Даниел Стийл
Светлините на Юга (23)

23.

Алекса напусна прокуратурата на първи ноември, както бе планирала. Джо Маккарти устрои прощална вечеря в нейна чест. Връчиха й гравирана табелка и безброй шеговити подаръци.

На следващия ден щеше да потегли към Принстън, а после към Вашингтон. Алекса отложи с една седмица започването на новата работа, защото имаше нужда от малко свободно време, за да се нанесе в новия си дом. Мебелите й щяха да пристигнат във Вашингтон след два дни. През последната седмица живя при майка си, което бе доста забавно. Едуард й се обаждаше няколко пъти на ден, за да й съобщи какво бе намислил да правят във Вашингтон. И дори я покани на вечеря в Белия дом след две седмици.

Разбира се, тя искаше да посети дъщеря си на път към столицата. Савана изглеждаше щастлива и погълната от новия си живот. Вече си бе създала доста приятели, а Търнър отново щеше да й гостува през уикенда. Очевидно всичко бе наред. Сега Алекса трябваше да устрои собствения си нов живот.

Тя подкара към Вашингтон с остатъка от багажа си, а когато стигна там, Едуард я посрещна в малката къща в Джорджтаун, която бе наела. Приличаше на кукленска къщичка. Едуард й бе помогнал да я намери, а Алекса бе убедена, че Савана много щеше да я хареса. Горният етаж беше за нея. Къщата бе малка, но съвсем достатъчна за Алекса, а и се намираше близо до просторния и модерен апартамент на Едуард. Той й помогна да разтовари багажа и после тръгнаха да оглеждат празната къща. Алекса бе влюбена в нея. И очакваше с нетърпение новия си живот. Нов град, нов дом, нова работа и може би нов мъж. Още не бе сигурна в последното, но другите промени облекчиха болката от заминаването на Савана в колежа.

Едуард я заведе на вечеря в „Ситронела“, а после я изпрати до хотела й. Алекса щеше да остане там само първата вечер. На сбогуване той я целуна нежно. Това бе първата им целувка и тя изненада и двама им. Но им хареса.

На следващия ден, когато работниците от фирмата за преместване пристигнаха, Едуард също се появи. Остана до полунощ и й помогна да разопакова багажа и дори да оправи леглото си, като не спря да разказва смешни истории и вицове. Накрая се проснаха изтощени на леглото и се спогледаха усмихнато. Сенаторът бе невероятно мил човек, отнасяше се прекрасно с нея и я правеше щастлива.

— Мисля, че се влюбвам в теб, Алекса — призна той. — Това притеснява ли те?

Едуард знаеше колко силно бе наранена от първия си брак и не искаше да я притиска и да прибързва.

— Не — поклати глава тя. — Мисля, че и аз се влюбвам в теб.

Думите й почти я уплашиха, но бяха верни. Беше луда по него и не се бе чувствала така от двайсет години. Освен това му имаше пълно доверие.

— Това може да е чудесно и за двама ни — Едуард я прегърна и я притисна към себе си.

Всичко си дойде на мястото. Новият й живот във Вашингтон им осигури времето, от което се нуждаеха.

— Искаш ли да останеш тук тази нощ? — попита тя, като изненада и себе си, и него.

Животът й ставаше все по-откачен. Плашещо, но и адски вълнуващо.

— Да — усмихна се той и я целуна.

Малко по-късно Алекса си взе душ и се пъхна в чистите чаршафи. Едуард легна при нея след няколко минути. И пред тях се разкри нов свят; свят, който никой от двамата не бе вярвал, че ще намери отново. Струваше им се истинско чудо.

Алекса прекара остатъка от седмицата в подреждане на къщата, а Едуард идваше при нея, когато имаше време. И спеше при нея всяка нощ. Не казаха на никого какво ставаше. Решиха да запазят връзката си в тайна, докато осъзнаеха какво точно бе положението. Можеше и да не продължи дълго, но засега бе прекрасна. Алекса не се нуждаеше от нищо повече.

