Даниел Стийл
Светлините на Юга (21)

21.

Вечерята с бившата съпруга на Едуард Болдуин бе забавна, интересна и абсолютно откачена. Тя и съпругът й имаха великолепна мансарда на Пето авеню, трима диви тийнейджъри, а той беше преуспяващ филмов продуцент. Алекса веднага позна името му, когато й го представиха. А жена му бе авторка на бестселъри. Спомена, че започнала да пише едва след като напуснала Едуард, но Алекса знаеше, че оттогава бе направила страхотна кариера. Запознала се с новия си съпруг, когато купил книгата й и направил филм по нея преди осемнайсет години. Двамата бяха привлекателни, забавни и смахнати. Сибил носеше красива роба, купена в Мароко, а съпругът й бе по джинси и африканска риза. Имаха четири кокер шпаньола и папагал. Алекса бе чела няколко от книгите на Сибил. Тя бе дъщеря на прочут холивудски продуцент, а сега бе омъжена за такъв. Очевидно двамата с мъжа й се обичаха силно, а съпругът й се разбираше чудесно с Едуард. Децата им се отнасяха със сенатора като с любим чичо, което бе толкова различно от отношенията на Луиза и Савана.

Историята бе все едно изскочила от филм, но в същото време бе адски забавно. Свариха омари за вечеря и всички помагаха, докато кучетата лаеха, телефоните звъняха, уредбата гърмеше, а приятелите на момчетата влизаха и излизаха от апартамента. Целият им живот бе купон и веселието беше непрестанно. Сибил беше много красива, около десет години по-възрастна от Алекса.

Алекса прекара най-забавната вечеря в живота си. Всички имаха чудесно чувство за хумор, дори хлапетата, а папагалът крещеше неприлични думи.

— Тя не беше толкова откачена, когато аз се ожених за нея — обясни Едуард, докато откарваше Алекса към дома й. — Брайън изкара странностите й наяве, но тя беше забавна и преди. Падаше си по дебелашките шеги и винаги носеше пърдяща възглавница в чантата си. Тя е чудесна жена — усмихна се той с обич.

— Липсва ли ти? — дръзко попита Алекса.

— Понякога — честно отговори той. — Но аз бях лош съпруг. В онези дни политиката ме вълнуваше много повече от брака ми. Сибил заслужаваше повече и го получи от Брайън.

— А сега? Все още ли се вълнуваш повече от политиката?

Алекса го харесваше. Сенаторът водеше интересен живот. И бе изпълнен с контрасти — старото и новото, Севера и Юга. Бившата му съпруга каза, че мразела Юга. Смяташе го за лицемерен, овехтял и студен. Алекса го харесваше повече от нея, но я разбираше. Луиза бе въплъщението на всичко най-лошо в Юга. Но пък там също имаше добри хора. В Чарлстън имаше много неща, които Алекса харесваше.

— Не знам — отговори Едуард. — Политиката все още е движещата сила в живота ми. Но не искам само нея. Не искам да остана сам, но в същото време нямам желание да мина през всички мъки, за да намеря подходящата жена. Или неподходящата. Искам да се събудя женен за подходящата жена, но не искам да поемам риска да направя грешка. А това означава, че вероятно ще си остана сам — засмя се той. — Предполагам, че съм просто мързелив.

— Или уплашен — предизвика го Алекса и той кимна.

— Може и така да е — призна той. — Ами ти?

— През последните десет години бях направо ужасена.

— А сега?

— Може би се размеквам — отговори тя, но не беше сигурна.

— Имаш основания да се страхуваш след онова, което Том ти е причинил. Гнусна история.

— Да, така беше. Никога след това не изпитах желание да опитам отново с някой друг. Мислех, че рискът е прекалено голям. Но смятам, че сега съм по-спокойна.

— Връзките са дяволски сложно нещо — изсумтя Едуард и тя се засмя.

— Чистата истина.

