няма да ходиш никъде — твърдо заяви баща й и я прегърна. — Съжалявам. Луиза има ужасен характер. Но ще се успокои.

Той сведе очи към Дейзи, детето изглеждаше съкрушено.

— Тръгваш ли си? — попита то Савана.

— Не знам — отговори сестра й откровено. — Мисля, че трябва да си тръгна. Не искам да разстройвам майка ти.

— Тя е лоша — викна Дейзи гневно. — Харесва ми, че си тук. Искам сестра. Не си тръгвай — каза тя умолително и отново обви ръце около Савана.

Трудно бе да й устоиш.

Том ги поведе нагоре, прегърнал и двете им. И на него му харесваше присъствието на Савана. Винаги бе искал тя да е част от живота им, но Луиза никога не бе позволявала. Сега въпросът бе решен от съдбата и той беше щастлив. И той като Дейзи не искаше Савана да си замине.

Каза на Дейзи да отиде да си напише домашните, остави Савана в стаята й и я посъветва да се успокои. Тя му благодари за хубавия ден, но очите й бяха тревожни. Звънна на майка си веднага щом Том излезе от стаята и й разказа за случилото се.

— Тя е проклета кучка — каза Алекса разгневено.

— Не знам какво да правя, мамо. Мисля, че трябва да си тръгна. Тя е по-страшна от ненормалника, който ми праща писмата. Изглежда готова да ме убие.

— Сигурно иска да те убие, но няма да го направи. А авторът на писмата може да го направи. Не искам да се връщаш тук. Съжалявам, че ти причинявам това, но трябва да се опиташ да издържиш. Просто стой далеч от нея. Баща ти каза ли нещо, за да я накара да млъкне?

— Опита се. Но тя направо го размаза.

— Винаги го прави. Както и майка му. Двете заедно са страховита сила, а Том не е достоен съперник за никоя от тях. Не искам да се проявявам като неблагодарна, тъй като те прие в дома си, но определено му липсват топки. Луиза ги отряза преди десет години.

Савана не хареса думите й и Алекса незабавно съжали, че ги бе изрекла. Том беше баща на Савана, но пък бе вярно. Тя бе живото доказателство за това.

— Съжалявам. Не трябваше да го казвам — извини се Алекса бързо. — Просто си стой в стаята, излизай навън или слушай музика. Не искам да се прибираш в Ню Йорк преди края на делото.

Савана имаше чувството, че я бяха изпратили на каторга, независимо колко красива и голяма бе къщата. Мразеше я. А Луиза мразеше нея. Трите месеца щяха да са ужасни. А и майка й бе права. Баща й не беше достоен съперник на Луиза. Савана бе станала свидетел на това.

— Ще се опитам — промърмори Савана, после си обеща да издържи, докато майка й дойдеше да я посети.

Ако нещата не се оправеха, щеше да се върне в Ню Йорк с нея или да избяга оттук. Не възнамеряваше да живее по този начин в продължение на три месеца.

— Съжалявам, бебчо, не мога да дойда този уикенд, но ще го направя следващата седмица. Обещавам. Просто дръж глава високо и не й обръщай внимание.

— Да бе — изсумтя Савана и затвори.

Беше ядосана и на майка си, задето я изпрати да живее с тази вещица. Беше по-ужасна от най-злите мащехи в приказките или филмите. Животът на Пепеляшка бе направо лек в сравнение с нейния. Докато размишляваше по въпроса, Дейзи влезе в стаята й с разтревожен вид.

— Добре ли си?

— Мисля, че да — отговори Савана тъжно, после й се усмихна. — Не съм свикнала с такова отношение. Иска ми се да съм си у дома.

Дейзи кимна.

— Знам. Мама може да е адски проклета. И често се отнася така с татко.

— Сигурно не ти е лесно — прошепна Савана съчувствено, а Дейзи сви рамене.

— Татко е винаги мил с мен и братята ми — отвърна тя и прегърна сестра си. — Надявам се да останеш.

— Ще видим как ще тръгнат нещата — каза Савана.

Не можеше да си представи подобен живот за три месеца или дори четири, ако делото се проточеше.

Докато двете момичета седяха и си говореха в стаята на Савана, Том и Луиза се караха ожесточено.

— Какво, по дяволите, си мислиш? — изрева вбесен той. — Да наговориш такива неща пред Дейзи и Савана! Как е възможно да си толкова уплашена от седемнайсетгодишно хлапе?

— Не я искам тук! — изкрещя Луиза. — Тя е резултат на грешка, която си допуснал. Не я искам пред очите си, нито в дома си!

Том се вторачи в нея изумено.