Започна новата си работа и много я хареса. Допадаше й напрежението, а и работата във ФБР беше много престижна. Следващата седмица Едуард я заведе на вечерята в Белия дом в чест на френския президент. Направиха им няколко снимки на влизане; двамата бяха великолепна двойка. На другия ден в новините имаше кратък коментар за сенатор Болдуин, който влизаше в Белия дом, придружен от красива жена.

Том и Луиза гледаха новините заедно, когато показаха репортажа, а тъй като Едуард бе сенатор от Южна Каролина, каналите в Чарлстън го предадоха няколко пъти. Луиза скочи от креслото като ужилена, когато видя Алекса.

— Тази кучка! Видя ли я? — извика тя, приковала мрачен поглед в съпруга си.

Том обаче бе погледнал настрани за миг и бе пропуснал репортажа.

— За кого говориш? За първата дама или за съпругата на френския президент?

— Разбира се, че не! Алекса! Видя ли с кого Едуард Болдуин влезе на вечерята в Белия дом? С Алекса!

— Алекса? Нашата Алекса? — изненада се Том.

— Твоята Алекса! Тя беше със сенатор Болдуин! Сигурно го е свалила на сватбата!

Луиза беше бясна.

— Не го е свалила. Аз ги запознах — съкрушено каза Том.

— Защо, по дяволите, ги запозна? — обвинително процеди Луиза.

— Защото се сблъскахме с него, докато танцувахме. Просто трябваше да ги представя.

И сега Том горчиво съжаляваше за това. Беше загубил Алекса, но не бе възнамерявал да я запознае със следващия мъж в живота й. Мисълта, че бе сама, определено му харесваше.

— Тя е курва — изсумтя Луиза и изключи телевизора.

— Не е — възрази Том уморено. — Ти беше курва, но не и Алекса. Тя никога не би сторила това, което ние с теб направихме. Не искаше да има нищо общо с мен сега, защото съм женен. Но и да не бях женен, пак нямаше да иска. Ние сме курвите, Луиза, а не тя. Ти спа със съпруга на друга жена, а аз изневерих на любимата си. Не е много красиво, нали?

— Не знам за какво говориш — възмутено промърмори Луиза.

— Да, знаеш го. Много добре. Може би Алекса заслужава сенатора.

Луиза не отговори и напусна стаята. Мисълта, че Болдуин бе завел Алекса на вечеря в Белия дом, я вбесяваше. Изобщо не й беше мястото там.

След като Луиза излезе от стаята, Том остана вторачен в тъмния екран и си помисли, че Алекса наистина заслужаваше да е щастлива. Заслужаваше всичко хубаво, което й се случваше сега, за да компенсира мъката, причинена й от него. Две сълзи се стекоха по бузите му.

 

 

— Какво ще правим за Деня на благодарността? — попита Едуард през уикенда след вечерята в Белия дом.

Денят на благодарността беше след две седмици, но Алекса не бе правила никакви планове. Тя го погледна объркано и отговори:

— Дори не съм мислила по въпроса, бях толкова заета. Обикновено празнуваме у дома. Савана и аз, майка ми и приятелят й Стенли. Но не знам дали ще искат да дойдат тук. По-добре ще е да звънна на мама, а и на Савана. Защо? Какво имаш наум? — попита тя, като се наведе и го целуна.

Лежаха в леглото с неделния вестник и чаша кафе на нощните шкафчета. Алекса обичаше живота им заедно, а също и той. Беше удобен и забавен, уютен и щастлив. Едуард бе топъл, обичлив човек и изключително мил. А той смяташе Алекса за не по-малко съвършена, отколкото я бе описала бившата му съпруга.

— Обикновено празнувам у Сибил. Децата долитат и прекарваме празника заедно. Бих искал да дойдеш с мен и да се запознаеш с децата ми.

— Ще звънна на Савана и майка ми.