Заговориха за други неща, когато пътуваха към апартамента й. Алекса му благодари, ръкуваха се и лимузината потегли. Едуард трябваше да се върне във Вашингтон на следващата сутрин.

Както можеше да се очаква, мобилният му телефон звънна, докато пътуваше към хотела. Обаждаше се Сибил, бившата му съпруга.

— Тя е идеалната за теб. Ожени се веднага — нареди тя.

Едуард изстена.

— Знаех си, че ще стане така, когато ви запознах. Гледай си собствената работа. Аз тъкмо се запознах с нея.

— Добре. Тогава изчакай две седмици и после й предложи. Тя е страхотна.

Сибил определено хареса Алекса, а съпругът й бе на същото мнение.

— Ти си луда, но те обичам — каза сенаторът щастливо.

Той наистина харесваше приятелството си с нея повече, отколкото бе харесвал брака си. Тогава се бе интересувал единствено от политика. Сибил го разбра и се оттегли, а после се появи Брайън.

— Аз също те обичам — отвърна Сибил. — Благодаря ти, че ни запозна с Алекса. Тя е умна, забавна и красива. Не можеш да намериш нищо по-добро.

— Ще ти кажа как вървят нещата — отвърна той.

— Лека нощ, Еди.

— Лека нощ, Сибил. Прати много здраве на Брайън. И благодаря за вечерята.

— Няма защо — каза тя и затвори.

 

 

Едуард се обади на Алекса, преди да замине за Европа, и я попита за разписанието й. Не беше сигурен, но смяташе, че пътищата им могат да се пресекат в Лондон или Париж и обеща да й звънне, ако станеше така. Но първо трябваше да замине за Хонконг. Сенаторът пътуваше непрестанно.

В деня, преди да отлетят към Европа, Алекса бе в съдебната зала за произнасянето на присъдата. Люк Куентин вече не бе издокаран в костюм, а носеше оранжев затворнически гащеризон. Изглеждаше мрачен и гневен и се държеше грубо с адвокатката си, която винеше за осъждането си. Сега бе много по-ядосан на Джуди, отколкото на Алекса. Нещастната му адвокатка понесе яростта му търпеливо. Куентин въобще не обърна внимание на Алекса и това за нея бе истинско облекчение.

Джак седеше до нея, но Сам отсъстваше, тъй като бе започнал работа по нов случай.

Съдията определи максимална присъда по всяко обвинение, сто и четирийсет години затвор без право на обжалване. Куентин никога вече нямаше да излезе на свобода. Той наруга адвокатката си, докато го отвеждаха от залата, но не погледна Алекса. Войната бе приключила. Вече не му пукаше. В следващите няколко дни щяха да го отведат в затвора „Синг Синг“.

Алекса излезе от съдебната зала заедно с Джак. Някои от роднините на жертвите бяха дошли за произнасянето на присъдата, но повечето не присъстваха. Чарли и семейството му не бяха тук. Всички се бяха върнали на работа, доволни от изхода на делото. Можеха да предположат останалото, а и щяха да ги уведомят по-късно. За тях също всичко бе приключило. За съжаление беше приключил и животът на осемнайсет млади жени.

Представители на медиите също присъстваха на обявяването на присъдата, но вече не бяха толкова възбудени. Алекса излезе спокойно от съда и двамата с Джак се отдалечиха без проблеми. Люк Куентин беше просто още един случай, опасен престъпник, когото бяха вкарали в затвора. Сега им предстояха други случаи, макар и не толкова сензационни. Делото на Куентин бе славният момент в кариерата на Алекса.