— Да не си откачила? Не можеш да подмениш истината пред мен. Ти напусна мен и момчетата. Изостави ни, разведе се с мен, заряза децата си и се омъжи за човек, който имаше повече пари от мен. Аз се ожених за Алекса, докато ти беше омъжена за него и щастливо харчеше парите му в Далас и не ти пукаше за мен или за собствените ти синове. Върна се тук чак след като той умря и реши, че си искаш стария живот, един Господ знае защо. Вероятно си била самотна, защото определено не се нуждаеше от пари. После ме подлъга да започна връзка с теб, а аз бях достатъчно глупав да се хвана в капана ти. Погрижи се да забременееш и зарева пред майка ми, че не мога да допусна да родиш извънбрачно дете. А аз дори те съжалих и напуснах жената, която обичах, заради теб. Савана е резултат от щастлив брак с една прекрасна жена, която се отнасяше чудесно със синовете ти. А аз бях пълен идиот, задето я зарязах заради теб само за да съм „почтен“. Абсолютна дивотия, също като брака ни. В продължение на десет години ти позволявах да ме държиш далеч от Савана. Отблъснах собствената си дъщеря. Чудо е, че въобще се съгласява да говори с мен. А сега, когато животът й е в опасност и я водя у дома за три месеца, ти се държиш отвратително с нея и й говориш, сякаш е грешка, която съм допуснал с някоя проститутка, докато съм ти изневерявал. Ти ни изостави, Луиза, и това е истината. Но аз няма да зарежа дъщеря си отново, за да те направя щастлива. Това, което причиних на майка й, бе достатъчно подло.

— Ако толкова съжаляваш, върни се при нея — студено го изгледа Луиза.

— Проблемът не е в това. Проявих почтеност към теб, но не и към Алекса. Всички го знаем, така че престани с гадостите си и се дръж прилично със Савана, иначе ще си имаш сериозни неприятности с мен.

Без да каже и дума повече и да остави време на Луиза да отговори, той излезе от стаята и затръшна вратата. Двете момичета го чуха от стаята на Савана, но не заговориха за това. И двете знаеха какво бе станало и защо. За първи път от години Том се бе изправил срещу Луиза и тя беше побесняла, но благоразумно не тръгна след него, а си остана в спалнята.

Том се върна в кабинета си и звънна на по-големия си син и го покани на вечеря заедно с годеницата му Скарлет. Сутринта в банката бе разказал на Травис за пристигането на Савана. Травис се изненада, когато баща му му обясни причината. Лесно можеше да си представи, че майка му бе вбесена. На него самия не му бе позволено да споменава Алекса или Савана през последните десет години и той винаги се бе чувствал виновен, задето бе прекъснал връзката с тях. Опитваше се да поддържа контакт известно време, но после просто се предаде, а знаеше, че и брат му бе постъпил по същия начин. Травис беше на петнайсет години, когато Алекса си замина. Обичаше я и тя се отнасяше като родна майка с него и това го караше да се чувства още по-зле. Но Луиза му бе показала ясно, че всеки контакт с нея ще бъде считан за предателство към „истинската“ му майка, а той бе твърде малък тогава, за да й повярва. Сега беше на двайсет и пет, работеше в банката на баща си и планираше да се ожени през юни за момиче от прочуто чарлстънско семейство, чиито предци бяха още по-тясно свързани с Конфедерацията от неговите. Скарлет имаше повече генерали в рода, отколкото те имаха дъбове в имението. Беше медицинска сестра, красива и мила и той бе лудо влюбен в нея. Травис харесваше факта, че Скарлет работеше и беше непретенциозна, независимо колко известно и богато беше семейството й. Тя искаше да продължи работа, докато се родят децата им, което майка му смяташе за абсурдно. Луиза смяташе, че не е редно за съпругата на Бомонт да работи като сестра. Травис обаче бе напълно щастлив с това и поддържаше решението на годеницата си.

Баща му звучеше напрегнат и ядосан, когато му се обади да го покани на вечеря.

— Положението тук е нажежено — призна Том откровено. — Майка ти е бясна заради Савана. Знаеш каква е.

Травис познаваше отвратителния характер на майка си прекалено добре. Луиза избухваше за щяло и нещяло, макар че сегашната ситуация сигурно бе по-сериозна от обикновено. Според него единственото по-лошо щеше да е Алекса да пристигне тук вместо дъщеря си. Но присъствието на Савана бе достатъчно неприятно за майка му. Травис предположи, че атмосферата вкъщи е страшно нажежена и изпита съжаление към баща си.

— Мисля, че ако ти и Скарлет дойдете на вечеря, Луиза ще се поразсее и положението ще се облекчи.

— Разбира се, татко. Ще звънна на Скарлет да видя какво прави. Дежурството й приключи преди час. После ще ти се обадя.

Травис позвъни след малко и каза, че двамата ще дойдат в седем и половина. Том благодари сърдечно на сина си, предупреди готвачката и се отби в стаята на Савана, за да съобщи за вечерята на дъщерите си. Откри двете момичета там. Дейзи засия от радост, че ще види Травис и бъдещата му съпруга.