Алекса го направи малко по-късно и се изненада от отговора им. Савана каза, че ако майка й нямала нищо против, искала да отиде в Чарлстън, за да прекара празника с Търнър и баща си и, разбира се, Дейзи, Хенри, Травис и Скарлет… и Луиза. Савана помоли майка си да й позволи да замине и Алекса се съгласи.

Когато се обади на Мюриъл, тя й съобщи, че двамата със Стенли тъкмо си купили билети за пътешествие до Бахамите, но нямала смелост да й го каже досега.

— Няма да замина, ако ще си сама — увери я тя.

Алекса вече й бе споделила, че Савана щеше да прекара празника в Чарлстън.

— Няма проблеми — успокои я Алекса. — Заминавай. Ще прекарате чудесно.

— А ти какво ще правиш? — разтревожи се Мюриъл.

— Едуард ме покани да прекарам празника с децата му и бившата му съпруга.

— Едуард? Имаш предвид сенатор Едуард Болдуин? — възкликна майка й.

— Да — отговори Алекса лаконично, тъй като още не бе готова да каже нещо повече.

Не бе съобщила на майка си и за вечерята в Белия дом, а Мюриъл често пропускаше новините и не бе видяла репортажа. Савана обаче знаеше и бе доволна. Дори бе изпратила съобщение по телефона на баба си.

— Интересно — отбеляза многозначително Мюриъл.

Усещаше, че Алекса не искаше да говори по въпроса и се зачуди дали Едуард беше при нея.

— Добре, тогава ще кажа на Стенли, че заминаваме — усмихна се тя широко, разбрала, че в живота на дъщеря й ставаше нещо вълнуващо.

— Изглежда, че всичко е уредено — докладва Алекса на Едуард, след като говори с майка си. — Семейството ми ме заряза — засмя се тя. — Така че съм изцяло твоя за Деня на благодарността.

— Прекрасна новина! — извика той и я целуна. Обади се на Сибил и й съобщи новината в понеделник сутринта и тя много се зарадва. Всички бяха щастливи — Едуард, Алекса, близките им, които се радваха тайно на връзката им.

Денят на благодарността в дома на Сибил бе също така хаотичен, топъл и чудесен като всичко друго, което тя правеше. Вместо пуйка тя сервира агнешко печено по френски с чесън и зелен боб. Ядоха хайвер преди вечерята, а накрая Сибил поднесе тиквен пай, защото децата го харесваха, но също и засукан френски десерт. Вината, които Едуард донесе, бяха превъзходни.

Всички деца на Сибил присъстваха на вечерята — и тези от съпруга й, и децата на Едуард. Алекса хареса дъщеря му, тя приличаше на Савана, макар да беше три години по-голяма от нея. Синът му Джон бе интересен, умен и забавен и леко ексцентричен като майка си. Искаше да стане актьор в Шекспировия театър в Лондон и засега се справяше добре. Косата му бе почти толкова дълга, колкото тази на Алекса, а приятелката му изглеждаше висока два метра и също бе актриса.

— Чудо е, че въобще ме избират, след като съм свързан с всички вас — ухили се Едуард.

След вечеря играха карти, кучетата лаеха оглушително, а папагалът нареждаше на всички да ходят да си го начукат. Отбиха се и няколко приятели, един от които бе прочут артист.

Гостуването в дома на Сибил напомняше на Алекса за лудницата на филмова площадка. След като нещата се поуспокоиха, Сибил поднесе великолепно бяло вино, което имаше вкус на бонбони.

— Е, какво става с вас, двамата? — попита тя усмихнато. — Умирам си да науча. Мисля, че си влюбен — обърна се тя към Едуард. — Не познавам Алекса достатъчно, за да я попитам. Все още не ми е роднина. Но ще бъде ли?

— Не е твоя работа — отговори Едуард засмян. — Когато има какво да ви съобщим, ще го направим. А междувременно, намери си друго забавление и не се меси в живота ми.

— Едуард, ама че си груб! — сгълча го Сибил весело.