 

 

На следващия ден Алекса и Савана пристигнаха в Лондон и отседнаха в малък хотел, който Алекса си спомняше от младежките си години. Пиха чай в „Кларидж“ и посетиха лондонската кула. Разходиха се по улица „Бонд“, където позяпаха бижутата и красивите дрехи. Наблюдаваха смяната на стражата пред Бъкингамския дворец и разгледаха кралските конюшни. Пазаруваха по улица „Карнаби“ и битпазара в „Ковънт Гардън“, където Савана купи тениска за Дейзи. Отидоха на театър няколко пъти. Времето мина бързо в забавления и отлетяха за Париж след пет дни.

Настаниха се в хотелче на левия бряг на Сена и започнаха деня с обяд в открито кафене, където планираха какво да правят първо. Алекса искаше да отидат в „Нотр Дам“, а Савана искаше да се разходят с корабче по Сена и да разгледат кейовете. Разполагаха с достатъчно време и за трите. На следващия ден искаха да видят гледката от „Сакре Кьор“ и да посетят Лувъра. Върнаха се в хотела, за да си починат малко преди вечеря, и тъкмо бяха влезли в стаята, когато сенатор Болдуин звънна. Той беше пристигнал в Париж и щеше да остане тук два дни, преди да замине към Южна Франция.

— Как се забавлявате, дами? — попита той.

Алекса му разказа подробно и той се впечатли от всичко, което бяха разгледали.

— Мога ли да ви поканя на вечеря, или имате други планове?

Алекса му обеща да поговори със Савана и да му звънне.

— Какво мислиш? — попита тя дъщеря си.

— Мисля, че е чудесно. Защо не отидеш сама?

Савана скоро бе навършила осемнайсет години и се чувстваше страхотно пораснала и способна да прекара сама една вечер в Париж.

— Не искам да ходя сама. Тук съм с теб. Искаш ли да отидем, или ще ти е прекалено отегчително?

Дъщеря й стоеше на първо място в живота й, а това пътуване бе заради нея. Савана искаше да се запознае със сенатора и да го огледа внимателно, а и вечерята звучеше забавно. Все пак той бе сенатор. Не можеше да е много лошо.

Алекса му звънна след пет минути и каза, че приемат поканата с удоволствие. Едуард бе отседнал в „Риц“ и им предложи да вечерят в градината. Времето беше прекрасно. Точно в осем и половина Алекса и Савана се присъединиха към него в ресторанта. Носеха красиви блузи, поли и сандали, а русите им коси се спускаха по гърбовете им. Сенаторът им каза, че приличали на близначки, а не на майка и дъщеря.

Хотелът беше много красив, с елегантно фоайе, украсено с огледала и огромни вази с цветя. Градината на ресторанта бе застлана с мрамор, а в средата й имаше фонтан. Музиката бе приятна и не прекалено силна. Това бе идеалният начин да прекараш една вечер в Париж и Едуард изглеждаше щастлив да ги види.

— Как беше в Хонконг? — попита Алекса, след като го запозна с дъщеря си, която бе необичайно тиха.

Просто седеше и го наблюдаваше внимателно. Несъмнено сенаторът харесваше майка й, и то не само като приятел. Савана одобряваше това. Едуард изглеждаше много мил, беше дружелюбен и притежаваше чудесно чувство за хумор. Добро начало.

— Горещо, претъпкано и шумно — намръщи се сенаторът. — Очаквам с нетърпение да видя Южна Франция. Не съм почивал от месеци и имам нужда от ваканция.

Той водеше стресиращ живот, също като нея.

Поръчаха вечеря и той разпита Савана за плановете й за училище. Беше впечатлен, че е приета в „Принстън“; спомена, че дъщеря му била последна година в университета в Калифорния, а после искала да учи медицина. Не възнамерявала да се връща на изток, била влюбена в Калифорния и се надявала да влезе в „Станфорд“.

— Мама не би ми позволила да отида в „Станфорд“ — усмихна се Савана. — Прекалено е далеч. Но и бездруго не влязох там.

— „Принстън“ е чудесно място — намеси се Алекса. — Не искам да си на пет хиляди километра от мен. Четири месеца в Чарлстън бяха достатъчно лоши. Липсваше ми толкова много. Ти си единственото ми дете.