— Ще я харесаш — увери тя Савана. — Много е готина, а Травис е страхотен.

Савана почти не го помнеше след почти единайсет години раздяла. Беше едва на шест, когато го видя за последен път.

Двете момичета слязоха за вечеря точно в седем и половина, тъкмо когато Травис и годеницата му се появиха. Скарлет беше красиво момиче с дълга права черна коса, а той бе копие на баща си, но по-млад и по-хубав. Младата двойка беше облечена в джинси и хубави пуловери, което очевидно беше разрешено. Савана носеше пола, пуловер и високи токчета и изглеждаше много елегантна. Русата й коса блестеше. Дейзи носеше училищната си униформа и пантофи. Том бе свалил сакото си и навил ръкави. Явно вечерята у семейство Бомонт не бе толкова официална, колкото Савана се бе страхувала.

Том представи Травис на Савана и двамата се усмихнаха свенливо един на друг. Брат й се пошегува с нея, че била същински дребосък, когато я видял за последен път, после си помисли колко много сестра му приличаше на майка си. Савана и Скарлет заприказваха приятелски, докато чакаха да ги извикат за вечеря. Скарлет с усмивка й разказа колко заета била майка й със сватбата; щяла да е огромна, поканили осемстотин човека, почти половината Чарлстън.

Докато говореха, Луиза слезе по стълбите и влезе във всекидневната. Спря за миг до вратата, смаяна да види по-големия си син и годеницата му.

— Какво е това? — попита тя студено, решила, че Том бе организирал празненство в чест на Савана.

— Травис се обади и каза, че иска да дойде на вечеря — бързо отговори Том, но Луиза не му повярва. — Мислех, че няма да имаш нищо против. Звънна преди половин час, а ти си почиваше.

И двамата знаеха истината, но спазваха добрия тон пред хора, макар все още да бяха бесни един на друг.

— Разбира се, че се радвам да видя Травис и Скарлет — любезно произнесе Луиза и се запъти към тях.

Очите й още блестяха от гняв, но тя се усмихна широко, прегърна и двамата и заговори с тях, като демонстративно пренебрегна Савана за нейно облекчение. Не изпитваше никакво желание да разговаря с Луиза.

Отидоха да вечерят и Луиза седна между съпруга и сина си. Сложи Скарлет до Травис, а Дейзи до баща й, за да му напомни коя бе „истинската“ му дъщеря. Настани Савана между Скарлет и Дейзи, като просто й посочи стола и не каза нищо. Савана бе наясно, че ако можеше, Луиза би я изпратила в гаража или в нечий чужд дом. Но пък тя прекара чудесно в разговори с Дейзи и Скарлет. Хареса годеницата на Травис, точно както Дейзи й бе обещала. Беше мила, възпитана, добра и непринудена. Беше онкологична сестра, работеше с болни от рак и бе влюбена в работата си. Травис страхотно се гордееше с нея и изглеждаше много щастлив. Говориха дълго и за сватбата по време на вечерята. Луиза очевидно се вълнуваше от предстоящото събитие. Щяха да дадат вечеря за триста човека в клуба, а Дейзи щеше да е шаферка. Скарлет вече бе поръчала роклята си от „Багли Мишка“, а роклите на шаферките щяха да са от „Вера Уанг“. Майка й щеше да носи елегантен сатенен костюм на Оскар де ла Рента. Луиза още не бе споделила какво щеше да облече, но Дейзи вече бе видяла роклята в гардероба й. Майка й възнамеряваше да носи червено.

Вечерята мина спокойно. Идеята на Том да покани Травис се оказа добра. Луиза се поотпусна малко и вече не изглеждаше толкова ядосана. Не каза нищо на Том, след като Травис и Скарлет си тръгнаха, но поне не започна със злобните си подмятания. Върна се в стаята си и този път затвори вратата, а не я затръшна. Том пожела лека нощ на дъщерите си и отиде в кабинета, където бе пренесъл нещата си. Дейзи се прибра в стаята си, за да довърши домашните си, но прошепна на Савана, че пак ще спи при нея. Савана се върна в синята стая и се просна на леглото със стон. Присъствието й тук не бе лесна работа. А утре започваше училище.

Звънна на майка си и й разказа, че се бе запознала с Травис и Скарлет и че са се държали чудесно с нея. Двете си побъбриха известно време. Алекса беше ужасно заета.

Както бе обещала, Дейзи се появи в стаята й в десет часа и се мушна в леглото. Луиза вече й бе казала лека нощ и брегът бе чист.

Двете момичета се хванаха за ръце, поговориха си няколко минути и заспаха. За Савана този първи ден бе напрегнат.