Той беше доволен, че децата му одобриха Алекса. Това имаше огромно значение за него. Той харесваше Савана и бе сигурен, че и децата му щяха да я харесат.

— Надявам се да ни гостувате по Коледа — каза Сибил на Алекса, когато се сбогуваха.

— Ще трябва да празнувам с майка ми — обясни Алекса. — Но пък всички вие можете да дойдете там да пийнем.

— Ще ни бъде приятно — увери я Сибил.

Алекса осъзна, че трябваше да предупреди майка си какво щеше да й се стовари на главата, дори и да ставаше дума само за коктейли. Прочута писателка, известен филмов продуцент, сенатор и пет деца. В малкия апартамент на Мюриъл щеше да настъпи истинска суматоха. Но щяха само да се съберат за по питие. Майка й никога нямаше да се справи с вечеря за толкова много хора. Едва успяваше да сготви за Стенли и себе си. Всъщност, Стенли бе основният готвач в дома им. Когато беше сама, Мюриъл ядеше салати, които си купуваше на път към вкъщи.

Едуард и Алекса отседнаха в хотел „Карлайл“ през уикенда след Деня на благодарността. Планираха да се видят със сина му и дъщеря му на следващия ден. Сибил, трите й по-малки деца и съпругът й щяха да отидат в къщата си в Кънетикът. Те бяха заети хора. Но уикендът мина чудесно. Ходиха на вечеря и кино с децата на Едуард, разходиха се из Сентрал Парк, посетиха Музея на модерното изкуство и „Гугенхайм“. В края на уикенда всички бяха приятели и Алекса разказа подробно на дъщеря си как бяха прекарали. Савана й липсваше, но момичето звучеше щастливо. И Луиза не бе провалила Деня на благодарността, което все пак бе нещо. Дейзи бе адски щастлива, че Савана й е на гости. Хенри пък довел „съквартиранта“ си Джеф, когото Савана също бе харесала.

 

 

Мюриъл изпадна в шок, когато се прибра от пътешествието и Алекса й съобщи колко човека щяха да гостуват в апартамента й.

— Шегуваш ли се? Дори няма да се поберем в апартаментчето — каза Мюриъл паникьосано.

Но тя нямаше търпение да се запознае с Едуард и да го види заедно с Алекса. А и изпитваше силно любопитство относно бившата му съпруга и децата му. Беше чела всичките книги на Сибил.

— Ще се поберем, мамо — успокои я Алекса. — А и само ще пийнем. Те са съвсем обикновени хора. Всъщност, напълно смахнати са, освен децата, но пък са адски забавни. Мисля, че ще ги харесаш.

— Звучиш щастлива — отбеляза Мюриъл доволно.

— Да, щастлива съм — потвърди Алекса. — Той е чудесен човек.

— Чувам ли сватбени камбани? — развълнувано попита Мюриъл.

Да си съпруга на сенатор й звучеше добре. А свестен мъж за дъщеря й звучеше още по-добре. Крайно време беше.

— Не, просто щастливи камбани — промълви Алекса. — Нямам нужда да се омъжвам. Вече го направих веднъж.

„И се опарих зловещо“ бе останалата част от изречението й, но тя не я изрече. Едуард не беше Том. В него нямаше нищо слабоволево или нечестно. Той беше почтен и прекрасен човек.

— И аз разсъждавам по същия начин за брака — каза Мюриъл. — Но съм много по-стара от теб и просто не виждам смисъла. Но на твоята възраст трябва да имаш повече смелост.

— Защо? И така съм щастлива.

— Ако той е добър човек, можеш да си щастливо омъжена за него. Просто не изключвай тази възможност. Не знаеш как ще разсъждаваш по-късно.

— Може би — отвърна Алекса неубедено.

Бракът я плашеше ужасно и вероятно винаги щеше да е така.