После заговориха за изкуство и театър и за следването на Савана. Вечерята бе приятна и спокойна, като среща със стар приятел, който е много добър с децата. Алекса бе забелязала това му качество по време на гостуването в дома на бившата му съпруга. Синовете на Сибил изглеждаха щастливи с Едуард и привързани към него, както и той към тях. Той спомена на Савана, че трябвало да го посети във Вашингтон и да разгледа Сената. Тя се заинтересува и Едуард я увери, че има открита покана за там. Той се държеше чудесно с хората и бе много умен. В края на вечерята Алекса и Савана имаха чувството, че го познават от години. Той повика такси и се сбогува с тях. Останаха на площад „Вандом“ за минута и се възхитиха на красотата му. После казаха на шофьора адреса на хотела си, а Едуард им махна и се върна в „Риц“.

— Харесвам го — обяви Савана, когато потеглиха.

— Аз също — призна Алекса. — Само като приятел.

— Защо само като приятел? — предизвика я дъщеря й. — Защо не и нещо повече? Не можеш да останеш сама завинаги. Аз заминавам през септември. Какво ще правиш тогава?

Савана говореше сериозно, тя наистина се тревожеше за майка си. Беше време Алекса да има мъж в живота си. Бе останала сама прекалено дълго, а все още бе млада. Дори не бе навършила четирийсет години, макар че и това скоро щеше да стане. Едуард Болдуин бе на петдесет и две, подходяща възраст за майка й.

— Престани да правиш опити да се отървеш от мен — промърмори Алекса. — Добре съм си и така.

— Не, не си. Ще си останеш стара мома — заплаши я Савана и Алекса се засмя.

На следващия ден тя звънна на Едуард, за да му благодари за вечерята. Той щеше да тръгне към Раматюел вечерта и обеща да й се обади, когато се приберат в Ню Йорк и това неочаквано я направи щастлива. Не беше сигурна дали щеше да го стори, но не се тревожеше. Беше се наслаждавала на двете им вечери заедно, както и на обяда. И бе поласкана, че въобще я бе поканил.

Алекса и Савана прекараха остатъка от седмицата в Париж, където се забавляваха безкрайно. Решиха да не ходят в Южна Франция, а заминаха направо за Флоренция. Посетиха безброй галерии, музеи и църкви, след това потеглиха към Венеция. Останаха там пет дни в интересен стар хотел. Беше прекрасно. Отлетяха за Ню Йорк от Милано след почти три седмици в Европа. И двете бяха изключително доволни от пътешествието си.

Връщането към истинския живот не бе лесно. Алекса нямаше никакво желание да се върне на работа, а два дни след като се прибраха, Савана отлетя за Чарлстън, за да се види с Търнър. Отседна за няколко дни при Джулиан, а после при баща си. Възнамеряваше да остане там две седмици. Луиза я нямаше, а Дейзи бе на лагер.

В Ню Йорк Алекса бе шокирана от това колко самотна се чувстваше без дъщеря си. Не подготвяше важно дело, което да я държи заета, и мразеше да се прибира в празния апартамент вечер. Майка й и Стенли бяха заминали на пътешествието си из Монтана и Уайоминг.

Тя вечеря с Джак и му се оплака.

— Трябва да измислиш нещо, и то бързо — предупреди я той. — Савана заминава за колежа след няколко седмици и тогава наистина ще останеш сама.

— Благодаря — мрачно отвърна тя.

Наскоро им бяха възложили случай с грабеж, който въобще не ги вълнуваше. Алекса се чувстваше нещастна и в работата, и у дома.

Положението се подобри, когато дъщеря й се върна от Чарлстън. Приятелите на Савана идваха един след друг на гости, за да се сбогуват, и апартаментът отново се оживи. А и трябваше да купят още доста неща, да опаковат отново любимите дрехи на Савана, да й купят чаршафи и хавлии за училище. Завлякоха огромен сандък у дома, за да приберат всичко вътре. И успяха да се справят преди първи септември. През последния ден на Савана в Ню Йорк вечеряха с баба й и Стенли. Двамата тъкмо се бяха върнали от Уайоминг и носеха каубойски ботуши, джинси и каубойски ризи. Савана се засмя и каза, че изглеждали адски сладки.

Вечеряха в „Балтазар“, който Савана много харесваше. Баба й обеща да й отиде на гости в „Принстън“ скоро. Пътуването дотам бе само час и половина, а Том и Травис щяха да й гостуват през октомври.

По-късно, когато си легна, Алекса направо не можеше да повярва, че всичко бе приключило. Краят на годините живот заедно и грижите по дъщеря й дойде. Чувстваше се съкрушена, защото знаеше, че никога вече няма да е същото. Савана щеше да си идва от време на време, но щеше да живее тук само през лятото. А то изглеждаше така далечно сега. Най-хубавото време бе свършило.

Алекса нае ван, за да закарат багажа на Савана в „Принстън“. Дъщеря й бе взела колелото, компютъра и уредбата си, възглавници, одеяла, чаршафи, рамкирани снимки и всички неща, от които щеше да се нуждае в колежа. Беше говорила безкрайно дълги часове с приятелката си, нейна бъдеща съквартирантка. И вече планираха какво ли не. Савана бе толкова развълнувана, че се обади на Търнър четири пъти по време на пътуването. Той се бе нанесъл в „Дюк“ предишния ден и имаше трима съквартиранти в апартамента. Щеше да дойде да я види следващия уикенд и Савана го очакваше с нетърпение.

Стискаше картата на студентското градче в ръка и даваше указания на майка си. Оставиха колата на паркинга и Савана използва зала „Насау“, най-старата сграда в градчето, и кулата зад нея, за да се ориентират. Стаята й се намираше в „Бътлър“ и я откриха след няколко минути. Беше на втория етаж. Нужни им бяха два часа, за да донесат всичко и да подредят новия й дом. Родителите на съквартирантката й се занимаваха със същото. Бащата помогна на Савана да включи компютъра си. Момичетата щяха да споделят микровълновата и малкия хладилник, който бяха наели за стаята. Всяка от тях имаше телефон, легло, бюро, стол и скрин. Мястото във вградения гардероб бе малко и докато Алекса се бореше с него, момичетата излязоха в коридора, за да се запознаят с новите си колеги. След около час Савана бе потънала напълно в студентския живот и каза на майка си, че може да си тръгва.

— Не искаш ли да ти закача дрехите? — разочаровано попита Алекса.

Бяха донесли закуски, но все пак трябваше да купят и други провизии. Но Савана нямаше търпение да се разходи из университета и да се запознае с другите студенти. Новият й живот беше започнал.

— Не, мамо, ще се оправя — увери я тя, докато приятелката й изпращаше своите родители. — Честно. Можеш да си тръгваш.

Това бе учтив начин да я помоли да я остави сама. Алекса я прегърна здраво и преглътна сълзите си.

— Грижи се за себе си… обади ми се…

— Ще ти се обадя, обещавам — каза Савана и я целуна.

Алекса се усмихна смело и си тръгна, но щом стигна до паркинга, сълзите потекоха по бузите й. И тя не бе единствената майка, която плачеше. Чувстваше се напълно съкрушена. Струваше й се, че току-що бе пуснала на свобода птичката, която бе обичала и отглеждала в продължение на осемнайсет години. Дали крилата й бяха достатъчно силни? Дали се бе научила добре да лети? Как щеше да се храни? Савана бе готова за това, но не и майка й.

Алекса се качи в колата и плака по целия път до вкъщи. Това бе окончателното прерязване на пъпната връв и най-тежкият ден в живота й.