 

 

Когато разпуснаха Сената за Коледа, Алекса си взе една седмица отпуска и двамата с Едуард отлетяха за Ню Йорк. Савана бе отседнала при баба си и Стенли, а Алекса и Едуард се настаниха отново в „Карлайл“.

Тя нае и стая за Савана, която щеше да се присъедини към тях, Търнър щеше да пристигне в деня след Коледа. Двамата щяха да ходят на ски във Върмонт заедно с приятелите си, а Алекса и Едуард щяха да останат в града.

На Бъдни вечер Сибил и малката й армия пристигнаха в дома на Мюриъл. Единствените, които не бяха доведени, бяха кучетата и папагалът. Всички пет деца присъстваха, както и приятелката на Джон, която бе пристигнала с него от Лондон. Брайън пък доведе племенницата си и двете си пораснали деца от първия си брак. Всички се скупчиха в малкия апартамент на Мюриъл и Стенли и пиха шампанско и грог. Мюриъл сподели със Сибил колко харесваше книгите й, Брайън и Стенли си бъбреха за любими стари филми и риболов, Джон и приятелката му говореха със Савана, а Ашли, дъщерята на Едуард, се разправяше по телефона с приятеля си в Калифорния и плачеше. Хаосът бе пълен. Алекса и Едуард се загледаха в останалите и се засмяха.

— Семейството ми определено нарасна. Миналата Коледа бяхме само аз, Савана и мама. Стенли дойде след вечеря, защото трябваше да посети болен приятел.

— И кое ти харесва повече? Миналата година или сега? — погледна я Едуард.

— Категорично сега — отговори Алекса без колебание. — Обстановката е толкова весела, щастлива и сърдечна.

В следващия миг майка й предложи да поръчат китайска храна и да се настанят на пода в кухнята. Мюриъл пъхна малка пуйка във фурната и каза, че ще я изядат на следващия ден. Сибил и армията й одобриха идеята и гласуваха да останат.

Младежите седяха на пода във всекидневната на Мюриъл, а възрастните в трапезарията, където имаше място само за осем човека. Но вечерята мина чудесно. Това бе най-хубавата Коледа, която Алекса някога бе прекарвала, дори по-хубава от добрите стари дни в Чарлстън.

Оставиха Савана в апартамента на баба й за още една нощ и двамата тръгнаха към „Карлайл“, когато заваля силен сняг. Запяха „Бяла Коледа“, а после спряха насред улицата и се целунаха. Това бе най-щастливата Коледа не само за Алекса, но и за Едуард. Той бе харесвал брака си със Сибил в началото, но понякога тя бе прекалено смахната дори за него, макар да я обичаше. Връзката му с Алекса бе по-хубава и спокойна.

— Може да продължи да вали и утре да се бием със снежни топки — каза Алекса и го хвана подръка.

— Не мисля така — отговори Едуард, като я погледна със сериозно изражение.

— Защо? Не обичаш ли бой със снежни топки?

— Обичам — той се спря отново и я погледна в очите. — Просто не знам дали е добра идея за една сенаторска съпруга да мята снежни топки по хората в парка. Може да уцелиш някой непознат и да се появиш по новините.

Алекса ококори очи, когато чу думите му.

— Какво мислиш за това? — прошепна той.

— За боя със снежни топки? — попита тя задъхано.

— Не, за сенаторската съпруга. Прекалено откачено ли ти звучи?

Едуард знаеше, че тя е ужасена от мисълта за брак, но той беше абсолютно сигурен, че искаше точно това. Беше чакал дълго време да намери жена като нея. Сибил беше права. Алекса бе идеалната жена за него.

— Аз… да… не… — заекна Алекса.

Едуард я целуна страстно.

— Да. Имам предвид, не. Не, не звучи откачено. И да, искам го.

Тя се разсмя и разплака едновременно, когато той отново я целуна. После тръгнаха прегърнати към хотела. Алекса се усмихваше широко и изглеждаше безкрайно щастлива въпреки страховете си. А сенаторът от Южна Каролина изглеждаше изключително доволен.